Р Е Ш Е Н И Е № 132 Гр.София, 17.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА При участието на секретаря Рангелова В присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 553/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №33/28.03.19 г.,постановена от ОС-Видин /ВдОС/ по В.Н.О.Х.Д. 310/19 г., е отменена присъда №10/09.11.18 г.,постановена от РС-Кула по Н.О.Х.Д.78/18 г., с която подсъдимият В. Л. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален строг режим,както и глоба от 500 лв., като деецът е оправдан. Срещу присъдата на ВдОС е постъпил протест от прокурор от ОП-Видин /ВдОП/, в който са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В представеното допълнение тези основания са намерили конкретни изражения. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразените в него доводи и искания. Подсъдиимят и неговият защитник, редовно призовани,не се явяват и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението и аргументите по тях, като съобрази становището на държавния обвинител в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Най-напред преставителят на ВдОП е развил съображения за допуснати от въззивната инстанция съществени процедурни нарушения при воденето на съдебното производство и обявяване на крайния съдебен акт, който е протестиран. За да се разбере обаче прокурорската теза, трябва да бъде подробно разяснено поведението на ВдОС. Въз основа на жалба на осъдения от първата инстанция подсъдим е образувано В.Н.О.Х.Д.310/18 г.по описа на ВдОС. С определение от 20.12.18 г.по реда на чл.327 НПК второстепенният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание, без да допусне разпит на свидетели и вещи лица /относно подсъдимия не се казва нищо/. Налице е пренасрочване с определение от 09.01.19 г. На 14.02.19 г.е проведено открито съдебно заседание, в рамките на което не са събирани никакви нови доказателства /неясно защо в този смисъл е обявено за приключено съдебно следствие, на което не е даден ход, и се е пристъпило към изслушване на съдебни прения/. След проведено съвещание съдът е обявил на страните,че ще се произнесе с решение в срока по чл.340,ал.1 НПК. С определение №44/14.03.19 г.,постановено от същия съдебен състав на ВдОС в закрита процедура /както правилно отбелязва представителят на ВдОП проведена по същия номер, но не като В.Н.О.Х.Д.,а като Ч.Н.Д.-л.15 от въззивното производство/, в срока за произнасяне е преценено, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание с призоваване на страните. Така е и сторено. Единственият белег, че то вече е било разгледано по въззивен ред, представлява именно изписаното съображение, че съдът предприема подобно действие в срока за произнасяне,след като е обявил въззивното производство за решаване. Няма отмяна на дадения ход на съдебни прения и все едно,че делото за пръв път е щяло да се гледа в открито съдебно заседание пред втората инстанция. В протеста и допълнението към него представителят на ВдОП е релевирал възражение спрямо тези процедурни действия на решаващия втори съд. Поначало то е основателно,макар и да не може да се извлече изключителна същественост на осъществената процесуална дейност, доколкото е възможно да се приеме,че ВдОС мълчаливо е отменил дадения ход на съдебните прения /по-правилно в случая е да се каже по същество поради липса на проведено допълнително въззивно съдено следствие/. На 28.03.19 г.е проведено поредно открито съдебно заседание, при което пред явилите се страни съдът не е коригирал процедурно невярното си поведение, а наново е обявил за приключено съдебно следствие,което не е провел, и е пристъпено към ход на съдебните прения. След дадената последна дума на подсъдимия /л.27 гръб от въззивното дело/ ВдОС е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и се е оттеглил на тайно съвещание. След това е обявено на страните,че въззивният съд ще се произнесе с решение в срока по чл.340,ал.1 НПК. Въпреки това и при липса на уточнение за прилагане на разпоредбата на чл.308,ал.2 НПК /при постановяване на присъда като съдебен акт/, е постановена присъда, съгласно която първоинстанционната такава е отменена и деецът е оправдан. Казаното очертава едно изключително небрежно процедурно поведение от страна на ВдОС, водещо до невъзможност да се разбере дали е подходено към постановяване на решение или на присъда с релевантните за всеки вид съдебен акт последици. Според съдебния протокол, който е писмено доказателствено средство, установяващо стеклата се процесуална действителност, при неналичие на претенции за негова поправка по реда на чл.312 НПК, несъмнено се установява, че решаващата втора инстанция е заявила, „че ще се произнесе с решение в срока по чл.340,ал.1 НПК“, сиреч,че не по-късно от тридесет дни от съдебното заседение ще бъде изготвено решение по смисъла на чл.32,ал.1,т.2 НПК, с мотивите към него. Така е подходено и при първото разглеждане на делото пред ВдОС, преди да бъде постановено определението,с което то е насрочено отново за гледане в открито съдебно заседание. Същевременно в кориците на производството фигурира присъда, чийто диспозитив е възможно да е бил обявен в съдебно заседание след проведено тайно съвещание на състава. И това е така, доколкото в прокурорския протест пред ВКС е отразено,че въззивният съд все още не е обявил мотивите си към оправдателната присъда, поради което и с допълнение ще бъдат развити съображенията в подкрепа и възраженията срещу нея. Тогава обаче в съдебния протокол би следвало да е записано изрично,че е постановена присъда /което е привилният съдебен акт съгласно разпоредбата на чл.336,ал.1,т.3 НПК/, в какъвто смисъл е приложима и разпоредбата на чл.308,ал.2 НПК. Както вече бе заявено, подобни уточния не присъстват в протокола. По мнение на тази инстанция и в отговор на прокурорското възражение за необяснимост на провеждане на две идентични съдебни заседания от страна на контролирания съд, би могло да се изведе заключение, че целта за връщане на делото за разглеждане в открито съдебно заседание след обявяването му за решаване по реда на чл.340,ал.1 НПК, е била именно постановяване на оправдателна присъда /което и би било допустим подход/. Но в крайна сметка действията на ВдОС, описани подробно по-горе, са толкова процедурно неперфектни /дори и ВКС да не счита себе си за безграничен процесуален пурист/, че доста противоречиво е изразена волята за постановяване на определен вид съдебен акт, което се характеризира като същностно недопущение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК,ограничило участието на държавното обвинение в процеса. То може да бъде отстранено само след отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Макар и застъпеното като първо поред възражение, на което се отговаря, да е достатъчно за решаване на процесуалната съдба на настоящото производство, в допълнението към касационния протест са изписани съображения, касаещи лошата аналитична доказателствена дейност на въззивния съд и финално при приетите факти-допускане на нарушение на материалния закон с оправдаване на дееца. Този съд се счита задължен да отговори,макар и кратко, на принципното възражение,очертано от прокурора като касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, но за тази цел следва да даде определени пояснения. Първо, видно от обстоятелствената част на обвинителния инструмент, в 03.24 ч.на 22.09.18 г., подсъдимият М. бил спрян при управление на МПС и му била извършена проверка за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510, който показал наличие на алкохол в издишания въздух 2,2 промила. Деецът отказал да получи от свидетеля младши автоконтрольор Б. И. талон за медицинско изследване с бланков номер 0007431 от същата дата. С това е прието,че е изпълнена регламентацията на чл.1,ал.3 и чл.6,ал.4 и 9 от Наредба №1 от 19.07.17 г.за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.17 г. /Наредба №1/. Второ, видно от първоинстанционната присъда, подробно е описано защо в този случай липсата на химическо изследване, която не е и коментирана в обвинителния акт, не е приложимо за съставомерността на престъплението. Правен е и анализ на доказателствените материали. Съгласно него действително подсъдимият е бил заведен от полицаи за освидетелстване в медицинско заведение,но с оглед негово задържане, а не с оглед направа на кръвно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, доколкото той вече е бил отказал да получи талона за извършване на такова. Разисквани са и разпоредбите на цитираната вече Наредба №1. Трето, при тези факти и доказателства, въззивната инстанция е започнала да разсъждава надълго и нашироко по разпоредбите на Наредба № 1, отнасяйки текстове по нея към процесната фактология, без конкретно да съпостави само вменените по обвинителния инструмент обстоятелства. По-важно обаче е нещо друго. И простият, и по-внимателният прочит на мотивите установяват,че обсъжданите разсъждения касаят по-скоро регламента по акта в актуалния му вариант. Тук трябва да се направи уточнението, че държавното обвинение е изложило за подсъдимия разпоредби в съобразие с редакцията на Наредба № 1, публикувана в Д.в-к, бр.61 от 28.07.17 г.,в сила от 29.09.17 г. Същевременно обаче тя е изменена и допълнена с норми, публикувани в бр.81 на Д.в-к от 02.10.18 г. Деянието по настоящия казус е инкриминирано като извършено на 22.09.18 г. Следователно размислите на решаващата втора инстанция по приложението на Наредба №1,в контекста на случилите се събития, са отнесени към нея, след като тя е претърпяла изменения, които не са съществували към процесната дата. Вярно е,че до голяма степен поведението по двете редакции на нормативния акт и правилата по него се припокриват, но все пак обсъжданите подробно чл.3 и чл.7 от Наредбата имат различно съдържание. Чл.3 А от нея, цитирана в атакуваната присъда, фигурира само в актуалния вариант. А споменаваната на л.7 от мотивите ал.3 на чл.7 от нея липсва при която и да е редакция /тази разпоредба винаги е имала само две алинеи/. Просто казано, с оглед изложеното в частта по приложението на правото съдебната воля е толкова несъстоятелно изразена, без да бъде и строго отнесена към конкретно вменените факти по обвинителен акт, че на практика липсват годни мотиви, които да станат основа за размишления на обстоятелството дали правилно или не е приложен материалният закон /предвид свързването на нормата на чл.343 Б,ал.2 НК към Наредба №1/. Затова,макар и в допълнението към протеста третираната позиция по обстоятелството коя редакция на Наредба № 1 касаят съдебните тези да не е прокарана, този съд е задължен служебно да вземе отношение по нея, без да дава допълнителни предписания по правилното приложение на материалния закон /поначало предвид изразяваното дотук, спазването му е повече от спорно/, както иска представителят на ВдОП. Казаното от своя страна очертава наличие на предпоставките по чл.348,ал.3,т.2,изр.1 вр. ал.1,т.2 НПК и обуславя за пореден път обезателна отмяна на присъдата и връщане на делото зяа ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се обърне внимание,че няма пречка при новото разглеждане на делото съдът да се занимае с принципното обстоятелство дали автоконтрольорите винаги трябва да изготвят талон за медицинско изследване, когато се касае за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила /чл.6,ал.1 от съответната за процесния случай редакция на Наредбата/ или ако констатират над 1,2 промила не са задължени да изготвят талон, а само трябва да отведат лицето до мястото за извършване на доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване /чл.7,ал.1/. Казаното е свързано с анализа на ВдОС, чийто акт понастояшем се отменя, стоящ до голяма степен в основата на оправдаването на подсъдимия, доколкото неговият отказ да получи талона за изследване се третира по различен начин при невъзприето задължение за изготвяне на такъв. А установеното по този повод резонно следва да бъде отнесено към фактологията по обстоятелствената част на обвинението. Формулираните дотук проблеми говорят за липса на необходимост от допълнително обсъждане на възражения по допълнението към протеста, относими към това,че подсъдимият бил признал вината си на досъдебното производство /което не би имало никакво значение, ако правилното приложение на правото изисква негово оправдаване от съда/, пък пред втората инстанция не се били констатирали нови факти; както и дали деецът е оправдан поради липса на доказателства или поради несъставомерност на стореното от него /по-скоро е второто/. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №33/28.03.19 г.,постановена от ОС-Видин по В.Н.О.Х.Д.310/19 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/