1 Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 28 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 84/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. Ю. М. за възобновяване на нохд № 14/2013г. по описа на РС-Момчилград. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него наказателно дело. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е допустимо, но неоснователно. Твърди, че осъденият е участвал лично на досъдебното производството, като присъствено е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан, след което се е укрил. Счита, че при тези данни е налице отрицателната предпоставка на чл.423, ал.1 от НПК, поради което искането не следва да бъде уважено. Адвокат М. К., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа искането за възобновяване и моли за уважаването му. Изразява становище, че осъденият не е участвал в различни фази на производството и е бил лишен от правото да даде обяснения по делото. Твърди, че той не е знаел за делото, тъй като не е поддържал връзка с баща си, който само е знаел, че синът му се заминал за Република Турция, но без да знае точното му местопребиваване, тъй като не поддържал връзка с него. Намира, че са налице основанията за възобновяване на наказателното производство, което ще даде възможност на М. лично да участва в процеса. Изразява становище, че не по негова вина производството е проведено задочно, тъй като той е занимал преди същото да започне. Осъденият Е. М. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство и моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. На основание чл.212, ал.2 от НПК на 15.11.2012г. е започнало досъдебно производство № 128/12г. по описа на РУ”Полиция”-М., срещу Е. М. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. В хода на това досъдебно производство с постановление от 07.12.2012г., Е. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като присъствено му е предявено обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение – “подписка”. Непосредствено след привличането е бил извършен разпит на М. в качеството му на обвиняем. На 07.01.2013г. в Районен съд – Момчилград е било образувано нохд № 14/13г. по внесен обвинителен акт срещу Е. Ю. М.. За първото по делото заседание подсъдимият М. е бил нередовно призован, като призовката на адреса в с. П.Ж. е била върната в цялост, със съпроводително писмо от кмета на селото, в което се сочи, че причина за невръчването на призовката са данните от бащата на подсъдимия, че последният е напуснал пределите на Р.България. За следващото съдебно заседание подсъдимият е призован отново на адреса по местоживеене в с. П.Ж. като с писмо кметът на селото е уведомил съда относно причините за невръчването й, които са същите като при предходното призоваване. В проведеното на 19.03.2013г. съдебно заседание, първоинстанционният съд е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подсъдимия, приемайки, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Подсъдимият е бил представляван от назначен служебен защитник. В отсъствие на подс.М. е била постановена първоинстанционната присъда на 19.03.2013г., която е влязла в сила на 04.04.2013г. Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, след като му е било предявено обвинението, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. В настоящия казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения М. обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при спазване на предвидените в НПК процесуални правила. Досъдебното производство е било проведено с участието на осъдения М., като той е бил привлечен в качеството му на обвиняем, предявено му е било обвинението и му е била взета мярка за неотклонение „подписка”, като той е бил информиран за задълженията, произтичащи от мярката за процесуална принуда, сред които и това при смяна на местоживеенето си да уведоми компетентните органи/постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение-л.7 от досъдебното производство/. Горните фактически констатации обуславят извод за това, че осъденият М. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, с произтичащите от качеството му на обвиняем задължения, но е променил местоживеенето си и не е уведомил органите на досъдебното производство и съда, което е довело и до разглеждане на делото в негово отсъствие. След като е знаел за воденото срещу него наказателно производство, осъденият М. е имал процесуално поведение, което сочи на укриване и препятстване хода на делото. Поради неговото укриване не е било възможно изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения Е. М., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдилищата не са нарушили и стандартите на ЕКЗПЧОС и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. В насока на горното е практиката на ЕСПЧ. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Е. Ю. М. за възобновяване на н.о.х.д. № 14/2013г. по описа на РС- Момчилград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: