1 Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр.София, 08.06.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5129/ 2008 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 510/ 25.05.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5129/ 2008 г. по жалба на М. Д. О., И. Л. О., Д. Л. О. и Б. Л. П. е допуснато до касационно обжалване решение на Благоевградски окръжен съд от 30.07.2008 г. по гр.д.№ 686/ 2008 г. Въззивното решение оставя в сила решение на Гоцеделчевски районен съд по гр.д.№ 483/ 2006 г., с което е отхвърлен предявения от касаторите против И. Н. И. и Б. Г. И. иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот – 23/ 400 ид.ч. от УПИ от кв. по плана на [населено място], попадащи в югоизточната част на имота откъм УПИ-, както и искането за отмяна на нотариален акт № , т. рег.№ , н.д.№ г. Обжалването е допуснато поради разрешаване от въззивния съд на материално-правните въпроси за възможността да бъде придобито право на собственост върху реална част от парцел по силата на влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационен план или по давност, в противоречие с ТР № 3 от 1993 г на ОСГК на ВКС. Съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение, дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33 ал.1 и 2 от ЗТСУ (отм.). На основание чл.110 ал.1 от ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена – а това става или със заплащане на придадените към парцела части от съседни имоти или със завладяването им и с упражняване на владение върху тях в продължение на 10 години. Това не е съобразено от въззивния съд при решаването на спора. Освен това обжалваното решение е постановено при наличие на относителна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск. Както е видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищците претендират да са собственици на УПИ от кв.по плана на [населено място], като твърдят, че при предходната регулация от 1967 г. към този парцел са придадени 101 кв.м. от имот пл.№ (по тогава действащия кадастрален план), както и че сметките по регулация за това придаване са уредени. Следователно твърденията са, че старият регулационен план е приложен и че при регулацията от 1999 г. парцелните граници по предходната регулация е трябвало да бъдат счетени за имотни. Освен това ищците поддържат, че ответниците са завладели без основание част от техния УПИ като поставената от ответниците бордюрна граница между имотите заема 23 кв.м. от имота на ищците (срв. уточняваща молба, депозирана в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд). Въпреки така изложените твърдения за собствеността върху въпросните 23 кв.м. (които според ищците са част от УПИ ), петитумът, отправен към съда, е за защита на правото на собственост върху 23/ 400 ид.ч. от имота на ответниците (УПИ ) . Така между фактическите твърдения на ищците и отправеното до съда искане има непреодолимо противоречие, което е нередовност на исковата молба, неотстранена нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. На първо място противоречието се състои в това, че при изложени твърдения за право на собственост върху УПИ , ищците претендират да им бъде предадена част от УПИ . Не е редовна искова молба, в която ищците поддържат, че са собственици на един имот, а искат да им бъде предадена част от съседен имот (на който не твърдят да са собственици). Противоречието трябва да бъде отстранено, като на ищците бъде дадена възможност да приведат петитума в съответствие с твърденията им, че въпросните 23 кв.м. са придобити от праводателя им по регулация и че не са собственост на ответниците. При това на ищците следва да се даде възможност да изложат твърдения има ли придаване на тези 23 кв.м. от имотът им към съседния имот при създаване на плана от 1999 г., ако има придаване – уредени ли са сметките по регулация, а ако няма придаване – твърдят ли грешка в кадастралния план, която да е основание за изменяне на регулационния такъв в частта за границата между двата имота и предприели ли са по административен ред действия за изменението му. При това следва да се има предвид, че ако е искано изменение на регулационния план, то тази процедура би се явила преюдициална спрямо настоящето производство. На второ място следва да се отстрани противоречието между твърденията на ищците, че ответниците владеят 23 кв.м. от УПИ и искането им да бъдат признати за собственици на 23/400 ид.ч. от съседния имот. Когато се иска защита на правото на собственост на част от имот, която част се твърди като незаконно завладяна от трети лица, обект на иска е именно завладяната реална част, а не идеална част от съседния имот. Обратното е невъзможно поради възникващото непреодолимо логическо противоречие, да се иска ревандикация на терен, за който се признава да е присъединен чрез давностно владение към съседен парцел. В случая такова признание няма, напротив, ищците оспорват ответниците да са придобили права по давност. Следователно ищците не могат да търсят защита по отношение на идеална част от чужд (съседен) имот, а само да искат връщане на реална част от техен собствен имот, незаконно владян от собствениците на съседен имот. До отстраняване на нередовностите на исковата молба не са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество. Постановеното при наличие на пречка за надлежното упражняване на правото на иск въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За допустимостта на решението касационната инстанция следи служебно и дължи произнасяне по нея без оглед на това, навели ли са страните доводи в тази насока. Съгласно ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК, т.4, в този случай компетентен да отстрани нередовностите е въззивният съд, на който делото следва да бъде върнато след обезсилването за извършване на надлежните съдопроизводствени действия. При този изход от спора разноските по делото, включително направените в касационната инстанция, следва да бъдат възложени при новото разглеждане на спора от въззивния съд, с оглед крайния резултат по ново, допустимо решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Благоевградски окръжен съд от 30.07.2008 г. по гр.д.№ 686/ 2008 г. ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: