Р Е Ш Е Н И Е № 194 София 18.06.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6546 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение от 23.06.14г.,постановено по в.гр.дело № 4869/14г.на Софийски градски съд в осъдителната му част. С определение № 243 от 17.02.15г.по гр.дело № 6546/14г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: следва ли при определяне размера на обезщетението по чл.200 КТ за претърпени вреди да се вземат предвид получаваните от ищеца командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина преди увреждането,като разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение от 20.02.03г.по гр.дело № 1625/01г.на Софийския апелативен съд.В него е прието,че командировъчните суми не са елемент от трудовото възнаграждение,а разноски,които трябва действително да се разходвани,поради което не могат да съставляват пропусната полза и заплащането им не представлява обезщетение по смисъла на чл.200 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът Г. Т. е заемал длъжността”шофьор международни превози” при ответното дружество и на 25.03.09г.в [населено място] е претърпял злополука,призната за трудова с разпореждане № 19721 от 22.04.09г.на СУСО.С ЕР № 0535 от 11.02.10г.на ТЕЛК му е призната 58% ТНР по водеща диагноза”неинсулинозависим захарен диабет” със срок до 1.02.13г.,по причини 50% общо заболяване и 40% трудова злополука/счупване на подбедрица и глезен,артроза/.За процесния период 25.03.09г.- 1.02.13г.Т. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност; работил е като трудоустроен и е получавал пенсия за трайна нетрудоспособност.На 20.06.12г.третото лице помагач [фирма] му е заплатило сумата от 28 725.13 лв застрахователно обезщетение по застраховка на работодателя.Като е съобразил заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,че болките и страданията са продължили около 6 месеца, и е взел предвид последващите оперативни намеси, въззивният съд е счел,че правилно първоинстанционният съд определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.Частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част,и е присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди разликата над 2014.82 лв до размера на 28 778.18 лв за периода 25.03.09г.-1.02.13г.,представляваща разлика между обезщетение за временна нетрудоспособност и евентуално трудово възнаграждение /включително обезщетения за командировка/ако бе здрав за периода 25.03.09г.-12.02.10г.;както и разлика между трудовото възнаграждение,което е получавал като трудоустроен за периода 13.02.10г.-1.12.11г.и евентуалното трудово възнаграждение,ако бе здрав; както и разлика между пенсията за инвалидност,която е получавал за периода 2.12.11г. - 1.02.13г.и евентуалното трудово възнаграждение /включително обезщетения за командировка/за същия период,ако бе здрав. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на ІV г.о.на ВКС намира за правилна практиката,намерила израз в решението от 20.02.03г.по гр.дело № 1625/01г.на Софийския апелативен съд по следните съображения: Съгласно ППВС № 4/68г.- т.5 в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на имуществените вреди от непозволено увреждане,се включват всички добавки,които имат постоянен характер.Съобразно чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези,които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит,както и тези допълнителни възнаграждения,които се изплащат постоянно заедно с полагащото си за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.В чл.215 КТ е регламентирано обезщетението,което работникът или служителят има право да получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение.Командировъчните суми,които включват пътни,дневни и квартирни пари,не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер,а обезщетение за допълнителните разноски,свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка.Командировъчните суми трябва действително да са изразходвани при изпълнение на служебните задължения извън населеното място,поради което не съставляват пропусната полза,от която работникът да е лишен. По основателността на касационната жалба: Касаторът въвежда оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа,че при определяне на размера на обезщетението по чл.200 КТ за претърпените вреди не следва да се вземат предвид получаваните от работника преди увреждането командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Ответникът по жалбата Г. А. Т. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.Счита,че правилно въззивният съд е определил дължимото му се обезщетение по чл.200 КТ,като е включил в размера му командировъчните пари,които имат постоянен характер по смисъла на ППВС № 4/68г. Третото лице [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,приема следното: Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,в размера на обезщетението по чл.200 КТ за претърпени имуществени вреди не следва да се включват командировъчните пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина преди увреждането.Ето защо решението в частта,с която искът по чл.200 КТ е уважен за разликата над 2014.82 лв до размера от 28 778.18 лв, е неправилно.Следва да се отчете и обстоятелството,че ищецът Г. Т. е получил застрахователно обезщетение в размер на сумата 28 725.98 лв от [фирма],което надхвърля присъдените суми за неимуществени вреди от 20 000 лв и имуществени вреди от 2014.82 лв.Исковете са неоснователни поради покриване на вредите от застрахователя и следва да бъдат отхвърлени. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон,поради което следва да бъде отменено в осъдителната му част,като при условията на чл.293 ал.2 ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по същество. В частта,с която исковете по чл.200 КТ са отхвърлени до пълните предявени размери –разликата над 20 000 лв до 30 000 лв неимуществени вреди и разликата над 28 778.18 лв до 99 385.66 лв,решението е влязло в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 23.06.14г.,постановено по в. гр.дело № 4869/14г.на Софийски градски съд в частта,с която [фирма] е осъден да заплати на Г. А. Т. сумата 28778.18 лв имуществени вреди,както и в частта,с която е присъдена законна лихва върху тази сума за времето от 1.04.2009г.до 1.01.2013г.,в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на Г. А. Т. 20 000 лв неимуществени вреди ведно със законната лихва,считано от 25.03.2009г.,както и в частта,с която [фирма] е осъден да заплати държавни такси в общ размер на 2486.39 лв и 264.42 лв разноски за експертизи,както и в частта за присъдените разноски,и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. А. Т. срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл.200 КТ за сумата 28778.18 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука на 25.03.2009г.,както и за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 25.03.09г.до изплащането им. ОСЪЖДА Г. А. Т. да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл.78 ал.8 ГПК сумата 1500 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.