Р Е Ш Е Н И Е № 43 С. 26.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав : П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4638 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 164 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 330 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 667 от 29.03.2013г. по гр.д. № 3028/12г. на Варненски окръжен съд като е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 25 000 евро, дължима по договор за заем от 11.06.10г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.12г., на основание чл.79 ал.1, във вр.с чл.240 от ЗЗД. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде уважен предявения иск и присъдени направените разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1122 от 31.10.2014г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос, касаещ надлежните доказателства, необходими за установяване на реалното предаване на сумата при наличие на сключен договор за заем и по- специално дали са такива наличните писмени доказателства за получаване на парите, при липса на оспорване на положения подпис от ответника. В съдебно заседание страните лично не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: На 7.11.2007г. между настоящият ищец М. К. и [фирма] [населено място] е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който [фирма] се е задължил да й построи и продаде апартамент № 4-11 във вх.В на бъдещата жилищна сграда, находящ се на етаж четвърти, със застроена площ от 59.80кв.м.,както и приспадащите му се 1.4990%, представляващи 10.44 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 8.8196 кв.м.от правото на строеж в дворното място, съставляващо УПИ VІІІ-204,205,206,207 с площ от 754кв.м., попадащ в кв.1089а, по новия план на 16 подрайон-северен на [населено място], находящо се на [улица]. Съгласно договора купувачът е заплатил при подписването му първата вноска от 50% от уговорената цена от 48 200евро или 24 100евро, а продавачът се е задължил да издаде сградата с Удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 30.09.2009г. Договорът е подписан от страните М. К. и [фирма], като за последният подписът е положен от А. А..След подписите ръкописно е записано :”Получих сумата от 24 100евро” и е положен подпис от А. А.. На 11.06.2010г. между страните по делото /М. К. като заемодател, и А. А., като заемател/ е сключен договор за заем, в който е посочено,че първата е предоставила на А. А. „сумата от 24 100 евро, по сила на предварителен договор от 7.11.2007г., сключен между заемодателя и [фирма] [населено място], представлявано от заемателя, действащ като пълномощник” за „построяване и продажба на апартамент № 4-11 вх.В с площ от 59.80 кв.м., ведно със съответните идеални части от общи части на сградата и правото на строеж в дворно място УПИ VІІІ-204, 205, 206, 207 с площ от 754 кв.м., намиращ се в [населено място] [улица]”. В договора за заем е записано, че „с оглед неосъществено строителство заемателят се задължава да върне на заемодателя сумата от 24 100евро в срок до 15.12.2010г. плюс 2 400евро, обезщетение за ползваната сума при следния погасителен план: първа вноска от 1 200 евро до 30.06.2010г., втора вноска от 8 000 евро до 30.09.2010г. и трета вноска от 6 500евро до 15.12.2010г. Не се спори, че сумите по този договор не са били платени и след отправената от ищцата нотариална покана от 4.04.2012г., връчена при условията на чл.47 ал.2 от ГПК. При тези факти, за да отхвърли предявения иск за заплащане на сумата от 25 00 евро, ведно с лихвите – предоставен заем, въззивният съд е приел, че не е установено реално предаване на сумата – предмет на договора. Според съда съдържащото се на последната страница от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 7.11.2007г. отбелязване : „получих сумата от 24 100 евро” с поставен подпис и текста в процесния договор за заем от 11.06.2010г., който е с нотариална заверка на подписите, че М. В. К. в качеството си на заемодател е предоставила на А. Д. А. в качеството му на заемател сумата от 24 100 евро „по силата на предварителен договор от 7.11.2007г., сключен между заемодателя и [фирма], представлявано от заемателя”, не установяват, че сумата е реално получена от ответника по делото А. Д. А. на твърдяното основание - договор за заем. В. съд е посочил и че не може да се приеме, че предварителният договор от 7.11.2007г. е трансформиран /изменен/ в договор за заем поради липса на изрично изразено съгласие от страна на [фирма], който е страна по предварителен договор. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл.153 и сл. от ГПК. В случая приложими са всички доказателствени средства без свидетелски показания /с оглед забраната на чл.164 от ГПК/. При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили /договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената сума/ ,които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а спорният въпрос за дължимостта на процесната сума - разрешен по същество. Проследявайки хронологията на фактите, развитието на отношенията между страните и съдържанието на подписаните два договора, следва да се направи извод, че сключеният на 11.06.2010г. договор за заем е резултат от неизпълнение на предхождащия го предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 7.11.2007г. между М. К. и [фирма] [населено място], представлявано от ответника А. А.. Видно от договора за заем /от 11.06.2010г./, със същия А. А. е поел задължението да върне на М. В. К. сумата, която е получил от нея в качеството си на представител на [фирма] [населено място]. Изводът следва от постигната между страните договорка, съгласно която А. А. се задължава „с оглед неосъщественото строителство” да върне на заемодателя сумата от 24 100евро, плюс сумата от 2 400 евро обезщетение, предоставена „по сила на предварителен договор от 7.11.2007г., сключен между заемодателя и [фирма] [населено място], представлявано от заемателя”. В договора дължимият размер е определен на 26 500евро, от които 24 100 евро главница и 2 400евро, обезщетение за използване на сумата. От тях ищцата е признала, че е получила 1 500лв., поради което претенцията й в размер на 25 000евро се явява доказана и следва да бъде уважена. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касаторката следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, които са в общ размер на 9 665лв./От тях 4 543лв.- разноски за първата инстанция, включващи 2 118лв. държавна такса, 1 425лв.-възнаграждение на особения представител на ответника и 1 000лв. адвокатско възнаграждение, 3 903лв.- разноски за втората инстанция, включващи 978лв. държавна такса, 1 425лв.-възнаграждение на особен представител на ответника и 1 500лв. адвокатско възнаграждение и 1 219лв., разноски за касационата инстанция, включващи 489лв.+30лв. държавни такси и 700лв.-възнаграждение на особен представител на ответника/. Съдът констатира, че неправилно е събрал държавна такса за касационната инстанция в размер на 1 425лв., вместо дължимите 489лв. /1/2 от внесената пред въззивния съд от 978лв./ Това налага да бъде постановено разликата от 936лв. /1 425лв.- 489лв./ да бъде върната на страната. В полза на особения представител следва да се разпореди заплащане на внесената сума за изготвяне на отговор в размер на 700лв./съгласно наличните вносни бележки на листи 21 и 31 от материалите по делото/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 164 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 330 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение № 667 от 29.03.2013г. по гр.д. № 3028/12г. на Варненски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА А. Д. А. ЕГН [ЕГН] с деклариран постоянен и настоящ адрес: [населено място] район 03 М., [улица] вх.А ет.8 ап.78 да заплати на М. В. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] ет.7 ап.39 сумата от 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, дължима по договор за заем от 11.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2012г. до окончателното й заплащане, на основание чл.79, във вр.с чл.240 от ЗЗД, както и сумата от 9 665лв. /девет хиляди шестстотин шейсет и пет лева/, направени разноски по делото. ДА се върне на М. В. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] ет.7 ап.39 надвнесената държавна такса за разглеждане на делото по същество пред касационната инстанция в размер на 936лв./деветстотин тридесет и шест лева/. ДА се изплати на особения представител адвокат З. С., изготвила отговор на касационната жалба за А. Д. А. сумата от 700лв./седемстотин лева/,адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.