Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
София, 05.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА
КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря
Милена Миланова при участието
на
прокурора
като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 640 по
описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК.
Постъпила е молба от М. на т. /МТ/ за отмяна на влязло в сила решение № 39/20.02.2008 г. на В. касационен съд /ВКС/, ТК, първо отделение по гр.д. № 577/2007 г., както и оставеното с него в сила решение № 344/28.06.2007 г. по гр.д. № 695/2006 г. на Софийски апелативен съд /САС/.
Молителят твърди, че след произнасянето на ВКС с решение № 39/20.02.2008 г. узнал, че СГС е постановил решение, с което е уважен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД относво работни помещения 54, 55, 56 и 57, намиращи се на ІХ етаж в бл.53 в ж.к. “Д” в гр. С. на “ЦТК” ООД, които са били предмет и на разглежданите решения на САС и ВКС, но между МТ и “Б” ООД и определени в тези решения като ателиета. С оглед на това решение на СГС молителят иска отмяна на решенията на САС и ВКС на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като именно решението на СГС е новооткрито доказателство по смисъла на закона, което доказва твърденията на МТ и фактическа обстановка, относно процесните имоти в бл.53 на ж.к. “Д”, различна от представените доказателства по делата пред САС и ВКС.
Ответната страна по молбата – “Б” ООД оспорва същата като недопустима, а по същество – като неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор и писмена защита.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК от 13.05.2008 г. е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК – с оглед твърдението на молителя, че е узнал за решението на СГС, по което не е страна, след решението на ВКС, чиято отмяна иска, както и с оглед датата на издадения въз основа на решението на СГС и приложен нотариален акт №198 от 24.03.2008 г. и е процесуално допустима.
М. по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С решението на САС, чиято отмяна се иска, оставено в сила от ВКС, са обявени за окончателни по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД договори, сключени между МТ и “Б” ООД относно недвижими имоти, находящи се в гр. С., ж.к. “Д” бл. 48 в местността “Д” и описани като ателиета на ІХ инсталационен етаж. С решение на СГС от 24.12.2007 г. за същите помещения, но наименовани като работни помещения и на същия адрес е обявен за окончателен предварителен договор между други страни - “ЦТК” ООД и ДП “ТСВ”. Въз основа на това решение са издадени и констативни нотариални актове.
Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание.
Предмет на решенията, чиято отмяна се иска, са помещения на ІХ инсталационен етаж на сграда, третирани като ателиета и спорът за тях е между настоящия молител МТ и “Б” ООД по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. По решението на СГС от 24.12.2007 г., което молителят релевира като основание за отмяната по чл.303 ал.1 т.1 ГПК спорът е все по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, за помещения на същия адрес, но третирани като работни помещения и между други страни - ДП “ТСВ” и “ЦТК” ООД. Самият молител твърди в молбата си, че е имало спор относно собствеността върху процесните помещения, довел до неправилно възприета от съда фактическа обстановка, за което молителят нямал вина, поради “агресивно воденият процес” от “Б” ООД. Едва след многобройните срещи с ДП “ТСВ” и влизане в сила на решението на СГС от 24.12.2007 г. станало възможно молителят да докаже твърденията си. Тези обяснения на молителя не установяват хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Касае се до доказване в съдебен процес при равни за участниците в него възможности /чл.4 ал.2 ГПК-отм., чл.9 ГПК/ на релевантни факти и обстоятелства, предпоставящи обявяването на предварителни договори за окончателни и свързани със собствеността и вида на имотите, предмет на предварителните договори. Резултатът от това доказване е материализиран в решенията съответно на САС и ВКС, чиято отмяна се иска, и на СГС от 24.12.2007 г., поддържано като основание за отмяната им по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Следователно, решението на СГС от 24.12.2007 г. в случая няма характер на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на закона /чл.303 ал.1 т.1 ГПК/, а на краен резултат по успешно проведено доказване на определени факти и обстоятелства по друго дело между други страни. Не се установява, нито се твърди установените с решението на СГС от 24.12.2007 г. обстоятелства и доказателствата за тях да не са съществували към постановяване на решенията, чиято отмяна се иска, твърди се недоказване на обстоятелства от молителят - МТ, като изложените причини по същество сочат на недобре воден процес от страна на самия молител. Това е така, защото молителят сам сочи възможността си за доказване на спорните собственост и вид на процесните помещения, реализирана след многобройните срещи с правоприемника на войските при М. на т. - ДП “ТСВ” – едно от държавните предприятия, които са образувани след закриване на строителните войски, войските на М. на т. и войските на К. по пощи и далекосъобщения – чл.1 от ЗАКОН ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА М. НА Т. И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ и § 2 от ПЗР. Невъзможност за срещи с правоприемника на войските при М. на т. не се твърди. Молителят твърди в молбата си, че срещу него съдебният процес бил “агресивно воден” от “Б” ООД. Независимо че това е неконкретизирано, с нищо недоказано и непочиващо на закона определение на съдебен процес, следва да се посочи, че то не е и основание за отмяна на решенията на САС и ВКС по смисъла на чл.303 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна решенията на САС и ВКС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника направените за настоящата инстанция разноски в размер на 4500 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. на т. за отмяна на влязло в сила решение № 39/20.02.2008 г. на В. касационен съд, ТК, първо отделение по гр.д. № 577/2007 г., както и оставеното с него в сила с решение № 344/28.06.2007 г. по гр.д. № 695/2006 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. на т. – гр. С., ул.”Д” №9 да заплати на “Б” ООД – гр. С., кв.”Д” бл.48 магазин 2 сумата 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ - направени разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.