4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
Гр. София, 21.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1128/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу частта от решение № 233 от 09.02.2011 г. по в. гр. д. № 431/2010 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 1373 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4913/2008 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на дружеството - касатор да заплати на М. К. Ж. и И. К. Ж. обезщетения на основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ в размер на по 25 000 лв. за неимуществени вреди по повод настъпилата при ПТП на 19.04.2004 г. смърт на дъщеря им К. К., ведно със законните лихви от 15.11.2005 г. и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./. Недопустимостта на исковете е аргументирана с наличието на влязла в сила присъда, с която са уважени граждански искове по чл.45 ЗЗД срещу виновните за произшествието водачи, и с издадените в полза на ищците изпълнителни листове за присъдените от наказателния съд деликтни обезщетения.
Ответниците по касация М. К. Ж. и И. К. Ж. от [населено място], общ. С., оспорват касационната жалба в писмен отговор от 01.06.2011 г. и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. След депозиране на отговора е починал И. К. Ж. и с определение от 24.10.2012 г., на основание чл.227 ГПК, като ответници по жалбата са конституирани неговите наследници по закон М. К. Ж., К. И. К. и Т. И. К., които поддържат становището за неоснователност на жалбата и претендират разноски.
С определение № 373 от 28.05.2012 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване във връзка със значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за допустимостта на преките искове по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при уважени искове по чл.45 ЗЗД на увредените лица срещу делинквента и наличие на издаден изпълнителен лист за присъдените на основание чл.45 ЗЗД обезщетения. Със същото определение производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК и впоследствие е възобновено с определение № 169 от 14.06.2012 г. след произнасяне на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС с Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. по поставения по-горе правен въпрос.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, Софийски апелативен съд е приел, че по силата на чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ ответникът - жалбоподател [фирма] дължи на ищците обезщетения в размер на по 25 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на дъщеря им К. К., настъпила при ПТП на 19.04.2004 г. Отговорността на застрахователното дружество е обоснована с качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на единия от участвалите в произшествието водачи - С. М. С., признат за виновен с влязла в сила присъда за причиняване по непредпазливост на смъртта на пострадалата К. К.. Въззивният съд е преценил, че преките искове по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя са процесуално допустими, независимо от влезлите в сила присъди, с които са уважени предявените в наказателното производство граждански искове по чл.45 ЗЗД срещу делинквентите С. С. и Б. Д. и на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени в размер на по 20 000 лв. Поради липса на доказателства за изплащане на присъдените деликтни обезщетения съдът е счел, че издадените изпълнителни листове за дължимите от делинквентите суми са ирелевантни за допустимостта на преките искове.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а доводите на касатора за недопустимост на решението поради недопустимост на разгледаните с него искове по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ са неоснователни.
С постановеното след допускане на касационното обжалване Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС е формирана задължителна практика на ВКС по значимия за изхода на спора процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на предявените по делото искове с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ /отм./. Според указанията в решението, при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./; Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, но е от значение за неговата основателност. В съобразителната част на решението е разяснено, че упражняването на деликтното право от увредения чрез предявяване на иска по чл.45 ЗЗД не погасява признатото в чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ пряко право срещу застрахователя и обратно; Всеки от исковете по чл.45 ЗЗД и чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ има самостоятелно правно основание и предмет, поради което влязлото в сила осъдително решение срещу делинквента не се ползва със сила на пресъдено нещо и няма изпълнителна сила срещу неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност”; Правото на обезщетение следва да се счита за погасено едва след окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с плащане на обезщетение до пълния размер на причинената вреда или до размер на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя; Извършеното от делинквента плащане погасява правото на обезщетение до размер на платената сума, но не изключва правото на увредения да предяви пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя за разликата до пълната си обезвреда; Погасяването на прякото право посредством пълното обезщетяване на вредите от делинквента обуславя неоснователност, а не недопустимост на пряката искова претенция по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя.
Изводите на Софийски апелативен съд за допустимост на предявените срещу касатора преки искове по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ кореспондират напълно с така възприетите разрешения и със закона. Влязлата в сила присъда, с която наказателният съд е осъдил виновните водачи да заплатят на ищците обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на дъщеря им на основание чл.45 ЗЗД, не съставлява процесуална пречка за предявяване на исковете по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на единия от делинквентите. Предявяването на преките искове е насочено към упражняване на признатото в чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ самостоятелно право на обезвреда и е резултат от преценката на увредените лица, че присъдените на основание чл.45 ЗЗД деликтни обезщетения не покриват действителните неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на всеки от тях като последица от виновното и противоправно поведение на застрахования делинквент. Ирелевантно за допустимостта на преките искове е и наличието на изпълнителен лист за присъдените в наказателното производство деликтни обезщетения. Изпълнителният лист удостоверява право на принудително изпълнение за реализиране на вземанията за обезщетение, но издаването му е без правно значение за съществуването и за надлежното упражняване на правото на пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./. Реализирането на вземанията за обезщетение по чл.45 ЗЗД е относимо към основателността, а не към допустимостта на преките искове срещу застрахователя. В хода на производството пред инстанциите по същество касаторът не е ангажирал доказателства за реално плащане на присъдените на основание чл.45 ЗЗД обезщетения, което сочи, че предявените искове са не само допустими, но и основателни. Като е разгледал исковете по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ при отсъствие на отрицателни процесуални предпоставки за тяхната допустимост, въззивният съд е постановил допустимо решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника - застраховател част.
Касационната жалба не съдържа доводи по чл.281, т.3 ГПК срещу правилността на въззивното решение и с оглед правомощията по чл.290, ал.2 ГПК произнасянето на настоящата инстанция следва да бъде ограничено до проверката за допустимост на обжалвания съдебен акт.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 09.02.2011 г. по в. гр. д. № 431/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1373 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 4913/2008 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на М. К. Ж. и И. К. Ж. /починал на 07.10.2011 г. и заместен в делото от наследниците си по закон М. К. Ж., К. И. К. и Т. И. К./ обезщетения по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ в размер на по 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди по повод настъпило на 19.04.2004 г. пътно - транспортно произшествие, ведно със законните лихви от 15.11.2005 г. и разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД А. България” АД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на М. К. Ж., К. И. К. и Т. И. К. общо сумата 2 000 лв. - деловодни разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |