Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София , 10 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 570/2016 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба ,депозирана от адв.Д., защитник на подсъдимия Д. Д. И. срещу решение №97 от 14.04.2016 г., постановено по внохд №212/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд,на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с твърдение за нарушено право на защита още на досъдебното производство, тъй като не са били изпълнени всички искания на обвиняемия и неговия защитник за събиране на доказателства, независимо, че наблюдаващият прокурор ги е уважил с Постановление от 15.01.2014 г.; че поради липсата на доказателства за виновно поведение от страна на Д. И., от съда са направени недопустими предположения в негова вреда. По-нататък в жалбата се извършва собствена интерпретация на данните, съдържащи се в протокола за следствен експеримент и в свидетелските показания на М. М., С. Б. и М. Д., от които се извежда заключение, че подсъдимият не е нарушил чл.17 от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети, поради което инкриминираното му деяние е несъставомерно. Акцентира се на това ,че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Моли се да бъде върнато делото за ново разглеждане от въззивния съд ,който да постанови оправдателна присъда. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия И. –адв.Д. поддържа съображенията, изложени в касационната жалба срещу решението на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на ОС-Стара Загора.Отново посочва,че изстрелът ,произведен от подсъдимия е бил в посока ,различна от тази ,в която са се намирали останалите ловци,както и ,че те са били на значително разстояние от него-1,5 км,поради което той не е нарушил инкриминираната му разпоредба-чл.17 от Инструкцията.Според защитата налице е случайно деяние,тъй като Д. И. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.Моли да бъде отменено решението на апелативния съд и постановена нова присъда,с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението му по чл.123 от НК ,на основание чл.15 от НК. В представената писмена защита се преповтарят аргументите , отразени в касационната жалба и в пледоарията на адв.Д. ,с акцент върху неправомерното поведение на пострадалия. Повереникът на частните обвинители Г. Н.,Д. Н. и С. Н. –адв.Ч. счита жалбата за неоснователна,тъй като въззивната инстанция е анализирала всички доказателства,събрани по делото и е достигнала до единствено възможния извод за виновност на подсъдимия. Счита становището на защитата за липса на умисъл за извършване на деянието за неправилно ,като от своя страна посочва ,че е налице евентуален умисъл. Намира ,че липсват съществени процесуални нарушения, допуснати както във фазата на досъдебното производство,така и в съдебното,като съдилищата са изпълнили задълженията си за разкриване на обективната истина.Моли да бъде потвърден атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да бъде оставено решението на АС-Пловдив в сила. В последната си дума подсъдимия Д. И. изразява несъгласие с постановената срещу него осъдителна присъда и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, и в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №16 от 20.04.2015 г.,постановена по нохд № 35/2015 г. Старозагорски окръжен съд е признал подсъдимия Д. Д. И. за виновен в това , че на 12.11.2011 г.в ловно стопански район на [населено място], [община], /област/, в местността „местност“, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност , представляваща източник на повишена опасност –ловуване на дивеч със законно притежавано ловно оръжие ,марка „марка“, калибър 12 е нарушил чл.17 от Инструкция за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети-да не стреля в посока , където има хора или домашни животни , дори и да са далече, с което е причинил смъртта на Н. С. Н., като след деянието е направил всичко,зависещо от него за спасяването на пострадалия,поради което и на основание чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила и го е оправдал за това да е нарушил чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ и т.5 от раздел „Забрани“ към Инструкция за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства ,както и с направените по делото разноски ,които е възложил в тежест на подсъдимия. По протест на прокуратурата и въззивни жалби ,депозирани от защитника на подсъдимия И. и повереника на частните обвинители , пред Апелативен съд –Пловдив е било образувано внохд № 212/2015 година,приключило с решение №97 от 14.04.2016 година,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. На първо място е необходимо да се отбележи, че отказа на органа на досъдебното производство да събере поискани от обвиняемия и неговия защитник доказателства или независимо ,че доказателствените искания са уважени от прокурора,а разследващият орган не ги е реализирал, не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на прокурора. От една страна, касационната инстанция не разполага с правомощия, съгласно разпоредбата на чл.354 от НПК, да върне делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения, а от друга- предвид обстоятелството, че съдебната фаза е централна за наказателния процес, в която по искане на страните или служебно по почин на съда ,с цел разкриване на обективната истина, могат да се събират нови и/или проверяват вече събрани доказателства, както и да бъдат преповтаряни такива /с изключение на уникалните/, пропускът на разследващите органи във връзка с доказателствата ,не представлява съществено процесуално нарушение. След като обвиняемия и неговия защитник разполагат с възможност в рамките на състезателно производство- пред съд, да поискат събиране и проверка на доказателства и извършване на процесуално следствени действия, и тази възможност не е била накърнена от решаващия орган, правото на защита на обвиненото лице не е нарушено. Ето защо, оплакванията в посочения по-горе смисъл ,релевирани в касационната жалба, са лишени от основание. На второ място, на подсъдимият Д. И. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 от НК ,което по своята форма на вина е непредпазливо. В тази връзка, касационната инстанция изобщо не счита за нужно да обсъжда доводите на повереника на частното обвинение, изразени в съдебното заседание, че „налице е евентуален умисъл, който обуславя наличието на всички елементи на състава“. По-нататък, ВКС констатира, че решаващите съдебни инстанции са проявили процесуална активност за събиране и проверка на всички онези доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняване на обективната истина по делото. Това са сторили по предвидения в НПК процесуален ред, гарантиращ процесуалната им валидност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите по фактите. Касационният съд не може да променя възприетите от въззивния съд фактически констатации, нито да установява нови такива. Неговата проверка се свежда до правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията му за обективно ,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, както и за правилното приложение на материалния закон, в рамките на фактологията, установена от решаващия съд. След като настоящият съд не установи пороци в доказателствената дейност на апелативната инстанция, следва да се прецени дали възприетите и описани в решението факти обосновават обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл.124 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 от НК ,в извършването на което подсъдимия Д. И. е признат за виновен ,т.е дали съда е приложил правилно материалния закон. За да е налице обективна съставомерност на престъплението по чл.123 от НК е необходимо да бъде установено ,че дейността,при упражняването на която е настъпила смъртта на пострадалото лице,е правно регламентирана дейност,изискваща специални знания и умения; че тази дейност е източник на повишена опасност,тъй като от нея е възможно да настъпят отрицателни резултати; че тя може да бъде упражнявана само въз основа на специално разрешително, удостоверяващо правоспособност на лицето; че в резултат на тази дейност е настъпила смърт ,поради незнание или немарливото й изпълнение /несъобразяване с установените правила за упражняването на дейността/. Необходимо е да се установят още конкретни нарушения на определени нормативно предвидени правила за упражняване на дейността / предвид факта ,че нормата на чл.123 от НК е бланкетна/, както и причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. От субективна страна ,деянието по чл.123 от НК може да бъде извършено само по непредпазливост в двете й форми, без оглед на това, дали деецът е нарушил инкриминираните му правила , свързани с упражняване на дейността умишлено или по непредпазливост. Няма никакъв спор ,че ловуването е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, която може да бъде упражнявана само след като конкретното лице има специално разрешително ,удостоверяващо неговата правоспособност да ловува. По настоящето дело ,смъртта на пострадалия Н. е настъпила по време на лов ,осъществяван от ловната дружина при [населено място], въз основа на разрешително за групов лов ,издадено от Изпълнителната агенция по горите, ДГС/ДЛС-/населено място/, в което са били вписани имената на участниците в лова ,сред които и тези на починалия Н. Н. и подсъдимия Д. И.. Подсъдимият е бил правоспособен ловец, провел задължителен курс на обучение и успешно положил изпит. Той притежавал и разрешително да носи ловно оръжие , а така също бил регистриран и в ловната дружинка на [населено място] , [община]. Няма спор и за това ,че на инкриминираната по делото дата, със законно притежаваното ловно оръжие ,подсъдимият е прострелял Н. Н., следствие на което е настъпила неговата смърт. На Д. И. му е било повдигнато обвинение за три нарушения – чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, чл.17 от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети и т.5 от раздел „Забранява се“, от същата Инструкция. В извършването на нарушение по чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ и т.5 от раздел „Забранява се“ от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия, като присъдата изцяло е била потвърдена от апелативната инстанция ,включително и в тази част . Липсата на съответен касационен протест или жалба от частното обвинение, прави безпредметно обсъждането на посочените нарушения и дали те са консумирани от подсъдимия, предвид невъзможността от утежняване на неговото положение. Ето защо, на преценка единствено подлежи дали подсъдимият е нарушил правилото на чл.17 от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети- „Да не се стреля в посока, където има хора или домашни животни ,дори и да са далече; да се помни, че изстрел със средни номера сачми е опасен до 300 метра, с номера 4/0-13/0 – до 600 метра, с куршуми /бренеке,турбина и др./-до 1000 метра….“. От приетите по делото балистична и комплексна съдебно медицинска и балистична експертизи е установено ,че притежаваната от подсъдимия двуцевна ловна пушка модел „модел“ ,с която той е бил на процесния лов, е годна да произвежда изстрели и да поразява живи цели,като двата броя гилзи от ловни патрони дванадесети калибър /открити и иззети при извършване оглед на местопроизшествието- протокол за допълнителен оглед/, са стреляни от изследваното ловно оръжие. Иззетата от тялото на пострадалия сачма е била част от ловен патрон със снаряд 8/0. Комплексната експертиза ,след направени изчисления, е дала заключение , че максималното разстояние ,което може да измине сачма 8/0 е 428 метра , което е в пълно съответствие с чл.17 от Инструкцията, а именно ,че сачми с номера 4/0-13/0 , сред които е и настоящата 8/0, са опасни до 600 метра. Освен максималния полет на сачма №8/0 ,експертите са посочили,че за да има тя поразяващо действие върху човек трябва да притежава скорост над 50 м /сек. След съответни изчисления са заключили, че нейното поразяващо действие върху човек е над 100 метра. За да е нарушено правилото на чл.17 от Инструкцията е необходимо да се установи ,че подсъдимият е стрелял в посока, където има хора или домашни животни, дори и те да са далече. От гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите К. Т., С. Х. , Г. Г. , З. Х. ,М. М., М. Д. се установява ,че участниците в лова ,които са били на пусия са се намирали на разстояние /1000-1500 метра/, по-голямо от максималното разстояние, което може да измине сачма 8/0 ,а именно 428 метра, т.е те не са представлявали опасност за подсъдимия при изстрел, дори и ако той е произведен в посока към тях. Посочените свидетели са били обективно далече, но не в смисъла на чл.17 от Инструкцията, където отдалечеността следва да бъде преценена на базата на максималното разстояние , което конкретен боеприпас би могъл измине и да порази жива цел. Оттук на сетне, след като ловджиите на пусия не са представлявали опасност за подсъдимия при изстрел, е необходимо да се провери дали Д. И. е бил длъжен и е могъл да предвиди наличието на пострадалия Н. на мястото на инцидента ,което да обоснове неговото виновно поведение. От гласните доказателствени средства, включително от показанията на ръководителя на лова –св.Г. и обясненията на подсъдимия еднопосочно е установено, че пострадалият на обяд си е тръгнал ,като не е уведомил никой за завръщането си по-късно. Пострадалият Н. е бил дългогодишен ловджия ,включително многократно ръководител на лов, поради което са му били много добре известни правилата за провеждане на ловен излет ,в това число и ,че след като е напуснал лова ,при завръщането си, следва да уведоми ръководителя за това, както и да изчака да приключи конкретната пусия, като се включи в следващата ,ако има такава. Подсъдимият И. не е знаел, нито пък е могъл да предположи , че пострадалият ще се върне обратно, за да участва в лова ,след като веднъж го е напуснал, а още по-малко ,че ще се появи на мястото,където е бил прострелян. Останалите ловци са били на безопасно разстояние от подсъдимия, същият е стрелял по чакал, факт ,приет от решаващия съд. Ето защо, нищо не го е задължавало да предвиди ,че по пътя на изстрела се намира пострадалия Н.. Касационният съд счита,че по делото не е установено точното разстояние, на което се е намирал починалия от стрелеца към момента на изстрела. В тази насока вещите лица от комплексната експертиза, кредитирана от Пловдивския апелативен съд, са категорични, че се касае за далечен изстрел /не по-малко от 10 метра/ , но липсата на обективни данни прави невъзможно по експертен път извеждането на конкретното местоположение на Н.. Контролираната инстанция в решението си е приела, че отстоянието от подсъдимия до пострадалия в момента на произвеждане на смъртоносния изстрел е около 70 метра ,което е изчислила на базата на данните , предоставени от Д. И. в неговите обяснения, а именно ,че след изстрела е изминал 20 метра в посоката ,в която е стрелял ,за да търси мишената си-чакала, като там спрял, тъй като чул викове за помощ ,след което изминал още 40 метра в посоката ,от която идвали виковете и стигнал до мястото където се намирал пострадалия. Въззивната инстанция обаче не е отдала нужното внимание на обстоятелството, прието от самата нея в мотивите на атакуваното решение ,че когато подсъдимият стигнал до пострадалия ,последният се движел към пътя,където бил спрян автомобила му. От тези фактически констатации следва извод ,че пострадалият Н. е напуснал мястото ,на което е бил прострелян, като за разстоянието, изминато от него до срещата му с подсъдимия, както и за посоката /считано от мястото на прострелването към превозното средство/ , липсват данни. При това положение , приетото от Пловдивски апелативен съд разстояние от 70 метра представлява само едно предположение. По важното е ,че дори и да се възприеме това разстояние за обективно и достоверно, контролираната инстанция отново е допуснала нарушение на материалния закон. И това е така по следните съображения: съгласно експертните изводи, сачмите от ловния патрон се разсейват обикновено на 20-30 метра разстояние ,като за да достигне единична сачма до пострадалия /факт обективно установен при аутопсията му/ , дистанцията на изстрела следва да бъде не по-малко от 30 метра ,т.е пострадалият следва да се е намирал след тридесетия метър от подсъдимия. Това обстоятелство, съчетано с възприетата от въззивната инстанция видимост от мястото на подсъдимия в посоката, в която той е стрелял-34 метра , налага извод, че където и да се е намирал пострадалия след 34 метър, включително и на 70 метра, той не е могъл обективно да бъде забелязан от подсъдимия. С оглед на изложените по-горе съображения, свързани с незнанието на подсъдимия ,че пострадалият се е завърнал за участие в лова; че той обективно е бил на разстояние от ловците на пусия, което не е позволявало тяхното нараняване при изстрел; че точното местоположение на Н. Н. към момента на неговото прострелване е невъзможно да бъде установено-освен ,че е бил на разстояние не по-малко от 30 метра /позоваването на следствения експеримент в тази насока от страна на защитата на подсъдимия е некоректно/, ВКС приема, че подсъдимият не е нарушил чл.17 от Инструкцията за безопасност при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловни излети, тъй като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди ,че пострадалият се намира на място, което е в обсега на изстрел, произведен от неговото оръжие. С оглед обстоятелството,че подсъдимият не е нарушил инкриминираната му норма, запълващата бланкета на престъплението по чл.123 ал.1 от НК , последното се явява несъставомерно от обективна страна. Липсата на обективна страна на престъплението, прави безпредметно обсъждането на субективната страна. Налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради което изложения от адв.Д. довод в тази насока се явява основателен. След като възприетите от апелативната инстанция факти не сочат на престъплението по чл.123 ал.4 във вр.с ал.1 от НК,поради неговата несъставомерност, то ВКС следва да упражни правомощието си по чл.354 ал.1 т.2 пр.2 от НПК да отмени присъдата на ОС-Стара Загора и решението на АС-Пловдив и да оправдае подсъдимия Д. И. на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. По веществените доказателства се дължи произнасяне от първостепенния съд по реда на чл.306 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда №16 от 20.04.2015 г., постановена по нохд №35/2015 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. ОТМЕНЯВА решение № 97 от 14.04.2016 г. по внохд №212/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. ОПРАВДАВА подсъдимия Д. Д. И., ЕГН:/ЕГН/ за извършено престъпление по чл.123 ал.4 пр.1 във вр.с ал.1 от НК. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/