О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41 гр. София, 26 април 2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Красимира Медарова при становището на прокурора от ВКП Тома Комов, като изслуша докладваното от съдия Шекерджиев ЧНД №391 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по две касационни частни жалби, подадени срещу разпореждане №92, постановено на 22.02.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград и срещу разпореждане № 40, постановено на 26.01.2017 г. от същия съд и по същото дело. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което и двата атакувани съдебни акта следва да бъдат оставени в сила, тъй като правилно решаващият съд е приел, че постановеното въззивно решение не подлежи на обжалване и законосъобразно е върнал подадената срещу него касационна жалба, както и определението, постановено по чл.306, ал.1, т.4 НПК също не подлежи на касационен контрол и това е довело до правилно връщане на подадената и срещу този съдебен акт касационна жалба. Върховният касационен съд, като обсъди становищата на страните и събраните в хода на производството материали намира, че подадените две касационни жалби са неоснователни. С решение №78/19.12.2016 г., постановено по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград е потвърдена първоинстанционна присъда, постановена по НЧХД №117/2015 г. по описа на Районен съд- гр. Русе. Въззивното решение е атакувано с касационна жалба от частния тъжител М., която с разпореждане № 40, постановено на 26.01.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград е върната. Въззивният съд с определение №39, постановено на 26.01.2017 г., по реда на чл.190, ал.1 НПК се е произнесъл по дължимите разноски по делото, като е осъдил частния тъжител М. да заплати на М. М. сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по делото. Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба от частния тъжител М., която с разпореждане №92, постановено на 22.02.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград е върната. Касационният съдебен състав прецени, че постановеното въззивно съдебно решение, с което изцяло се потвърждава първоинстанционната присъда не подлежи на касационнен контрол, тъй като е извън предмета на касационно обжалване, очертан от законодателя в разпоредбата на чл.346 НПК. Ето защо атакуваното разпореждане № 40, постановено на 26.01.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград е законосъобразно, а подадената срещу този съдебен акт касационна жалба неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че определение №39, постановено на 26.01.2017 г. не подлежи на касационно обжалване, като законосъобразно съдът е преценил, че този извод следва от чл.346, ал.1, т.3 НПК, тъй като въззивният съд е постановил атакуваното определение по реда на чл.306 НПК, но това е станало в производство, в което не е постановена нова присъда. Ето защо и разпореждане №92, постановено на 22.02.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград следва да бъде преценено като правилно, а подадената срещу него касационна жалба трябва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната жалба, подадена срещу разпореждане № 40, постановено на 26.01.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната жалба, подадена срещу разпореждане №92, постановено на 22.02.2017 г. по ВНЧХД №342/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.