О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228 София, 11.01.2018 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2243/2017 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на „8-ми март“ АД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2208 от 13.11.2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд и определение № 164 от 20.03.2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което същото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. Молителят аргументира искането си за отмяна на посоченото определение на ВКС с твърдението, че е налице ново обстоятелство, което е узнал след постановяването на акта, а именно – участието на съдия В. Н. в състава, постановил определението, за която е съществувала пречка да участва в разглеждане на това дело, доколкото вече е участвала в първоинстанционното производство по т. д. № 2022/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав и е извършила множество процесуални действия в него – изпратила е препис от исковата молба и доказателствата на ответника, произнесла се е по заявените от страните искания за допускане на доказателства и е оставила без уважение молбата на ищеца за замяна на определената му парична гаранция с учредяване на ипотека върху негов недвижим имот. Според молителя, определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, представлява ново доказателство, установяващо релевираното от него обстоятелство. В хода на производството, при условията на евентуалност, молителят отправя и искане по чл. 628 ГПК за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на въпроса какво следва да се разбира под „участие на съдия при разглеждане на делото“. Ответникът по молбата – „Т. София“ ЕАД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 28.08.2017 г. и в писмена защита от 06.12.2017 г., поддържани и в съдебно заседание на 22.11.2017 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок. Неоснователно е направеното в тази връзка възражение на ответника за неспазване на предвидения в закона срок. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, когато молбата за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК (каквато именно е настоящата хипотеза), 3-месечният срок тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая, тъй като новото обстоятелство, на което се позовава молителят, е участието на съдия В. Н. в състава, постановил определение № 164 по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС, Търговски колегия, Първо отделение и това определение е посочено като ново доказателство, то началото на 3-месечният срок е датата на неговото постановяване – 20.03.2017 г. Следователно, спрямо тази дата подадената на 19.06.2017 г. молба за отмяна не е просрочена. С оглед факта, че съдия В. Н. не е докладчик по т. д. № 1130/2016г. и при липсата на категорични данни до постановяването на определение № 164, че тя ще участва в състава, който ще го разглежда, не може да се счете, че с извършваните от молителя (като касатор) справки по това дело, същият е узнал за участието на посочения съдия в състава още преди постановяване на атакуваното определение. Основателни са, обаче, останалите възражения на ответника за недопустимост на подадената молба за отмяна. По отношение на определение № 164 от 20.03.2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение: Съгласно задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС: Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения; И. характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени; Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици; Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Според цитираната практика, преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения се обособяват в определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство, като от тях на отмяна по чл. 307 ГПК подлежи единствено определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В конкретния случай, определението, чиято отмяна се иска, е определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2208 от 13.11.2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд. С оглед на това, че не е от категорията преграждащи определения, за които в посоченото тълкувателно решение е прието, че подлежат на отмяна, молбата за отмяна на същото се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на решение № 2208 от 13.11.2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд: Според задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които обосновават неправилност на влязлото в сила решение; Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление №2/77 на П.); Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК; Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК. В настоящия случай изложените в молбата за отмяна фактически твърдения се отнасят единствено за определение № 164 от 20.03.2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. Заявеното от молителя в съдебно заседание на 22.11.2017 г. становище (с оглед дадените му от настоящия състав указания), че поддържа същите и по отношение на атакуваното от него въззивно решение № 2208 от 13.11.2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд, не може да обоснове извод за редовност на молбата за отмяна на този акт. Релевираното от молителя обстоятелство – участието на съдия В. Н. в състава, постановил определение № 164 от 20.03.2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е напълно неотносимо към правилността на въззивното решение и не може да бъде подведено под нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Следователно, и след направеното в съдебно заседание уточнение, нередовността на молбата за отмяна на въззивно решение № 2208 от 13.11.2015 г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд не е отстранена, поради което и в съответствие с разясненията в цитираната тълкувателна практика същата следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид недопустимостта на депозираната от „8-ми март“ АД, [населено място] молба за отмяна, не подлежи на разглеждане поддържаното от дружеството-молител евентуално искане по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по молбата „Т. София“ ЕАД, [населено място] следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство съгласно списъка по чл. 80 ГПК, инкорпориран в отговора на молбата за отмяна, в размер на сумата 25 056. 28 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените по делото писмени доказателства: договор за правни услуги от 24.08.2017 г., фактура № 2525 от 24.08.2017 г. и платежно нареждане от 25.08.2017 г. до Общинска банка, ФЦ „К. село“. Доколкото платеното от ответника адвокатско възнаграждение 25 056. 28 лв. е под установения в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер 35 188.47 лв. (определен с оглед материалния интерес 2 187 834.46 лв.), липсва основание за намаляване на същото по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и направеното в тази връзка възражение от страна на молителя не следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „8-ми март“ АД, [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 2208 от 13.11.2015г. по т. д. № 403/2013 г. на Софийски апелативен съд и определение № 164 от 20.03.2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което същото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА „8-ми март“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на „Т. София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноски за настоящото производство в размер на сумата 25 056.28 лв. (двадесет и пет хиляди и петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки). Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: