5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290 гр. София,13.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 66 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. А., [населено място] срещу определение от 09.06.2015г. по ч.гр.д. № 6459/2015г. на Софийски градски съд, III-В състав, с което е потвърдено определение, постановено в закрито съдебно заседание на 20.04.2015г. по гр.д. № 20071/2012г. по описа на СРС, I г.о., 44 състав, с което е оставено без уважение направеното от касаторката искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1294,80 лева.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на константната практика на ВКС. Твърди, че изводите на въззивния съд противоречат на изискванията на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките за освобождаване от държавни такси и разноски, която да се основава на анализ на следните обстоятелства: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други релевантни факти, преценени към момента, когато е направено искането. Твърди, че решаващият състав е формирал извода си за липсата на основание за освобождаване от такси и разноски, като се е позовал на сключени договора за правна защита и съдействие – първият, сключен към момента на завеждане на делото през 2012г., а вторият – сключен след прекратяване на пълномощията на адв. Д. на 04.12.2013г. Поддържа, че оттогава до март 2015г. финансовото й състояние се е променило съществено и тя не разполага със средства, с които да заплати определените държавни такси. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси, които се разрешават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Налице ли са единни критерии при преценка на социалния статус на лицата във връзка с освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК? Твърди, че след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса, като моли да бъде взето предвид, че е платила държавна такса в размер на 303 лева, която съдът е преценил, че покрива материалния интерес по делото;
2. Обстоятелството, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, достатъчно ли е да обоснове извод, че реално получава доходи?
3. Когато жалбоподателят притежава имот, от който няма възможност да реализира доходи, нито може да продаде, за да плати държавната такса, това основание ли за отказ за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК?
4. Законосъобразна ли е постановена държавна такса в размер на 1440 лева за неоценяем иск за частична нищожност на договор?
5. Законосъобразно ли е определянето на размера на държавната такса две години след завеждане на делото, след първо съдебно заседание с протокол на съда, без издаване на изрично определение за държавни такси, което да даде възможност за обжалване на определения от първоинстанционния съд размер?
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 206 от 17.05.2013г. по гр.д. № 2434/2013г. на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 318 от 12.07.2012г. по гр.д. № 293/2012г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 612 от 12.08.2012г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 686 от 12.12.2014г. по ч.гр.д. № 7091/2014г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 567 от 29.10.2009г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ВКС, ГК, III г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на искането на ищцата – частна жалбоподателка в настоящото производство, за освобождаване от заплащане на дължимата от нея държавна такса поради липса на убедителни доказателства относно твърдяната финансова невъзможност за това. Приел е за лишен от правно значение факта, че по твърдение на ищцата от 2012г. е с прекъснати осигурителни права, който факт е счел и за недоказан от представената справка от НАП, тъй като следва да се отчете факта, че ищцата е на 44 г. и е в трудоспособна възраст, няма данни да е инвалидизирана или да страда от някакво заболяване, поради което финансовите й възможности следва да бъдат преценявани с оглед средния доход на български гражданин през 2014г.-2015г., предоставящ възможност за внасяне на дължимата от нея държавна такса. Счел е за недоказано твърдението на ищцата, че малолетното дете, по отношение на което се грижи, често боледува и това налага допълнителни средства, както и че се грижи за навършило пълнолетие дете, което към момента е безработно. Въззивният съд е взел предвид и декларираните данни за имущественото състояние на ищцата и по-конкретно, че притежава право на собственост върху недвижими имоти.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Четвъртият и петият процесуалноправни въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на постановеното определение.
Първите три процесуалноправни въпроси, формулирани в частната касационна жалба, се отнасят до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане. Тези въпроси, уточнени от съда по посочения начин, са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По тях е налице задължителна съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и др. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценка относно имущественото състояние.
Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Въззивният съд е извел крайния си извод въз основа на обстоятелството, че молителката е в трудоспособна възраст, няма данни да е инвалидизирана или да страда от някакво заболяване, поради което е приел, че финансовите й възможности следва да бъдат преценявани с оглед средния доход на български гражданин през 2014г.-2015г., предоставящ възможност за внасяне на дължимата от нея държавна такса, без да обсъди съдържанието на декларацията и представените в подкрепа на искането доказателства и без да изложи съображения дали доходите й, съпоставени с дължимата държавна такса, позволяват нейното заплащане.
От представената от ищцата декларация по чл.83, ал.2 ГПК се установява, че е в трудоспособна възраст, разведена е, осигурява издръжка на непълнолетно дете, получава месечен доход в размер на 50 лева – детски надбавки, и 300 лева месечно, предоставени от бащата на детето за отглеждането му, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, не притежава парични влогове, притежава следните недвижими имоти – сутерен с площ от 70 кв.м., находящ се в [населено място], на [улица], ипотекиран с договора за кредит, предмет на делото, и къща, находяща се в [населено място], обл. М., с учредено право на ползване на прехвърлителката и нейната дъщеря. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 303,02 лева. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства за заплащане на остатъка от дължимата държавна такса в размер на 1 294,80 лева, нито разполага с реална възможност да извлича доход или да се разпореди с посочените в декларацията й имоти - първият от тях задоволява жилищните нужди на семейството й, каквото твърдение е изложено в частната жалба пред въззивния съд, а вторият е обременен със запазено право на ползване, което е пречка както за отдаването му под наем, така и за разпореждането с него. Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83, ал.2 ГПК за освобожлаване на частната жалбоподателка от заплащане на държавна такса по делото.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което ищцата – частна жалбоподателка в настоящото производство, бъде освободена от заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 09.06.2015г. по ч.гр.д. № 6459/2015г. на Софийски градски съд, III-В състав, с което е потвърдено определение, постановено в закрито съдебно заседание на 20.04.2015г. по гр.д. № 20071/2012г. по описа на СРС, I г.о., 44 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Д. Д. А., [населено място], от заплащане на държавна такса в размер на 1294,80 лева по гр.д. № 20071/2012г. по описа на СРС, I г.о., 44 състав, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|