Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 01.02.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1300/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалби от защитника на подсъдимия И. А. А. - адв.В. К. и от повереника на частния обвинител И. Д. Й. – адв.С. Ч. срещу решение № 157 от 20.06.2016 г. на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, 1 състав, постановено по ВНОХД № 37/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимия А. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствените материали, както и за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия А.. В жалбата, депозирана от адв.К. на първо място се съдържа твърдение за неправилно приложение на материалния закон, обосновано с едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствената маса. Твърди се, че в оценката на обясненията на подсъдимия и показанията на пътниците в управлявания от него автомобил въззивният съд е проявил преднамереност и тенденциозност в подкрепа на обвинителната теза, поради което макар и да е възприел обясненията на подсъдимия за внезапно появило се пред микробус „М.С.“ автомобилно колело, не е оценил този факт в необходимата степен, поради което и отказвайки да квалифицира деянието като „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, е допуснал нарушение на материалния закон. Това съществено обстоятелство приел единствено за изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия такова, във връзка с което определил наказанието при условията на чл.55 от НК. На следващо място в жалбата, обосновавайки оплакването си за допуснати съществени процесуални нарушения от апелативния съд, защитата сочи, че изводите му относно механизма на инкриминираното ПТП не се основават на доказателствената съвкупност, а са изградени въз основа на повърхностен анализ на някои от доказателствата, частично или цялостно игнориране, или изопачаване на други и запълване на празнотите със съждения и предположения на съда. Така осъществената незаконосъобразна дейност по събиране, закрепване и анализ на доказателствата, според адв.К. е довела ПАС до противоречивите констатации от една страна за това, че неочакваното изскачане на гумата на платното за движение е обективно настъпил факт, а от друга - не е оценил същия като фактор, довел до настъпване на ПТП като случайно събитие, приемайки че подсъдимият „…е преодолял това препятствие…“ и е приел въз основа на свои предположения неговите по-нататъшните действия – това, че е завил леко надясно и напуснал пътното платно, навлизайки частично на банкета, че вместо да намали скоростта и да се върне в своята лента за движение, е направил рязък завой наляво и така е навлязъл в лентата за насрещно движение, довело до настъпване на ПТП – обстоятелства, изцяло противоречащи на наличните по делото доказателствени материали. Според защитника до тази неправилна интерпретация въззивната инстанция е стигнала поради постановяване на решението си при неизяснена фактическа обстановка, породена от противоречивите изводи на автотехническите експертизи, които не са преодолени. Неизяснен останал също и въпросът за причинната връзка между инкриминираното произшествие и настъпилата смърт на Б. Й.. По-нататък в жалбата от адв.К. се сочи, че поради осъществената в противоречие на правилата по чл.107 от НПК доказателствена дейност, при правилно установена фактическа обстановка, ПАС е направил крайно неправилни правни изводи. Това от своя страна довело и до налагане на явно несправедливо наказание, тъй като приемайки изскочилата на платното за движение гума за безспорна причина за поведението на подсъдимия, въззивният съд вместо да го оправдае, е намалил размера на наложеното му наказание, определяйки го по правилата на чл.55 от НК и в същото време е отказал приложението на чл.66 от НК. С оглед всичко изложено в жалбата към ВКС са отправени искания в условията на алтернативност за отмяна на решението на ПАС и оправдаване на подсъдимия А., за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за приложение на закона или за изменяне на атакуваното решение, намаляване размера на наложеното наказание и отлагане изтърпяването му на основание чл.66 от НК. По делото е постъпила жалба и от частния обвинител И. Д. Й. чрез повереника му – адв.Ч. с оплаквания за нарушение на закона и явна справедливост на наложеното наказание на подсъдимия А.. Твърди се, че с определяне на наказанието по правилата на чл.55 от НК въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, защото съобразно обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, конкретният случай не разкрива наличието на визираните в тази норма от НК предпоставки, а наложеното по-леко наказание не би могло да допринесе за целите на специалната и най-вече на генералната превенции. Изразявайки принципна подкрепа за постановения от ПАС съдебен акт, частното обвинение отправя към ВКС искане за отмяната му в частта относно размера на наложеното наказание и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по смисъла на чл.355 ал.1 и ал.2 от НПК. В срока по чл.351 ал.3 от НПК по делото са постъпили писмено становище от повереника на частния обвинител И. Й. – адв.С. и възражение от частния обвинител Р. Р. чрез повереника му – адв.С., с които се оспорва жалбата на подсъдимия А. и се моли същата да бъде оставена без уважение. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият И. А. и защитникът му – адв.К., редовно призовани се явяват, като поддържат жалбата по изложените в нея съображения и отправят същите искания. Частният обвинител И. Й. и неговите повереници – адвокати Ч. и С., редовно призовани, не се явяват. От последния е постъпило писмено становище, в което се изразява съгласие делото да бъде гледано в отсъствието им, като депозираната от довереника им жалба се поддържа по изложените аргументи и искания, а жалбата на подсъдимия, като неоснователна се моли да бъде оставена без уважение. Частните обвинители Ф. Р. и М. Р., действаща чрез законния си представител К. Р. редовно призовани, не се явяват. Явява се техния повереник адв.Е., който оспорва жалбата на подсъдимия А. като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител Р. Р. редовно призован, не се явява. Неговият повереник адв.С. поддържа възражението срещу жалбата, която като неоснователна моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд като законосъобразно, справедливо и постановено в съответствие на процесуалния закон, а жалбите както на подсъдимия, така и на частния обвинител, като неоснователни, да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 89 от 30.10.2015 г., постановена по НОХД № 1820/2014 г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. А. за виновен в това, че на 09.02.2013 г. на главен път I – 8, километър 197 + 400 м, от [населено място] в посока [населено място], при управление на МПС – микробус „М.С.“, с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. Й. и средни телесни повреди на М. К. Р., Ф. Е. Р. и Р. А. Р., поради което и на основание чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.2 ал.2 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата си ОС Пловдив наложил на подсъдимия А. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 /четири/ години на основание чл.343г във вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалби от защитника на подсъдимия А. и повереника на частния обвинител Й., било образувано ВНОХД № 37/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, който с решение № 157 от 20.06.2016 г. на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 от НПК изменил присъдата на ПОС, като оправдал подсъдимия И. А. за това да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и намалил размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, определяйки го при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК на 1 /една/ година „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата на Пловдивския окръжен съд била потвърдена на основание чл.338 от НПК. Касационните жалби на защитника на подсъдимия А. и на повереника на частния обвинител Й. са допустими – подадени са от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 и т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледани по същество, касационните жалби и на подсъдимия, и на частния обвинител са неоснователни. I. По жалбата на подсъдимия И. А. А.. Макар в жалбата от защитника на подсъдимия А. да се акцентира на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, отчитайки, че то е обосновано с твърдения за съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира, че приоритетно касационната проверка следва да бъде върху тях, доколкото резултатът от нея би дал отговор и на възражението за неправилно приложение на закона. Основната теза, развита от адв.К. в касационната жалба съдържа твърдения за допуснати процесуални нарушения в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствените материали от въззивния съд, довело до постановяване на атакувания съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Така несъгласието с решението на ПАС по съдържание е насочено срещу правилността на приетите от него фактически констатации, въз основа на които са формирани изводите за наличие на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК, довели до осъждането на подсъдимият А.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната теза за неизясненост на механизма на пътно-транспортното произшествие от гледна точка на констатациите и изводите в кредитираните автотехнически експертизи и установената причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС при внезапно появилата се опасност на пътя (автомобилно колело), допуснатите от него нарушения на правилата по ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат. Предвид тази формулировка на възраженията от адв.К., практически се претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Доколкото обаче българският процесуален закон е отредил на ВКС ролята на „съд по правото“, от неговата компетентност е изключена възможността да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното – правомощията му са насочени към проверка на законосъобразността в осъществяваната от инстанциите по фактите доказателствена дейност, за спазване на наказателнопроцесуалните норми, регулиращи вътрешното им убеждение и гарантиращи неговата правилност. За това то може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са констатирани нарушения в законово регламентирания процес за формирането му. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт, който може да бъде проверяван единствено от гледна точка на неговата юридическа правилност съобразно изложената в него фактическа обстановка. С оглед на това ВКС обсъди възраженията на подсъдимия А. и защитника му единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения са резултат на задълбочен анализ на обективно наличната по делото доказателствена съвкупност и напълно се подкрепят от нея. Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу въззивното решение са насочени срещу подхода при оценка на доказателствата с оглед установяване механизма на инкриминираното ПТП. Твърди се, че констатациите си апелативният съд е направил въз основа на противоречащи изводи на автотехническите експертизи и при пълно игнориране на обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетелите, пътували в автомобила му, оценени като неправдоподобни и нелогични. Тези оплаквания, които са били направени и пред въззивния съд, не могат да бъдат възприети. Внимателното запознаване с протеклото въззивно производство сочи, че за преодоляване на противоречията и непълнотите в приетите от първоинстанционния съд автотехнически експертизи ПАС е назначил разширена тройна АТЕ, която да съобрази всички поставени от защитата въпроси и изясни механизма на пътно-транспортното произшествие въз основа на цялостния доказателствен материал. Експертното заключение било изслушано и прието в съдебно заседание от всички страни по делото без въпроси и възражения. Във връзка с това тезата за решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка не може да бъде споделена, а въззивната инстанция не може да бъде упрекната в липса на процесуална активност за изясняване на обективната истина. В изготвеното от апелативния съд решение е отделено необходимото внимание на всички направени пред него възражения, като им е даден отговор, поради което същото напълно покрива изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Изводите на Пловдивския АС изцяло се възприемат и от касационната инстанция. В решението си на стр.3 – стр.5 ПАС е обсъдил конкретните доводи на защитата, с които е оспорен възприетият от първоинстанционния съд механизъм на произшествието и скорост на движение на управлявания от подсъдимия микробус „М.“, като ги е приел за основателни. Възприемайки в тази връзка нови фактически положения, въззивната инстанция е дала убедителен отговор относно механизма на ПТП, основавайки се както на заключенията на експертите от разширената тройна автотехническа експертиза, така и на източниците на гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, включително тези на св.А. Р. и св.Г. К., пътували в процесния микробус. Така въз основа на приетата от него АТЕ апелативният съд е приел, че преди произшествието подсъдимият е управлявал автомобила „М.С.“ със скорост от около 80 км/ч, а не с 94 км/ч, както е сочело заключението от единичната АТЕ от досъдебното производство, във връзка с което законосъобразно е приел, че ПТП не е резултат от управление на МПС с превишена скорост. Преоценка е направена и на приетия от първоинстанционния съд механизъм на инкриминираното произшествие. Въззивната инстанция приема като първопричина за него внезапно появило се автомобилно колело пред управлявания от подсъдимия А. микробус, което е всяло в него смут, защото представлявало препятствие за движението. За преодоляването му подсъдимият променил леко траекторията на движение на автомобила, завивайки надясно и навлязъл частично по банкета на пътя. Загубата на контрол над превозното средство е настъпила в момента на навлизането му обратно в лента на движението му, като причината за това бил безпричинно резкият завой наляво и изненадващото навлизане в лентата за насрещно движение. Изводът, който въззивният съд е направил въз основа на така установената фактология на събитията сочи, че причина за настъпилия вредоносен резултат е неправилната оценка на водача на пътната обстановка след внезапната поява на препятствието за движение (автомобилно колело), според която след частичното излизането на автомобила на банкета не е било необходимо да се прави рязък завой наляво за бързото връщане в лента му на движение, а само намаляване на скоростта и плавно прибиране на платното за движение. Като не е съобразил тези обстоятелства, подсъдимият А. е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП, като е загубил контрола върху управлявания от него микробус и е навлязъл внезапно в лентата за насрещно движение, което се дължало изцяло на неправилното боравене на водача с органите за управление на автомобила. Всички тези съображения, съдържащи се в автотехническите експертизи, както и конкретните фактически данни, съдържащи се в приобщените по надлежния процесуален ред доказателствени материали, са били предмет на задълбочен анализ от въззивния съд. Те основателно са поставени в основата на изводите за настъпване на инкриминираното ПТП в резултат на виновното поведение на подсъдимия И. А., изразило се в нарушение на правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. Предвид констатацията на разширената тройна автотехническа експертиза за това, че подсъдимият е управлявал микробус „М. С.“ с разрешена за пътния участък скорост, законосъобразно същият бил оправдан за нарушението на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Тези изводи на Пловдивския АС се възприемат изцяло и от касационната инстанция, поради което обсъдените оплаквания на защитника на подсъдимия А. – адв.К. се оценяват като неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Наред с изложено следва да се посочи, че доводът за липса на обективни данни за това управляваният от подсъдимия микробус да е навлязъл частично по банкета, не е съобразен с доказателствените материали. Този факт е установен от обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и надлежно закрепен в протокола от съдебното заседание, проведено на 30.10.2015 г. (л.253/гърба/ и л.254 от с.д. по НОХД № 1820/2014 г.), поради което твърдението в жалбата за това, че фактическите изводи на въззивния съд не намират опора в доказателствените материали, като неоснователно не следва да бъде споделено. Още повече, че самата жалба на подсъдимия съдържа противоречие по този въпрос, доколкото веднъж се прави оплакване за неизяснена фактическа обстановка, а след това се твърди, че при правилно изяснена фактическа обстановка са направени крайно неправилни правни изводи. Не може да бъде споделен и доводът за неяснота относно наличието на причинна връзка между инкриминираното ПТП и настъпилата смърт на Б. Й.. Освен че това възражение се прави за първи път пред касационната инстанция, същото е некоректно поднесено с неверни данни за датата на настъпване на смъртта. Видно от съобщението за смърт, издадено от [фирма], [населено място] и от акта за смърт, издаден от [община], Б. Й. е починал на 09.02.2013 г. в 15,20 ч. – т.е. по-малко от три часа след настъпване на ПТП, а причините за смъртта му и наличието на причинна връзка между констатираните увреждания и пътно-транспортното произшествие са убедително защитени от изслушаната и надлежно приета в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза. С оглед изложените до тук съображения касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото Пловдивският апелативен съд не е допуснал твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения. Доказателствените източници, послужили за изясняване на фактическите обстоятелства по делото са събрани по надлежния процесуален ред в проведените първоинстанционно и въззивно съдебни следствия, обсъдени са от въззивния съд съобразно принципите и разпоредбите на НПК поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което са направени верни и законосъобразни правни изводи относно виновното поведение на подсъдимия. В този смисъл съдържащите се в жалбата възражения срещу тях изразяват само неговото и на защитника му несъгласие с осъждането му, което не е изведено като касационно основание. Въз основа на горните аргументи, настоящият състав на ВКС намира за лишено от основания и твърдението в жалбата на касатора за това, че инстанциите по същество са нарушили материалния закон, приемайки, че инкриминираното деяние е в резултат от виновното поведение на подсъдимия А.. Ето защо и след като настъпилото пътно-транспортно произшествие е в причинна връзка с допуснати нарушения на правилата за движение от подсъдимия, тезата на защитата за настъпването на вредоносния резултат като последица от „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК също се явява несъстоятелна и не следва да бъде обсъждана. С оглед тази своя констатация, касационната инстанция намери оплакването за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НК за неоснователно. Най-сетне като неоснователно ВКС намери и оплакването в жалбата на адв.К. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание, с искане приетото от въззивната инстанция за установено внезапно появяване пред управлявания от него автомобила на препятствие за движението (автомобилно колело) да получи по-голяма тежест в преценката при определяне размера и начина на изтърпяване на иначе правилно определеното по вид наказание „лишаване от свобода“. Във връзка с това оплакване настоящият съдебен състав намери, че смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния и въззивния съдебни състави. Младата възраст, семейното положение и липсата на административни санкции за допускани нарушения по ЗДвП правилно са отчетени от ПОС като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия, а предишните му осъждания – като отегчаващи я такива. В допълнение към тези изводи въззивният съд е оценил причината за настъпване на ПТП – внезапно появилото се препятствие за движението пред автомобила, управляван от подсъдимия като изключително по тежест смекчаващо отговорността му обстоятелство, в съответствие с което е определил наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и го намалил от 3 /три/ на 1 /една/ година. Настоящият съдебен състав намира същото за справедливо, отговарящо на целите на наказателната репресия по чл.36 от НК, поради което счита, че основания за по-голямо намаляване не са налице и оплакването за явна несправедливост на наказанието в тази му част следва да бъде оставено без уважение. Такова е становището на касационната инстанция и досежно искането за отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.66 ал.1 от НК. В подкрепа на довода на апелативния съд, свързан с постигане целите на наказанието следва да бъде отчетена конкретната висока степен на обществена опасност на деянието, свързана с настъпилия много тежък вредоносен резултат. Тези аргументи обосновават извода, че за постигане целите и на личната и на генералната превенция, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Индивидуализирано по този начин, наказанието според касационната инстанция е справедливо, поради което решението на АС – гр. Пловдив и в тази му част следва да бъде възприето. Такъв е изводът на настоящата инстанция и относно размера на наложеното на подсъдимия А. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 /четири/ години. При съвкупната оценка на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А., настоящият касационен състав намери, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание спрямо него изпълнява целите по чл.36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК. II. По жалбата на частния обвинител И. Й.. В жалбата на частния обвинител Й. и писменото становище към нея, депозирани чрез поверениците му адв.Ч. и адв.С. се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия А. основно и кумулативно наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, като се иска увеличаването им. Съображения относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А. и справедливостта на определените по вид, размер и начин на изтърпяване основно и кумулативно наказания спрямо него бяха изложени по-горе в настоящото решение, поради което не следва да се преповтарят. Въз основа на тях настоящият съдебен състав намира, че и жалбата на частния обвинител е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 20.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 37/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.