Р Е Ш Е Н И Е № 60246 гр.София , 22 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 976/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Т., защитник на подсъдимия В. Н. Г., срещу решение №73 от 13.09.2021 г., постановено по внохд №200/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. С касационната жалба се оспорва справедливостта на наложеното на подсъдимия Г. наказание, като се твърди, че е необходима преоценка на тежестта на наличните смекчаващите отговорността обстоятелства и най-вече на влошеното му здравословно състояние. Твърди се, че съдът не е взел предвид сравнително младата възраст на подсъдимия, семейното му положение, наркотичната му зависимост, самопризнанието и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Посочва се, че въззивният съд е игнорирал продължителността на процеса- две години и не го е възприел като смекчаващо обстоятелство. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години. В съдебното заседание пред Върховният касационен съд, защитниците на подсъдимия Г.- адвокати М. и Т. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Адв.М. заявява, че към момента на изразяване на съгласие от страна на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, по думи, споделени с тях от Г., последният е бил в състояние на абстиненция, поради което не е разбирал точно за какво става въпрос. По тази причина, защитникът счита, че окръжният съд е „следвало да назначи СПЕ-за към датата на провеждане на съдебното заседание“ . Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание в посока необоснованото му завишаване се акцентира на лошото здравословно състояние на подсъдимия към момента на извършване на престъплението, както и на обстоятелството, че понастоящем той се е излекувал. В тази връзка се моли да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода до две години, за да може да се грижи за семейството и малкото си дете. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не открива пропуски, допуснати от съда при отчитане на обстоятелствата, относими към законосъобразното и справедливо отмерване на наказанието, което подсъдимият следва да понесе. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на АС-Варна –в сила. В последната си дума подсъдимият В. Н. Г. моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №260004 от 23.04.2021 г., постановена по нохд №307/2020 г., Окръжен съд- гр. Добрич е признал подсъдимия В. Н. Г. за виновен в това, че на 17.06.2019 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- хероин с нетно тегло 8,87 гр., активно действащ компонент-диацетилморфин 29,3%, на стойност 576,55 лв. и хероин с нетно тегло 0,73 гр., с активно действащ компонент диацетилморфин 26,8%, на стойност 47,45 лв. или всичко на обща стойност 624,00 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 пр.4 във вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание шест години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 5000 лв. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Варненски апелативен съд, е било образувано внохд №200/2021 г., приключило с решение №73 от 13.09.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В хода на пледоарията пред ВКС защитникът на подсъдимия за първи път навежда доводи, свързани с особено психическо състояние на подсъдимия към момента, в който същият е направил искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, които възражения могат да бъдат отнесени към основанието по чл.346 ал.1 т.2 от НПК. Независимо, че в касационната жалба подобно оплакване не е релевирано, което в принципен план изключва възможността на касационния съд да се произнесе по него, в настоящият случай това не е така. Дали подсъдимият е бил във физическо или психическо състояние правилно да разбира съдебните процедури, в които той участва и за провеждането на които се изисква негово лично волеизявление, всякога е въпрос от съществена важност, като неизясняването му представлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните. Това е така, тъй като отговорът на този въпрос предпоставя и правилността на преценката за законосъобразното провеждане на конкретната процедура. В настоящия случай, още в хода на разпоредителното заседание, проведено на 07.12.2020 г., подсъдимият е изявил желание делото да бъде разгледано по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК. Същото искане е било верифицирано от страна на подсъдимия и защитника му четири месеца по-късно -в съдебното заседание на 23.04.2021 г., когато съдът е пристъпил към разглеждане на делото по предпочетения от подсъдимия ред и е постановил присъдата си. Видно от съдебния протокол, подсъдимият е признал изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти, а съдът на основание чл.372 от НПК е разяснил правата му по чл.371 от НПК. В процесуалния документ изрично е отразено изявлението на подсъдимия, че му е напълно разяснена процедурата и е съгласен с нея. Впрочем в протокола фигурира идентично изявление за разяснена процедура и от упълномощения му защитник адв.Т.. По делото липсват каквито и да е било данни, че към този момент подсъдимият е бил в състояние на абстиненция или в друго тежко психическо състояние, което да му е пречело съзнателно да формира волята си за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК и които да станат повод за евентуално назначаване на СПЕ-за. Подобно искане не е направено нито от подсъдимия, нито от защитника му, упълномощен по негов личен избор. Нещо повече, подсъдимият двукратно е заявявал желанието си делото да бъде разгледано по този ред, като това е сторено в различни съдебни заседания, чиято отдалеченост във времето е значителна. На следващо място, ВКС не констатира наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Липсва явна и очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия наказание /шест години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на четири години/ и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, в какъвто смисъл е направено възражение. Преценката на въззивния съд за висока степен на обществена опасност на деянието е вярна и се извежда както от количеството на държаното високорисково наркотично вещество, така и от неговата стойност. Същевременно подсъдимият също е лице с висока обществена опасност, доколкото е многократно осъждан, включително за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Очевидно е, че налаганите дотук наказания по вид и размер не са изиграли нужния превъзпитателен и възпиращ ефект, които да мотивира подсъдимия да преустанови престъпната си дейност. Напълно правилно е виждането на въззивната инстанция, че към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства не следва да се причислява възрастта на подсъдимия, тъй като 35 годишната му възраст към датата на извършване на престъплението, не покрива критериите за млада в юридическия смисъл на това понятие. Такава би била възрастта близка до непълнолетието, когато процесът по изграждане на морално устойчиви императиви е възможно да не е напълно приключил. На следващо място, липсва оказано съдействие от страна на подсъдимия на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Съгласно ТР№1/2009 г. на ОСНК на ВКС, „При определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител“, какъвто не е настоящия случай. По-нататък, изказаното съжаление за стореното, както и семейната ангажираност на подсъдимия представляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Въпреки това обаче с особена укоримост се ползва обстоятелството, че цялостната си престъпна дейност подсъдимият е развивал пред очите на малолетното си дете и този факт не може да бъде подминат при отмерване на наказанието, което той следва да понесе. Що се отнася до влошеното му здравословно състояние, доколкото този факт е обективен, следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство, без оглед на причините, довели до неговото наличие. Независимо от това, той не следва да бъде надценяван при преценката на комплекса от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и не води до промяна размера на наказанието в посока намаляването му. Това е така , тъй като отмерването на наказанието не представлява механичен математически сбор от отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, а представлява сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до определяне на такова по размер наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното, личността на дееца и целите по чл.36 от НК. И на последно място, за да се прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство, следва да се съобрази продължителността на времето от момента на привличане на В. Г. като обвиняем / защото от тогава той търпи процесуални ограничения/ до момента на приключване на производството, а този срок от три години и девет месеца, не е прекомерен. С оглед всичко изложено дотук, настоящият касационен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба, поради което същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а атакуваното въззивно решение оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №73 от 13.09.2021 г., постановено по внохд №200/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/