Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                      № 393                                         гр. София, 26 октомври 2009 година                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев                                      ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                        Николай Дърмонски                                                                                 при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 395/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативната прокуратура – гр. С. срещу решение № 184 от 26 май 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 244/2009 година, с която е потвърдена изцяло присъда № 64 от 24 февруари 2009 година на Софийски градски съд, НО, 16 състав, постановена по нохд № 3097/2008 година. Касационният протест съдържа позоваване на „неправилност” на атакувания съдебен акт, изразяваща се в допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила, което ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се в протеста, че липсата на задълбочен и съвкупен доказателствен анализ е довела до неверни изводи по фактите, а това – до неправилно оправдаване на подсъдимия Х по повдигнатото му обвинение. Отправеното до третата инстанция искане е за отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при ангажираните в него отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Подсъдимият У. Х. не участва лично (производството по отношение на него протича при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК). Представлява се от назначения му още на досъдебното производство з. адв. К, която изразява становище за неоснователност на касационния протест и оставяне в сила на решението на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното съдебно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият У е признат за невинен в това, на 02. 04. 1998 година, в гр. С., в Търговска база „Илиенци”, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, заедно с три неустановени по делото лица, да е принудил ч. заплашване китайския гражданин Л. Ч. да извърши нещо противно на волята си – да му даде 2000 щ. д., с левова равностойност 3 600 000 неденоминирани лева и с това му е причинил имотна вреда в този размер, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 от НК. Протестът е неоснователен. Твърдението, че оправдаването на подсъдимия Х е резултат на ненадлежната доказателствена дейност на предходните съдебни инстанции, не намира опора в данните по делото. Фактическите и правни изводи на въззивния съд са оспорени с позоваване на касационни основания, като на практика са подкрепени с оценки на представителя на обвинителната власт за доказателствената стойност на свидетелските показания и изведени в резултат на това фактически твърдения. Напълно идентични възражения са направени и с въззивния протест. В правомощията на въззивния съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и на приложената материално-правна норма, което в случая апелативният съд е сторил по предписания от закона начин, видно от мотивите на обжалваното решение (л. 3-4 от същото). Наличието на пороци в доказателствената дейност на съда предполага игнориране или превратна оценка на съдържанието на доказателствените източници, каквито констатации в настоящия случай ВКС не прави, а и конкретни твърдения в тази насока не се съдържат в касационния протест. Съдържанието на касационния протест изисква обсъждане преди всичко на анализа и оценката, извършени от въззивния съд, на показанията на свид. Чунюнг, пострадал от инкриминираното деяние. Тези показания са основен, дори единствен източник на преки доказателствени факти по делото и са депозирани пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 24. 02. 2009 година (л. 37 от делото). Въззивният съд ги е анализирал подробно, обективно, по действителното им съдържание (л. 3 и 4 от решението) и е достигнал до верни фактически изводи, макар и изложените в тази връзка съображения да не могат да бъдат споделени изцяло. Същественото в случая е, доколко е установено по делото извършено от подсъдимия неблагоприятно въздействие по отношение на свидетеля, което именно въздействие да е единствената причина за извършеното от негова страна имуществено разпореждане, причинило му имотна вреда. Като съдържание на такова въздействие в случая е инкриминирана „заплаха”, не и „сила” (поради и което са неуместни и не могат да бъдат споделени съображенията на въззивния съд на л. 3, абз. 2 от решението относно липсата на данни за това подсъдимият да е „...бутнал, ...посегнал ....удрял...” пострадалия). Извън това обаче съдът правилно е оценил показанията на свидетеля и е приел, че съдържащите се в тях факти не установяват по категоричен и несъмнен начин както осъществената именно от подсъдимия принуда по отношение на пострадалия, така и получаването лично от него на предадената сума. Несъмнено е установено участието на още три лица от български произход, за които пострадалият съобщава като активната страна в проведения разговор: „... те недвусмислено ми заявиха ... тримата души ме заобиколиха... обясниха ми ...” (в посочения протокол за разпит на съдебното следствие на л. 37 – 38 от делото). Дори и да би била налице процесуална възможност за приобщаване по делото на показанията на свидетеля, депозирани на досъдебното производство, те не биха променили съдържанието на изведените от съда факти, с оглед последователността и вътрешната безпротиворечивост на позицията на свидетеля. Съдът правилно е преценил, че такава процесуална възможност няма поради отмяната на Наказателно-процесуалния кодекс от 1952 година и действието на § 249 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДНПК (ДВ, бр. 70/1999 година, в сила от 01. 01. 2000 година). Тя не е налице и по отношение на показанията на свидетеля, депозирани на досъдебното производство на 04. 06. 2008 година (л. 172 – 173 от сл. д.), в които той е заявил, че поддържа изцяло предходните си показания, депозирани на 17. 06. 1998 година, при действието на отменения НПК и на посочения § 249, тъй като тези показания са снети от орган по разследването, а не е проведен разпит пред съдия при условията на чл. 223 от НПК. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че са събрани необходимите и възможни доказателства от кръга на тези по чл. 102 от НПК и те са оценени по действителното им съдържание, въз основа на което съдът е направил верни фактически изводи и съобразно тях правилно е приложил закона. Като е приел, че обвинителната теза не е доказателствено обезпечена и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, съдът не е допуснал претендираните в касационния протест нарушения на процесуалния и материалния закони. В тази връзка следва да се посочи и това, че въпросите за вината не са само такива по приложението на правото, но и по фактите, т. е. по доказването, а нарушения в тази дейност на съда не се констатираха. Извършеният от въззивния съд доказателствен анализ не страда от заявените в протеста превратност и необективност. Приетите за установени от съда факти имат надлежна доказателствена основа и съответна на тях преценка, че същите не дават възможност за категоричен и несъмнен извод за осъществена именно от страна на подсъдимия принуда по отношение на пострадалия, в резултат на която да е извършено от негова страна безспорно установеното имуществено разпореждане, каквато причинна връзка несъмнено изисква съставът на чл. 214 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 26 май 2009 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 244/2009 година, с която е потвърдена изцяло присъда № 64 от 24 февруари 2009 година на Софийски градски съд, НО, 16 състав, постановена по нохд № 3097/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.