Р Е Ш Е Н И Е № 322 гр. София, 28 юни 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и втори юни двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1480/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. В. Х. против въззивно решение № 23 от 3.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 625/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за престъпления, които не е извършил. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 280 от 30.07.2010 год. постановена по НОХ дело № 2636/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия В. В. Х. за виновен в това, че на 20.10.2009 год. в гр. София отнел от владението на Кристина В. Х. сумата 69лв. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване и извършил деянието в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 т.1, чл. 29 ал.1 б.”а” и чл. 54 НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст- принудил Кристина В. Х. да му направи орален секс чрез употреба на заплашване, поради което и на основание чл. 150 ал.1 алт.2 пр.2 във вр. с чл. 54 и чл. 2 ал.2 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание седем години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл. 70 ал.7 НК е привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по присъдата по НОХ дело № 3422/2004 год. на Софийски градски съд в размер на една година и осем дни, като е постановил да бъде изтърпяно отделно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Кристина В. Х. 4000лв обезщетение за неимуществени вреди и 69лв обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 20.10.2009 год. до окончателното изплащане, както и 500лв направени по делото разноски. С въззивно решение № 23 от 3.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 625/20010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. Доводите на жалбоподателя се свеждат до това, че изводите си за умишлено извършени действия, включени в обективните състави на престъпленията относно авторството им са направени от решаващите съдилища при едностранчива и избирателна оценка на част от доказателствените източници, като без основание са отхвърлени доказателствените му искания и са преценени като недостоверни обясненията, които е дал в хода на съдебното следствие и показанията на свидетелите, установяващи алибито му. С тези съображения се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. 13,14 и 305 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Софийският градски съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е създал равни условия за състезателност на страните в процеса. Решението си за осъждане на подсъдимия е взел по вътрешно убеждение, основано на обективно и задълбочено изследване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, без да нарушава правата му и да игнорира презумпцията за невиновност. С еднаква задълбоченост и с активното участие на страните е събрал всички относими и допустими доказателства, и то както посочените в подкрепа на обвинението, така и тези, подкрепящи защитната теза на подсъдимия. След като е изслушал съдебните прения, в хода на съвещанието за постановяване на присъдата, е преценил, че обтоятелствата по делото не са достатъчно пълно изяснени, възобновил е съдебното следствие, допълнително е разпитал пострадалата, допуснал е поисканата от защитата съдебно-медицинска експертиза. При оценката на доказателствата не е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Нито едно от събраните доказателства не е игнорирал, оценил го е в логическата му връзка с останалите, констатирал е противоречието между тях по основния факт, а именно авторството на подсъдимия и в мотивите на присъдата, изготвени по реда на чл. 305 ал.3 НПК е изложил убедителни съображения, кои противоречиви доказателства кредитира и какви фактически и правни изводи прави от тях. В съответствие с правомощията си и по повод жалбата на подсъдимия, въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на постановената осъдителна присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и допълнително събраните в проведеното съдебно следствие, съдържащи се в обясненията на подсъдимия. Не е изпълнила формално задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, а е оценила самостоятелно и в тяхната съвкупност всички доказателствени материали, не е констатирала недостатъчност за приетите фактически обстоятелства, логически грешки или превратна оценка на съдържащите се в тях данни и не е имала основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не е автор на деянията, защото по време на извършването им се намирал в дома си, в присъствието на посочените от него свидетели. Мотивирано е отказала да уважи доказателственото му искане в допълнението към въззивната жалба за разпит на св. Д. С., както и направените след това с отделна молба четири други доказателствени искания. Изложените съображения, че не се налага попълването на делото с тези доказателства, защото част от обстоятелствата, за които се искат новите доказателства са изяснени, а друга част нямат отношение към предмета на доказване, се споделят и от настоящата инстанция. Начинът на извършване на процесуално-следствените действия по разследването се установява от съставените по реда на процесуалния закон протоколи, като е допустим разпит единствено на присъствалите поемни лица. Мотивирано въззивната инстанция е отхвърлила довода за опорочаване на процедурата по разпознаването, изразила се в съпоставяне на разпознаваното лице с коренно различни от него по външни белези лица, при което разпознаващата не е имала възможност за избор кое от тях да посочи. Видно от протокола за разпознаване и приложения към него снимков материал, разпознаваните лица са със сходна външност, като нито едно от тях няма различни характерни белези. Разпознаването е извършено по физически данни, а не по облекло, поради което неоснователно се поддържа, че останалите съпоставени лица са били облечени по различен начин и това е повлияло на разпознаващата да го посочи. Липсват данни да е нарушено изискването на чл. 171 ал.2 НПК и по някакъв начин разпознаваните лица да са осъществили пряк контакт с разпознаващата, което би повлияло на нейната преценка, както и да и е било въздействано кое лице да посочи. От момента на деянието пострадалата е изразила последователна позиция, че е възприела извършителя и може да го идентифицира по достатъчно индивидуализиращи белеци и по тях го е посочила. Не са допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствата с неоснователното кредитиране показанията на пострадалата. Престъпленията са извършени в отсъствието на очевидци, затова съобщените от нея факти са важен източник на преки доказателства. Предвид на това, при съблюдаване на задължението си за разкриване на обективната истина и при отчитане евентуалната им заинтересованост, с активното участие на обвинението и защитата, в две съдебни заседания първоинстанционният съд много внимателно я е разпитал. При заявеното, че не си спомня някои обстоятелства, е приобщил по предвидения в НПК ред показанията, което е дала в досъдебното производство. Не е познавала подсъдимия до този момент и не е имала мотив да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. От друга страна следва да се посочи, че и в настоящата инстанция/л.3 от касационната жалба/, не се поддържа довод за недостоверност в нейните показания, а се твърди, че при особената стресова ситуация, в която е била поставена, не би могла да възприеме конкретните физически белези на своя нападател. Показанията й са напълно последователни и подредени в частите, с които е конкретизирала физическите данни на извършителя и особеностите на неговия полов орган. Преценката за достоверност на съобщените от нея факти не е направена при игнориране заключението на изслушаната по искане на защитата съдебно-медицинска експертиза от вещото лице З. Т., извършил преглед на половия му орган осем месеца след деянието. Съобщеното от пострадалата, че лицето което е извършило блудствените действия и е отнело парите й има вграден един имплант в пениса е потвърдено и от извършеното освидетелстване на подсъдимия при задържането му, когато в присъствието на съответен лекар специалист е констатирана от лявата страна на пениса му една подутина с размери, приблизителни на съобщените от пострадалата, отговарящи на един от имплантите, установени от съдебно медицинската експертиза. Различният брой на инплантите, констатиран по различно време, може да се държи на различни обстоятелства, в това число и на допълнителното им инжекционно вкарване, което не е невъзможно в условията на задържането на подсъдимия. Този извод се налага от съобщеното от него, че имплантите си е поставил в затвора по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Неоснователен е довода, че са игнорирани като източник на доказателства обясненията му и показанията на свидетелите, които усстановяват неговото алиби. Решението за отхвърлянето им като недостоверни не е тенденциозно, а е взето след внимателния им анализ и съпоставяне както помежду им, така и с останалите източници на доказателства. Близките на подсъдимия биха могли да дадат достоверни сведения за местонахождението му, но от друга страна и такива, които изграждат благоприятна за него версия. Принципът за непосредственост при събирането на гласните доказателства не задължава съда безусловно да кредитира показанията на свидетелите, дадени в съдебното следствие и тези показания не могат да бъдат водещи при изясняване на фактическата обстановка, в какъвто смисъл е изложеното от жалбоподателя съображение. Приобщените по реда на НПК свидетелски показания, дадени във фазата на досъдебното производство също са годен източник на доказателства. Свидетелите са установили различни фактически данни при разпитите в досъдебното производство, а отделно от това е налице и противоречие между тях по въпросите от кого са узнали за проваленото тържество и кои лица са били в дома на подсъдимия. Правилата за формиране волята на съдилищата при оценката на доказателствата са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кои от тях да кредитира не подлежи на последващ контрол. При установената от съдилищата фактическа обстановка от кредитираните доказателства, материалният закон е приложен точно с осъждането му по двете обвиняния. Налице са всички съставомерни признаци от съставите на престъпленията грабеж и блудство. Извън довода за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствата, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон. Други нарушения на процесуалните норми за проверждане на досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции, довели до ограничаване правото на подсъдимия на справедлив процес, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи, не са допуснати. Производството е проведено по реда на НПК при спазване правата на подсъдимия, регламентирани в чл. 55 НПК, без да е нарушена презумпцията за невиносност и да е променена тежестта за доказване. В подкрепа на обвинителната теза още с обвинителния акт са посочени достатъчно доказателства, като решаващите съдебни състави са мотивирали решението си кои доказателствени искания на подсъдимия приемат за основателни. С отхвърлянето на друга част от тях не са нарушили задълженията си по чл.чл.13 и 14 НПК. Въззивната инстанция подробно е обсъдила доводите на жалбоподателя и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорила на оплакванията му и е посочила основанията, поради които не приема изложените в тяхна подкрепа съображения. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Конкретни доводи за явна несправедливост на наложените наказания от жалбоподателя не се поддържат, поради което касационната проверка следва да се извърши за наличието на основания, за които съдът следи служебно. По делото такива не са налице, като е постигнат баланс между тежестта на извършените деяния и определените за изтърпяване за тях наказания. Те не само са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъпленията по приетата квалификация, но точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Подсъдимият е проявил упоритост при осъществяване на намерението си, като е употребил и двете форми на принуда. Заплахата с нож е била достатъчно сериозна и съчетана с физическата сила, изразила се в издърпването на пострадалата навътре към храстите я е лишило от възможност да запази парите си и половата си неприкосновеност. По отношение на подсъдимия вече е била проявена толерантност, като е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на част от наказанието лишаване от свобода, наложено му за друго тежко умишлено престъпление. Очевидно направената тогава преценка, че изтърпяното до момента наказание е оказало достатъчно поправително и превъзпитателно въздействие е била неправилна, защото е извършил деянията в оределения му изпитателния срок. При тези данни намаляването на наказанията би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. Следва да бъде изолиран от обществото за приетия от съдилищата срок за да осмисли бъдещото си поведение и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна или изменение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК Р Е Ш И Оставя в сила въззивно решение № 23 от 3.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 625/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 280 от 30.07.2010 год. по НОХ дело № 2636/2010 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: