1 Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 12.12. 2012г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 63/2012 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на на Л. Г. Ц. срещу решение от 15.07.2011г по гр.дело № 5423/2011г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 15.02.2011по гр.д. № 25691/2010 на Софийски районен съд. На първа инстанция е бил отхвърлен иск срещу бившия работодател на ищеца за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за период след 75-тия ден от прекратяване на трудовото правоотношение , до възстановяване на работоспособността , съгласно ЕР на ТЕЛК. Искът за процесния период е бил основан на осигурителното правоотношение, квалифициран по 162 КТ във вр. с чл. 40 КСО , посочено и от ищеца правно основание, отхвърлен е бил със съображението , че правото може да бъде защитено по реда на гл. VІІІ от Кодекса за социално осигуряване . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и постановено в нарушение на правни принципи , по отношение на извода относно липсата на пасивна легитимация на работодателя- ответник . Обосновава се тезата ,че по отменената редакция на чл.40 ал.3 КСО (доп. ДВ бр.1/2002г),действала към момента на възникване на вземането, паричните обезщетения за временна нетрудоспособност по държавното и обществено осигуряване „се изплащат чрез осигурителите” и тъй като осигурител е [фирма], работодател на ищеца до прекратяване на трудовото правоотношение,последният следва да бъде осъден да заплати обезщетение за временната нетрудоспособност ,по исков ред Съображения по същество са развити в жалбата Ответникът по касационната жалба [фирма](в несъстоятелност) не е заявил отговор . С определение №844 от 13.06.2012г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение , като произнесено по допустим иск .Допустимостта на иска е преценена положително от въззивния съд въпреки решаващото съображение , че правото е основано на осигурителното правоотношение и подлежи на защита по административно- правен ред , съгл. разпоредбите на гл. VІІ от Кодекса за социално осигуряване . При служебната проверка в рамките на допуснатото касационно обжалване Върховен касационен съд ІІІ г.о намира обжалваното решение за недопустимо , като произнесено по недопустим иск , при предявяването на който е била налице и съответно е следвало да бъде съобразена правилно констатираната от съдилищата отрицателна процесуална предпоставка , а именно друг ред за защита на претендираното субективно право. Ищецът е претърпял трудовата злополука на 28.08.2003г , като съгласно ЕР на ТЕЛК от 24.04.2004г е бил временно нетрудоспособен. Работодателят [фирма] е изплатил обезщетението за временна нетрудоспособност до 09.04.2004г (до 75 дни след прекратяване на трудовото му правоотношение ,настъпило съгл. заповед от 26.01.2004г .) като търсения с иск остатък ,до възстановяване на работоспособността , не е задължение на последния по отменената редакция на чл.40 ал.3 КСО (доп. ДВ бр.1/2002г) включително. При това положение, сезираният по исков ред съд не е следвало да се произнася с решение по основателността на претенцията, която е основана на осигурителното правоотношение, а да прекрати производството по иска , тъй като съдопроизводствения ред за реализиране на правата в този случай е уреден н гл. VІІІ от Кодекса за социално осигуряване и е административен . Като не е съобразил гореизложеното и е потвърдил отхвърлителното спрямо иска съдебно решение на гражданския съд, Софийски градски съд ,административно отделение , е постановил недопустимо решение по същество , което следва да бъде обезсилено в тази част , заедно с потвърденото на втора инстанция решение на Софийски районен съд . Производството по делото следва да бъде прекратено . Дължимо са присъдени разноските Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение от 15.07.2011г по гр.дело № 5423/2011г. на Софийски градски съд в частта , с която е потвърдено решение от 15.02.2011по гр.д. № 25691/2010 на Софийски районен съд. Прекратява производството по делото Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: