4 Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 23.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми юни двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ Е. ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1576/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. [фирма], [населено място] е подало касационна жалба против решението от 16.03.2010 г. по гр. дело № 1926/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Б въззивен състав в частта, с която съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по разноските и държавната такса. К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По – конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед мотивите на въззивния съд за нарушения на чл. 195, ал. 1 КТ и недоказване от ответника по исковете на част от дисциплинарните нарушения. Ответникът по касация – Е. Д. Л. чрез пълномощника, адвокат С. Х. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 297 от 01.03.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, конкретно за изискванията за посочване на нарушението и време на извършването му в заповедта за дисциплинарно уволнение. Във въззивното решение са изложени съображения за това, че заповед № РД 22 – 5/1/ 09.01.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място] е издадена при несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивирането й за част от нарушенията относно времето на тяхното осъществяване, като за друга част от нарушенията е прието, че не са доказани. Същите нарушения са подробно описани в решението на Софийски градски съд, така както са изложени в заповедта за уволнение и са конкретизирани по точки /стр. 3 и стр. 4 от въззивното решение/, поради което и в настоящите мотиви се конкретизират по посочените в мотивите на въззивния съд точки, следващи хронологичното им изброяване в заповедта за уволнение № РД 22 – 5/1 от 09.01.2007 г. В. съд е приел, че в т. 6 от цитираната заповед не са посочени датите на нарушенията, в които ищцата като служител на ответника на длъжност „управител и продавач – консултант” в Бензиностанция 5117 К. е извършила системни нарушения по неподдържане на стелажите, заредени със стоки. Относно другите нарушения по т. 2, т. 3, т. 5, т. 7 и т. 8, за част от тях - т. 2 и т. 3 съдът е приел, че не е посочено времето на извършване на нарушенията, а за другите периода на нарушенията. Във връзка с извода на Софийски градски съд относно времето на извършване на нарушенията, тогава когато се са осъществени в условията на системност следва да се има предвид, че в задължителната съдебна практика / напр. решение № 676/12.10.2012 г. по гр. дело № 999/2009 г. на ВКС, ІV г.о. / се приема, че когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделни действия, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. ВКС в настоящият си състав намира тази практика на съставите на ВКС за правилна, тъй като задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на работодателя за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността работника или служителя да се защити ефективно. Когато мотивите са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл са мотивите по разглеждания правен въпрос в решение № 1069/2010 г. на ВКС, ІV г.о./ В случая обаче отклоненията в тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ, извършено от въззивния съд засягат само изводите по т. 6 от заповедта, предмет на спора. По отношение на останалите пунктове от заповедта, съдът е приел, че работодателя не е посочил периода на нарушенията / т. 2, т. 3, т. 5, т. 7 и т. 8 /, а по т. 4 немотивирането засяга не времето на нарушенията, а обстоятелствата, при които са извършени, т.е. приетите изводи за начина на мотивиране на заповедта по време са в съответствие с практиката на ВКС по тълкуването на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. По същество на жалбата във връзка с приетите по – горе изводи следва да се има предвид следното: В. съд е констатирал, че по делото не е доказано, че ищцата е била запозната с ДЗ /докладна записка/, към която препраща заповедта за наказание. Правилен е извода, че в тази хипотеза мотивите са очертани само от изложеното в заповедта. Това правно разрешение е в съответствие със задължителната практика на съставите на ВКС по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която обосновката на работодателя за конкретни факти, поради които е издадена заповедта за уволнение може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя /в този смисъл са мотивите по разглеждания правен въпрос в решение № 313/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. В случая Софийски градски съд обосновано е приел, че по делото не е доказано ищцата да е била запозната с документа, посочен в цитираната заповед и поради това законосъобразно е достигнал до извод, че препращането към докладната записка няма за последица мотивирането на дисциплинарното уволнение по реда на чл. 195, ал. 1 КТ. Правилно въззивният съд е констатирал, че нарушенията по точки 2, 3, 4, 5, 7, 8 не са мотивирани, не само защото не е отразено времето на извършване на нарушенията, но и защото не са изложени обстоятелствата, при които са осъществени и които формират фактическите състави на дисциплинарните нарушения. Следва да се има предвид още, че с позоваването от страна на касатора на дефиницията по чл. 7 от О. не се обосновава твърдението за мотивиране на заповедта за уволнение, тъй като същата дефиниция съдържа минимално необходимия брой нарушения за фактическите състави на системните нарушения, но във всеки отделен случай броят на нарушенията, извършени в условията на системност е конкретен и следва да бъде посочен от работодателя в заповедта за уволнение. Част от нарушенията, тези описани в т. 1, т. 2, изр. 1, т. 5, предложение 2, т. 6, изр. 2 и 3 от атакуваната заповед, за които обосновано въззивният съд е приел, че са мотивирани, обоснован с оглед събраните доказателства е и следващият извод, за тяхната недоказаност. Липсват доказателства и за нарушението по т. 6, изр. 1 от атакуваната заповед. За да установи твърденията за извършване на нарушения от ищцата, ответникът по претенциите се е позовал на докладни записки, цитирани в заповедта, предмет на спора. Правилен е извода на въззивния съд, че от тези документи не се установяват твърденията на работодателя за осъществяване на нарушенията, отразени в посочените по – горе пунктове /точки / от заповедта, тъй като нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Законосъобразна е преценката на въззивния съд за документите, наименовани „контролен лист”. Те имат характеристиката на частни свидетелствуващи документи, които не установяват конкретни факти, тъй като не са установени правилата за оценка, обективирана в тях в точков вид, както правилно е констатирал и въззивния съд. Нарушенията не са доказани и от извлечението от касовата книга на търговския обект, както и от останалите писмени доказателства. Правилно са обсъдени и преценени показанията на свидетеля В. Н., регионален мениджър на ответника за регион П., като неустановяващи твърденията на ответника по исковете, тъй като са общи, не са достатъчно конкретни и единствено от тях не се установява извършването на нарушенията по посочените по – горе точки от атакуваната заповед. В. съд е процедирал законосъобразно, като е упражнил съдебен контрол относно спазването на чл. 189, ал. 1 КТ, съобразно предвидените в разпоредбата критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание, включително и чрез разглеждане на дисциплинарното минало на ищцата. Като е приел в тази насока, че нарушението по т. 5 от заповедта – неподписване графика за почистване на тоалетна в обекта е признато от ищцата във въззивната жалба законосъобразно, въззивният съд е достигнал до извода, че това нарушение не обуславя налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на процесното уволнение, респективно за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ са обосновани и законосъобразни. Не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.03.2010 г. по гр. дело № 1926/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Б въззивен състав в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по предявените от Е. Д. Л. против „ [фирма] , [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и в частта, с която [фирма] , [населено място] е осъдено да заплати на Е. Д. Л. 100 лв. разноски по делото, а по сметка на СГС държавната такса в размер на 90 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: