10 Р Е Ш Е Н И Е № 528 гр. София, 11 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..…………… КРИСТИНА ПАВЛОВА …...……… и с участието на прокурор ……………… ТОМА КОМОВ ……………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2032/2013 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 348/2013 г. по описа на ОС – гр.Сливен, отмяна на постановеното по него определение № 255 от 05.07.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането на главния прокурор са релевирани доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение, представляващи основание отмяната му по реда на възобновяването и разглеждането му от друг съдебен състав на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Атакуваният съдебен акт бил постановен след отмяна от ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК на предходно определение № 338 от 13.12.2012 г.по ЧНД № 580/2012 г. на ОС – гр.Сливен, потвърдено с определение № 1 от 18.01.2013 г. по ВНЧД № 4/2013 г. на Бургаския апелативен съд. С решение № 220 от 25.06.2013 г. по н.д. № 638/2013 г. ВКС, ІІІ н.о., уважил искането на главния прокурор за възобновяване на посочените определения, отменил ги и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В решението си ВКС приел, че наказателното производство, водено срещу М. К. Д., предмет на съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 3 – 5 от НПК, било неправилно прекратено с постановление от 28.11.2012, тъй като не били изпълнени указанията на касационната инстанция в предходно отменително решение № 450 от 22.02.2011 г. по н.д. № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о., които по силата на чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК (относно приложението на закона в процесуалния му смисъл и относно отстраняването на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) са били задължителни за Сливенския окръжен съд. В решението № 220 от 25.06.2013 г. по н.д. № 638/2013 г. ВКС, ІІІ н.о., дал указания относно приложението на закона (в процесуалния му смисъл) относно отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и изпълнение на указанията, дадени с решение № 450 от 22.02.2011 г. по н.д. № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о. При новото разглеждане на делото по НЧД № 348/2013 г. ОС – гр.Сливен потвърдил воденото срещу М. Д. постановление за прекратяване на наказателното производство, като отново не изпълнил задължителните указания на касационната инстанция, дадени с решение № 450 от 22.02.2011 г. по н.д. № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о., и с решение № 220 от 25.06.2013 г. по н.д. № 638/2013 г. ВКС, ІІІ н.о., с което допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, нарушавайки чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. В мотивите на атакуваното определение ОС – гр.Сливен неправилно се позовал на забраната за „реформацио ин пейус”, като пропуснал да отчете факта, че производството пред него по реда на чл. 243 от НПК било второ поред, след отмяна по реда на възобновяването на предходните първоинстанционен и въззивен съдебни актове по съответно искане на главния прокурор за утежняване на положението на обвиняемата М. Д. (за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу нея). В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Адв. Д. и адв. Д., защитници на М. К. Д., молят ВКС да остави искането на главния прокурор без уважение. В представените от тях писмени бележки са развити подробни аргументи в подкрепа на поддържаната теза за неоснователността му. Твърдят, че искането за възобновяване било немотивирано и необосновано, тъй като в него не били изведени конкретните характеристики на твърдяните нарушения на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото както относно приложението на закона, така и по отношение на неотстранените нарушения на процесуалните правила. Според защитниците, ОС – гр.Сливен осъществил дейността си по чл. 243, ал. 4 от НПК в съответствие със закона и доказателствата по делото, като съобразил събраните при разследването доказателства и всички съдебни актове по делото, включително и отменителното решение на ВКС. Неправилно била оспорена тезата на окръжния съд за необходимостта от приложение на забраната за влошаване на положението на обвиняемото лице. Искането по чл. 419 от НПК не можело да преодолее безспорния факт, че производството по чл. 243 от НПК е било инициирано единствено по жалба на обвиняемата Д., от което следвало, че произнасянето на съда по жалбата не можело да утежни положението й. По съществото на делото защитниците считат, че в хода на продължаващото вече пет години досъдебно производство срещу М. Д. били събрани всички възможни доказателства, като били назначени комплексни експертизи и били разпитани всички свидетели. Последната комплексна съдебно-икономическа експертиза, която установила разлика от 266 397.17 лв. между документално обосновани разходи на семейството на обвиняемата Д. и реалната стойност на придобитите от управляваното от нея търговско дружество активи била грубо манипулирана. Като помощ от родителите била призната само сумата от 5 873.50 лева вместо 14 772.33 лв. (стойност на платен лизинг на автомобил); не били взети предвид реалните възможности на родителите на Д. и съпруга й (спестявания, доходи от земеделска продукция и др.); били признати само част от получените в този период пенсии и заплати. В наказателното производство срещу обвиняемата не били събрани и не можело да се съберат доказателства относно обстоятелствата за размера на придобитата от съпруга й имотна облага и начина на разпореждане с нея. Невъзможността да се изяснят противоречията в доказателствата не можело да се нарича „комплексен доказателствен дефицит” и да се използва за безконечно продължаване на делото. Органите, осъществяващи наказателно правосъдие имали задължението да докажат вината на подсъдимия по несъмнен и безспорен начин. В противен случай лицето следвало да бъде оправдано, а не да се превръща във „вечен обвиняем”. М. Д., по отношение на която наказателното производство е било прекратено, поддържа становището на своите защитници и моли ВКС да отхвърли искането на главния прокурор. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение № 225 от 05.07.2013 г. по НЧД № 348/2913 г. Сливенският окръжен съд, НО, е потвърдил постановление на ОП – гр.Сливен от 28.11.2012 г., с което е било прекратено наказателното производство, водено срещу М. К. Д. за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по досъдебно производство сл.д. № 31/2009 г. по описа на ОСО. при ОП – гр.Сливен, вх. № 151/2009 г. и пор. № 7/2009 г. на ОП – гр.Сливен. Цитираното определение не е било обжалвано пред АС – гр.Бургас и е влязло в сила (на 22.07.2013 г.), а искането на главния прокурор за проверката му по реда на възобновяването е внесено на 30.09.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакувания съдебен акт. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е неоснователно. Отговорът на повдигнатите в искането въпроси по необходимост предпоставя преглед на усложненото процесуално развитие на наказателното дело: Досъдебното производство срещу М. К. Д. било образувано с постановление на ОП – гр.Сливен от 09.10.2009 г. за престъпление по чл. 253, ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1 от НК. С постановление на следовател от ОСО. при ОП – гр.Сливен от 05.08.2010 г. тя била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За това престъпление срещу Д. бил внесен обвинителен акт № п.д. 56/17.08.2010 г., въз основа на който било образувано НОХД № 439/2010 г. по описа на Сливенския окръжен съд. Първоинстанционното съдебно производство приключило с присъда № 30 от 18.11.2010 г., с която подсъдимата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. По протест на ОП – гр.Сливен срещу присъдата на ОС – гр.Сливен било образувано ВНОХД № 15/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, като с решение № 83 от 02.06.2011 г. първоинстанционната присъда била потвърдена. По касационен протест на АП – гр.Бургас срещу въззивното решение било образувано касационно производство, като с решение № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. ВКС, ІІІ н.о., отменил въззивното решение № 83/02.06.2011 г. по ВНОХД № 15/2011 г. по описа на АС – гр.Бургас и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. С решението си ВКС приел, че при разглеждане на делото съдилищата по фактите допуснали нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК, като не изяснили и не изследвали множество обстоятелства, релевантни за правилния отговор на въпроса дали придобитите от подсъдимата средства не били с произход именно от престъпната дейност на съпруга й. В изпълнение на отменителното решение № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о., делото било върнато на Бургаския апелативен съд, където било образувано ВНОХД № 50/2012 г. С решение № 60 от 11.04.2011 г. (в изписването на годината е допусната техническа грешка, като е посочена 2011 г. вместо 2012 г.) апелативният съд отменил първоинстанционната присъда № 30 от 18.11.2010 г. по НОХД № 439/2010 г. на ОС – гр.Сливен и върнал делото за ново разглеждане на ОП – гр.Сливен, като приел, че обемът на подлежащите на установяване обстоятелства сочел на допуснат на досъдебното производство „комплексен доказателствен дефицит”, попълването на който надхвърлял възможностите на съдебното следствие и следвало да се изпълни от органите на досъдебното производство. С постановление на прокурор от 25.04.2012 г. делото било изпратено на водещия разследването следовател за изпълнение на указанията в отменителното решение на Бургаския апелативен съд. В хода на допълнителното разследване била назначена еднолична съдебно-икономическа експертиза, чието заключение обусловило промяна в стойността на предмета на престъплението. След приключване на разследването делото било внесено за разглеждане в първоинстанционния съд с нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 397/2012 г. по описа на ОС – грСливен. С разпореждане от 14.09.2012 г., потвърдено с определение № 49/16.10.2012 г. по ВНЧД № 216/2012 г. по описа на АС – гр.Бургас, съдията-докладчик по НОХД № 397/2012 г. на Сливенския окръжен съд прекратил производството по делото и го върнал на ОП – гр.Сливен за изпълнение на указанията, дадени от Бургаския апелативен съд с отменителното решение № 60 от 11.04.2011 г. (2012 г.) по ВНОХД № 50/2012 г. След повторното връщане на делото на ОП – гр.Сливен действия по разследването не били извършвани, а с постановление от 28.11.2012 г. воденото срещу М. К. Д. наказателно производство за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Обвиняемата Д. обжалвала постановлението на прокурора пред ОС – гр.Сливен с искане за изменението му относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. По жалбата й било образувано НЧД № 580/2012 г. по описа на Сливенския окръжен съд, като с определение № 338 от 13.12.2012 г. постановлението за прекратяване било потвърдено. По жалба на подсъдимия срещу определението на съда било образувано ВНЧД № 4/2013 г. по описа на АС – гр.Бургас, като с определение № 1 от 18.01.2013 г. съдебният акт на първата инстанция бил потвърден. В определението си съставът на Бургаския апелативен съд приел, че в хода на досъдебното производство не били изпълнени задължителните указания, дадени с решенията № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о., и № 60 от 11.04.2011 г. (2012 г.) по ВНОХД № 50/2012 г. на Бургаския апелативен съд, поради което както постановлението за прекратяване от 28.11.2012 г., така и определението № 338 от 13.12.2012 г. на Сливенския окръжен съд по НЧД № 580/2012 г., с което било потвърдено постановлението за прекратяване, били постановени при нарушение на процесуалния закон. То обаче не можело да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като производството пред нея било образувано единствено по жалба на обвиняемата Д.. По искане на главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на определението на Сливенския окръжен съд № 338 от 13.12.2012 г. по НЧД № 580/2012 г. и на определението № 1 от 18.01.2013 г. по ВНЧД № 4/2013 г. по описа на АС – гр.Бургас било образувано НД № 638/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. С решение № 220 от 25.06.2013 г. искането за възобновяване било уважено, съдебните актове на първата и въззивната инстанции били отменени, а делото било върнато на Сливенския окръжен съд за ново произнасяне от друг съдебен състав. Съставът на ВКС приел, че не били изпълнени задължителните указания по чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК относно приложението на закона в процесуалния му смисъл и по 355, ал. 1, т. 3 от НПК относно отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, дадени с решението на касационната инстанция № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о., което неизпълнение само по себе си представлявало нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. На първоинстанционния съд било указано при новото разглеждане на делото да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на водено срещу М. Д. наказателно производство съобразно направените в решението констатации. В изпълнение на указанията на ВКС при постановяване на определението № 225 от 05.07.2013 г. по НЧД № 348/2013 г. на ОС – гр.Сливен, предмет на разглеждане в настоящото производство, съставът на първоинстанционния съд внимателно е проследил и анализирал цялостния процесуален развой на наказателното производство по обвинението на М. Д. (стр. 3 – стр. 10 от мотивите на атакуваното определение). Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 28.112012 г. е било проверено в контекста на очертаните от ВКС насоки в решенията № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. и № 220 от 25.06.2013 г. по НД № 638/2013 г., като, в крайна сметка, съдът е формулирал изричен извод за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт (стр. 8 – стр. 10 от определението). В тази насока към дейността на първоинстанционния съд не могат да бъдат отправени упреци, тъй като при фактическия анализ и юридическата оценка на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност не са допуснати нарушения. Заключенията на съдебния състав за необоснованост на постановлението за прекратяване са съобразени и кореспондират с констатациите, залегнали в актовете на ВКС, относно липсата на задължителните всестранност, обективност и задълбоченост при разкриване на обективната истина по делото. При това Сливенският окръжен съд стриктно се е съобразил със законовата си компетентност си по упражняване на последващ контрол върху обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление за прекратяване, като не е допуснал недопустимо изземване на функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата в досъдебната фаза (стр. 7 от определението № 225 от 05.07.2013 г. по НЧД № 348/2013 г.). В дейността си по проверката на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство съдът принципно правилно се е ръководил от ревизионното начало, тъй като изводите му за недостатъците на прокурорския акт са изведени служебно, независимо от посочените основания и искания в жалбата, с която е бил сезиран. Въпреки констатациите за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 28.11.2012 г., съдът обаче го е потвърдил, вместо да го отмени и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Първоинстанционният съд подробно е мотивирал невъзможността да упражни в конкретния случай правомощията си по чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК с действието на забраната за влошаване на положението на обвиняемия, без съответно искане за това (стр. 11 от определението). Настоящият състав на ВКС намира, че в разглеждания случай ключово значение за решаването на делото действително има обстоятелството, че производството по обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство е било инициирано от обвиняемата Д. с искане за изменението му относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Поради това, независимо от дадената критична оценка на дейността на органите на досъдебното производство и при отсъствието на предпоставки за изменение на постановлението в исканата от обвиняемата насока, решаващият съдебен орган не е имал друга процесуална възможност, освен да приеме жалбата й за неоснователна и да потвърди постановлението за прекратяване, което Сливенският окръжен съд е и сторил. Забраната за влошаване на положението на жалбоподателя обвиняем, без съответно искане за утежняване, без съмнение има действие и в производствата по чл. 243, ал. 3 – ал. 5 и ал. 6 – ал. 7 от НПК, както правилно е отчел първоинстанционният съд. Посочените процедури са съдебни по естеството си и по отношение на тях на общо основание са приложими императивните ограничения за влошаване положението на подсъдимия, предвидени при регламентацията на останалите съдебни производства (при въззивното обжалване – чл. 335, ал. 3; чл. 336, ал. 2, чл. 337, ал. 2 от НПК; при въззивната проверка на определенията и разпорежданията – чл. 345, ал. 3, във вр. със съответните правила по глава двадесет и първа; при касационната проверка – чл. 355, ал. 2 и ал. 3 и т.н.). Забраната да се утежнява положението на обвиняемия в образуваното по негова жалба производство е важна процесуална гаранция, която реално обезпечава конституционното право на обжалване като съществена и необходима част от правото на обвиняемия на защита. Ако при реализацията на правото си на обжалване обвиняемият бъде поставен под угрозата от влошаване на положението му, правото на обжалване се обезсмисля въобще. Затова, дори при констатирани пороци на постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдебните инстанции не могат да отменят прокурорския акт с указания за допълнително установяване на виновността на обвиняемия, щом производството е инициирано по негова жалба. Това би могло да бъде сторено единствено при наличието на своевременно съответно искане за влошаване положението на обвиняемото лице, каквото в случая липсва. ВКС не споделя залегналия в искането за възобновяване довод, че Сливенският окръжен съд пропуснал да отчете факта, че производството пред него протекло след отмяна на предходните първоинстанционен и въззивен съдебни актове по реда на възобновяването на наказателни дела по искане на главния прокурор, съдържащо искане за утежняване на положението на обв. М. Д. (отмяна на прекратяването на наказателното производство срещу нея). Този подход е формален и не държи сметка за същината на проведените по делото процедури. Както с настоящото искане за възобновяване, така и с предходното такова, са атакувани съдебни актове (по настоящото наказателно дело – определение № 255 от 05.07.2013 г. по НЧД № 348/2013 г. по описа на Сливенския окръжен съд, а по НД № 638/2013 г. на ВКС – определение № 338 от 13.12.2012 г. по НЧД № 580/2912 г. по описа на ОС – гр.Сливен и определение № 1 от 18.01.2013 г. по ВНЧД № 4/2013 г. на АС – гр.Буртас), а не постановлението на ОП – гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемата Д.. Исканията за възобновяване не могат да заместят факта, че съдебното производство по проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване изначално е било образувано само по жалба на обвиняемата Д.. Решаващото значение на това обстоятелство не може да бъде преодоляно, тъй като и при новото първоинстанционно разглеждане на делото съдът е следвало да разгледа единствено жалбата на обвиняемата, с която е бил сезиран, а не искането на главния прокурор за възобновяване. При създадената процесуална ситуация посредством настоящото производство по възобновяване поначало не може да постигне основната цел, обективирана още в първото искане на главния прокурор за възобновяване – да се върне делото на ОП – гр.Сливен. Такъв резултат не може да бъде реализиран директно с решението на ВКС по реда на възобновяването, тъй като в хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 426, вр. чл. 354, ал. 3 от НПК ВКС не разполага с правомощие да върне делото на досъдебната фаза. (Това положение е изрично е изтъкнато и в отменителното решение на ВКС от по НД № 638/13 г., като е посочено, че ВКС не може да встъпи във функциите на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК). Целеният ефект не може да бъде постигнат и опосредствано чрез първоинстанционния съд – с отмяна на проверяваното определение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция с указания да упражни правомощията си по чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК. Такъв изход, от една страна, е безпредметен, защото забраната за reformatio in pejus предрешава изхода на първоинстанционното, а и на евентуално въззивно производство. Независимо от това колко пъти ще разглеждат делото по реда на чл. 243, ал. 3 – ал. 7 от НПК, съдебните инстанции все дължат произнасяне по основателността, респ. неоснователността, на подадената от обвиняемата Д. жалбата и не могат да отменят постановлението за прекратяване на наказателното производство в нейна вреда. С оглед на това, и при новото разглеждане на делото по реда на чл. 243, ал. 3 – ал. 5 от НПК за първоинстанционния съд липсва процесуална възможност да реши въпросите относно правилността, респ. неправилността, на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемата Д. по начин, различен от този, по който е процедирал съставът на Сливенския окръжен съд при решаването на НЧД № 348/2013 г. От друга страна, регламентираните в чл. 355, ал. 1 от НПК правомощия на касационната инстанция изключват възможността да се дават задължителни указания за определен конкретен резултат при решаване на делото. Не се оспорва нито в теоретичен, нито в практически план, че резултатите от новото разглеждане на делото не са предрешени, а самото производство не е сведено само до формално възпроизвеждане на становището и вътрешното убеждение на касационната инстанция. В такъв случай връщането на делото за ново разглеждане би било наистина безпредметно, тъй като не би могло да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат. Затова касационната инстанция не дава обвързващи указания и не предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество и съдържанието на съдебния акт. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, съвършено самостоятелно по свое вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона. Съобразно това разбиране на ВКС, указанията в решението на ВКС № 220 от 25.06.2013 г. по НД № 638/2013 г. не могат да бъдат сведени до обвързващи насоки за определен конкретен резултат – отмяна на постановлението на ОП – гр.Сливен и връщане на делото на прокурора. Сливенският окръжен съд правилно е възприел съображенията, залегнали в отменителното решение на касационния съд, като указания да обсъди и изложи мотиви по конкретни аспекти от развитието на наказателното дело и по отношение на цялостната деятелност по разследването, осъществена на досъдебното производство, от гледна точка на обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство. С решението си ВКС не е давал указания относно крайния резултат от новото разглеждане на делото, като на вниманието му не е бил поставен и, съответно, не е бил обсъждан въпросът за забраната за reformatio in pejus. Указанията пък, включени в отменителното решение на ВКС № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г., не са насочени към първоинстанционния съд при разглеждане на делото в процедурата по чл. 243, ал. 3 – ал. 5 от НПК. Те са дадени в различно производство – при касационна проверка на решение № 83 от 02.06.2011 г. по ВНОХД № 15/2011 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е била потвърдена присъда № 30 от 18.11.2010 г. по НОХД № 439/2010 г. по описа на Сливенския окръжен съд, и имат различен адресат. В контекста на изложените дотук съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни залегналите в искането за възобновяване доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Вярно е, че неизпълнението на задължителните указания на вишестоящата инстанция принципно представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед спецификата на разглеждания случай обаче възражението за неизпълнение на указанията, дадени с отменителните решения на ВКС № 220 от 25.06.2013 г. по н.д. № 638/13 г. и № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г., се явява неоснователно, защото не отчита конкретното своеобразие на казуса, при разрешаването на който първоинстанционният съд не е допуснал пороци. Действителните причини за създалата се процесуална ситуация се коренят, на първо място, в незаконосъобразния начин, по който е процедирал Бургаският апелативен съд по ВНОХД № 50/2012 г., като с решението си № 60 от 11.04.2011 г. (2012 г.) е отменил първоинстанционната присъда № 30 от 18.11.2010 г. по НОХД № 439/2010 г. на ОС – гр.Сливен и е върнал делото за ново разглеждане на ОП – гр.Сливен. Вместо да изпълни адресираните към него задължителни указания, дадени с отменителното решение № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о., апелативният съд с неприемливи съображения за „комплексен доказателствен дефицит”, в нарушение на ТР № 2/2002 г., т. 1 на ОСНК на ВКС, е прехвърлил задълженията си по изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция в тежест на органите на досъдебното производство, чиято дейност не е била коментирана в решението на ВКС. На второ място, процесуално нарушение е допуснал и съдията-докладчик по НОХД № 397/2012 г. по описа на ОС – гр.Сливен, който е прекратил съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора под претекст за допуснато неизпълнение на указанията на Бургаския апелативен съд, въпреки че реалната причина е била необходимостта от събиране и проверка на доказателствата, което не представлява основание за упражняване на правомощията на съдията-докладчик по чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. На последно място, нарушения са били допуснати на досъдебната фаза, тъй като разследването очевидно не е било проведено съобразно изискванията на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Това е довело до прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението при същия доказателствен обем, който преди това е обусловил двукратно внасяне на обвинителни актове в съда и който не е бил оценен като недостатъчен с решението № 450 от 22.02.2012 г. по НД № 2110/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о. Така изброените неотстраними нарушения обаче не се пренасят автоматично в процесуалната дейност на първоинстанционния съд, разгледал и решил НЧД № 348/2013 г. по описа на Сливенския окръжен съд, който при правилно приложение на процесуалния закон е потвърдил постановлението за прекратяване на воденото срещу М. К. Д. наказателно производство на посоченото в него основание. По изложените дотук съображения ВКС намери, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 348/2013 г. по описа на ОС – гр.Сливен Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.