Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 41   София, 04 февруари  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и седми януари 2009 г. в състав :                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:       ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                                                     ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА ...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 692/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 1183/2008 г. по описа на Окръжен съд – гр. В., отмяна на постановеното по него определение от 23.07.2008 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо Ж. Т. Г. присъди и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения Г. наказания по седемте присъди, като вън от кумулацията са останали три от тях, вследствие на което Г. следва да изтърпи две групи наказания по начин, който е неблагоприятен за него. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения.   Служебноназначеният защитник на осъдения пледира за уважаване на искането, тъй като то е изцяло в полза на осъдения.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в нормата на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК – определение на ОС- Варна, постановено по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. Това определение не е било обект на въззивна проверка, макар че принципно е подлежало на такава съгласно нормата на чл. 341 ал.1 от НПК. Поради липсата на въззивен протест и въззивна жалба, то е влязло в сила. В същото време то не попада и в категорията актове, които биха могли да бъдат обект и на касационна проверка, доколкото е изключено от техния кръг /арг. от чл. 346 от НПК/. Поради това определението, предмет на настоящето производство, е акт, попадащ в категорията на изброените в чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и искането за възобновяване на производството, в което то е постановено, е допустимо и може да бъде разгледано по същество. Искането на Главния прокурор е основателно. С определение № 6* постановено на 23.07.2008 г. по НЧД № 1183/2008 г. Варненският окръжен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения Ж. Т. Г. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 1666/2008 г. , НОХД № 1748/07 г. и по НОХД № 1453/2007 г., като му е наложил най-тежкото наказание – това от четири години лишаване от свобода. С определението съдът е сформирал и втора съвкупност от осъждания на Г. – по НОХД № 3273/06 г., НОХД № 2782/06 г., 3251/07 г. и по НОХД № 1235/06 г., по която е наложил най-тежкото измежду определените по отделните присъди наказания – това от 1 г. лишаване от свобода. Към така извършеното групиране съдът е постановил, че следва да се извърши отделно изтърпяване на определеното общо наказание по присъди по НОХД № 7/04 г. и НОХД № 42/04 г. в размер на две години лишаване от свобода / постановено с предходно определение по НЧД № 2706/08г./, както и наказанието по НОХД № 3940/03 г. в размер на шест месеца. По този начин сборът от наказанията по сформиралите се съвкупности и наказанието, което Г. следва да търпи отделно, е седем години и шест месеца лишаване от свобода. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на Ж. Г. , са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице само по отношение на двете групи съвкупности, които той е сформирал, тъй като по отношение на присъдите по НОХД № 4/04 г. и НОХД № 42/04 г. вече има постановени съдебни актове и въпросът с изтърпяването на наложените по тях наказания не може да бъде пререшаван. Този извод е неправилен и противоречи на принципа на закона за определяне на групи от наказания при наличие на материалноправните законови предпоставки за това по начин, който е най-благоприятен за осъдения. В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващите предписания по т.9 на ПП на ПВС №4/65 г. и решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС. Въпросът за общото наказание, което следва да се определени на осъденото лице при наличие на съвкупност от престъпления може винаги да бъде пререшаван от съда, който има информация за цялостната престъпна дейност на осъденото лице, независимо че част от наложените с присъдата наказания вече може и да са изтърпени. Предходното произнасяне на съда по чл. 25 от НК при констатиране на нови данни за всички осъждания на дееца не ангажира последващия съд, който решава въпроса за съвкупностите при наличие на нови данни за съдимостта на едно лице и не го обвързва със силата на присъдено нещо, ако вследствие на цялостната преценка на доказателствата, може да се направи извод, че са налице възможности за ново прегрупиране на наказанията по начин, който е по-благоприятен за дееца. Конкретният случай е такъв. Извършеното групиране с атакуваното определение не е най-благоприятното за Ж. Г. При съвкупната преценка на данните за десетте му осъждания е видно, че биха могли да се сформират две съвкупности в по-изгоден за него вариант, при който той би могъл да търпи седем години лишаване от свобода вместо 7 г. и 6 месеца. Този резултат би могъл да се постигне чрез определяне на общо наказание по всяка от две възможни съвкупности : по НОХД № 7/04, НОХД № 42/04, НОХД № 3273/06, НОХД № 2782/06 И НОХД №1666/08 – в размер на две години лишаване от свобода и по НОХД № 1748/07, НОХД № 3251/07 и по НОХД № 1453/07 – в размер на четири години лишаване от свобода. Отделно от тях би следвало да се постанови изтърпяване на наказанията по НОХД № 3940/03 и НОХД № 1235/06 – всяко от по шест месеца лишаване от свобода. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е било постигнато най-благоприятното съчетание на присъдите по осъжданията на Ж. Г. Поради това искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на ОС – Варна – да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 1183/2008 г. по описана Окръжен съд – гр. В.. ОТМЕНЯ определение № 6* постановено на 23.07.2008 г. по същото дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.