5 Решение по т.д.№ 1260/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 149 София, 29.12.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1260по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. П. М. и К. Й. Марков срещу тази част от Решение № 8593 от 19.12.2013 год. по гр.д.№ 5456/2013 год. на Софийския градски съд с която е отменено Решението от 14.02.2013 год. по гр.д.№ 50166/2011 год. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от тях срещу [фирма] субективно съединени искове за изплащане на сумата над 7659.59 лв. за всеки един от тях и до присъдения от СРС размер от по 15780.02 лв. В касационната жалба се сочи основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон. Искането е за касиране на решението на СГС и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Направено и искане за присъждане на разноски, съобразно представен от адв.И. списък по чл.80 ГПК. Ответникът по касация [фирма], чрез представено по делото писмено становище сочи, че въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за произнасяне по въпроса: Включва ли се в отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента обезщетение забава по чл.86 ал.1 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД и приложима ли е хипотезата на чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на него. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. Ищците по делото са родители и наследници на Й. М., починал на 23.11.2006 год. в резултат на ПТП, настъпило на 20.11.2006 год. С влязла в сила на 17.11.2009 год. присъда е ангажирана отговорността на виновния водач Б. С.. Били са уважени за по 25000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, предявените в наказателното производство граждански искове на В. и К. М.. На 15.08.2011 год. гражданските ищци са се снабдили с изпълнителни листове за присъдените им суми (главница, обезщетение за забава и разноски), които са представили на застрахователя. Няма спор, че на 19.09.2011 год. [фирма] им е превел сумите, формиращи главното вземане, както и лихви за периода 28.07.2011 - 19.09.2011 год. Не им е била изплатената такава част от застрахователното обезщетение, съответстваща на обезщетението за забава и присъдените разноски, въпреки изпратената нотариална покана. Последователно подържаната теза на застрахователя е, че носи отговорност само за заплащане на обезщетението до размера на главницата. Поради това, с депозирана на последния ден на 5-годишния срок от датата на деликта, К. и В. Маркови съдебно са предявени претенциите си за заплащане на обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода 20.11.2006 – 20.11.2011 год., както и по 500 лв. присъдени в наказателното производство разноски. В рамките на настоящето производство, ответникът [фирма] е оспорил основателността на претенциите, като е противопоставил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на лихвите. Първоинстанционният съд е приел, че вземането не е погасено по давност. Като съдебно присъдено вземане, началото на срока на погасителната давност, е поставило влизането на присъдата в сила и към датата на исковата молба той не е изтекъл. Отхвърлил е претенцията за разноските в наказателното производство. В тази част, като необжалвано от ищците, решението на СРС е влязло в сила. Сезиран с въззивната жалба [фирма], съставът на Софийски градски съд е приел, че възражението по чл.111 б.”в” ЗЗД за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение за вземането за лихви е основателно за периода, предхождащ 21.11.2008 год. Поради което е отменил решението на СРС в тази част и е отхвърли исковите претенции. По правния въпрос. При застраховка "Гражданска отговорност" платимите суми за настъпването на застрахователното събитие имат обезщетителен характер, тъй като са предназначени да бъдат поправени вреди, настъпили към момента на деликта. В този случай отговорността на застрахователя е производна от отговорността на делинквента, имащ качеството на застрахован. Договорната връзка е между делинквента и застрахователя и при тях релевантен е друг момент на изискуемост (арг. чл.323 ЗЗД), докато увреденият (респ.наследниците му), могат да насочат претенцията си към всеки един от посочените длъжници – чл.349 ал.2 ГПК и тя е в такъв обем в който би се дължала от виновното лице, както по отношение на главница, така и на лихви за забава. Т.е. застрахователното обезщетение, което застрахователят дължи на третото увредено лице/лица е равно на обезщетението, което му дължи застрахованият. Налице е съдебно присъдено обезщетение и то се дължи от застрахователя, като единно такова. Недопустимо е последващото му сегментиране на главница и лихви за забава, като застрахователят привнесе в този процес свое възражение за погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД за част от присъденото в друг процес обезщетение, дължимо от застрахования с което той не е разполагал с оглед разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД. В този процес, релевантният момент за определяне размера на обезщетението е бил деликта и оттук – и началния момент на задължението на застрахования за лихви, а отговорността на застрахователя е производна от неговата, както бе посочено по-горе. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е, че: В отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента, се включва и обезщетение забава по чл.86 ал.1 вр.чл.84 ал.3 ЗЗД. По отношение на него е неприложима хипотезата на чл.111 б.”в” ЗЗД и застрахователят не може да се позовава на нея при задължение за плащане на вече присъдено обезщетение за забава по чл.84 ал.3 ЗЗД. По същество. Неправилната преценка относно обема на отговорността на застрахователя и възможност за редуциране на присъдено на основание чл.84 ал.3 ЗЗД обезщетение за забава по последващо привнесено от застрахователя в възражение по чл.111 б.”в” ЗЗД е довела до неправилна преценка за недължимост на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва за период, предхождащ с повече от 3 години датата на исковата молба. Поради това, въззивното решение ще следва да бъде касирано в тази част и ВКС се произнесе по съществото на спора, като присъди на всеки един от ищците сума, равняваща се на обезщетението за забава върху главница от по 25000 лв. за периода 21.11.2008 – 21.11.2011 год. След тази дата се дължи законната лихва върху присъденото в процеса парично задължение. С оглед изхода на спора, ответникът по касация ще следва да заплати на ищците-касатори и направените по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 8593 от 19.12.2013 год. по гр.д.№ 5456/2013 год. на Софийския градски съд в частта с която е отменено Решението от 14.02.2013 год. по гр.д.№ 50166/2011 год. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от В. и К. Маркови срещу [фирма] субективно съединени искове за изплащане на сумата над 7659.59 лв. за всеки един от тях и до присъдения от СРС размер от по 15780.02 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-040638060 да заплати на В. П. М. с ЕГН-[ЕГН] и на К. Й. М. с ЕГН-[ЕГН] още по 8210.43 лв. (осем хиляди двеста и десет лева и 43 ст.) на всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2011 год. и до окончателното и плащане, както и сумата 680 лв., представляваща направени по делото разноски в настоящето производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.