Р Е Ш Е Н И Е № 74 Гр. София, 22.07. 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнайсти май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 569/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 12523 от 22.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1956/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 20 от 11.02.2020 г. по т. д. № 92/2019 г. по описа на Врачанския окръжен съд е отхвърлен искът на касаторката с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявен против ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й – И. Н. В., настъпила при ПТП на 13.01.2017 г., за разликата над 30 000 лв. до присъдените от първата инстанция 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2017 г. В касационната жалба се сочи, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението в обжалваната част. По подробно изложени съображения, свързани с неправилно прилагане на критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди, се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен за сумата от 100 000 лв., ведно със съответните лихви и разноски. Според касаторката, въззивният съд напълно формално се е позовал на факта, че липсват доказателства за отношенията между баща и дъщеря в периода на израстването й, без да отчете и анализира в достатъчна степен всички обективно съществуващи факти, относими към подобен вид загуба. Освен това е формирал извод за липса на бащинска обич към дъщерята само заради това, че родителите са били разделени, без да отчете, че това обстоятелство не е релевантно към преценката за емоционалната връзка между ищцата и починалия. Въззивният съд не е отчел адекватно и социално-икономическите условия в страната, относими към формиране на разбирането за справедливост. В резултат на това е определил обезщетение в занижен размер, в нарушение на закона и задължителната съдебна практика. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като се моли за нейното уважаване. Претендират се разноските по чл.38 ал.2 ЗА за въззивната и касационната инстанция. Против жалбата е постъпил писмен отговор от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че същата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с оглед оплакванията в касационната жалба и данните по делото и съгласно разпоредбата на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното: За да достигне до атакувания резултат относно размера на дължимото по чл.432 ал.1 КЗ обезщетение, съставът на Софийския апелативен съд е намерил, че определеното от първоинстанционния съд такова в размер на 100 000 лв. е прекомерно, с оглед събраните по делото доказателства и принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД. Посочил е, че съгласно ППВС 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г. правото на обезщетение в полза на най-близките на пострадалия не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. В случая въззивният съд е изложил съображения, че отчита установените от гласните доказателства нормални и безконфликтни отношения между ищцата и нейния баща през последните години от живота му; както и факта, че те не са живеели в едно домакинство, нито в един град, но често се виждали, т.к. пострадалият редовно е посещавал семейството на дъщеря си. Описал е преживяванията на ищцата непосредствено след смъртта на баща й – прилошавало й, плачела, не можела да приема факта, че е загинал, затворила се в себе си. Загубата се отразила зле на психическото й здраве – според заключението по проведената СПЕ ищцата е преживяла остра стресова реакция, състояние на атипична /усложнена/ скръб, за срок от няколко седмици до 6 месеца е имала и остро стресово разстройство, съпроводено от повишена тревожност и депресивност. Съдебният състав е коментирал и мнението на психолога, че при ищцата е налице травмирана психика, характеризираща се с тревога, раздразнителност, повишена чувствителност към външни въздействия, болезнени спомени, довеждащи я до границата на нервно изтощение, хронична психическа умора и депресивност. Преценени са възрастта на ищцата /28 г./ и на загиналия й баща /48 г./ към момента на ПТП, както и липсата на данни пострадалият да е полагал грижи за отглеждането на възпитанието на дъщеря си до навършването на пълнолетие /съобразно данните, събрани от вещото лице психолог при изготвяне на заключението му, той е напуснал нея и майка й, докато е била бебе/. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за отношенията между баща и дъщеря в периода на детството й, преди да създаде свое семейство и да отиде в друг град. Показанията на свидетелите не установяват нито приноса на бащата в осигуряване на физически и материални грижи в периода на израстването на дъщеря му, нито участието му при формиране на моралните ценности и виждания за живота на неговата дъщеря. Липсва конкретика в изложението на фактите относно съдържанието на отношенията между ищцата и баща й в периода преди израстването й и преместването й в [населено място]. Съобразявайки изложеното, както и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, обществено-икономическите условия в страната към датата на процесното ПТП и размера на застрахователно покритие към този момент, съставът на въззивния съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на 30 000 лв. Допускането на въззивното решение до касационен контрол е постановено с определение № 141 от 16.03.2022 г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обобщения правен въпрос относно обстоятелствата /критериите/, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за справедливост, ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие. Посочените обстоятелства следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно преценени, принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. При изследване съдържанието на връзката с пострадалия приживе следва да се има предвид, че фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява критерий, относим към определяне обема на вредите. Отношенията с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и при отчитане на техния траен характер. Въззивното решение в обжалваната част се отклонява от така даденото разрешение на правния въпрос, поради което се преценява като частично неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Решаващите изводи на въззивния съд за намаляване на обезщетението са основани на липсата на доказателства за отношенията между баща и дъщеря в периода на детството й, преди тя да създаде свое семейство, т.е. за времето до навършване на пълнолетие, а към момента на произшествието ищцата е била 28-годишна. В нарушение на закона и практиката по прилагането му, съдът не е обсъдил задълбочено и не е отдал нужното значение на редица факти, установени в период, близък до настъпване на инцидента, както и не е съобразил, че разделното живеене на родител и дете, поради раздяла на родителите и особено след навършване на пълнолетие на детето, не представлява обстоятелство, което да е показателно за отношенията между тях. Не са разгледани и преценени в достатъчна степен релевантните за обема на претърпените от касаторката неимуществени вреди от смъртта на баща й факти, доказани посредством свидетелските показания, а именно, че са поддържали редовни – ежеседмични контакти, откакто тя е заживяла в [населено място] /8-9 години преди инцидента/, че той й е помагал финансово, носел подаръци на внучето си и че като цяло са имали нормални за родствената си връзка отношения, а отделно от това ищцата е била силно привързана към своя баща. Напълно кореспондиращо с показанията на свидетелите е и заключението по назначената съдебно-психологична експертиза за тежките последици от неочакваната загуба на родител върху психиката на ищцата – причинените в последователен порядък: остра стресова реакция, атипична, усложнена скръб, включително поради невъзможността й да присъства на погребението и да се сбогува с баща си, т.к. второто му семейство не я приема, както и посттравматично стресово разстройство, съпроводени от повишена тревожност и депресивност с характерови промени. Негативните емоционални преживявания, породени от загубата, продължават и към момента на проведеното изследване – 3 години след произшествието, като вещото лице препоръчва провеждане на психотерапевтична консултация и въздействие. С оглед така установеното е видно, че въззивният съд не е отчел действително съществуващата близка емоционална връзка между ищцата и пострадалия, както и интензитета и продължителността на търпените от нея душевни болки и страдания, които надхвърлят обичайните такива при преждевременна смърт на родител, поради което е присъдил занижен размер на дължимото обезщетение, несъответстващ на данните по делото. При съобразяване на горните обстоятелства, както и на останалите релевантни такива за определяне на застрахователното обезщетение, включително момента на вредоносното събитие, с оглед обществено-икономическата конюнктура в страната, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в случая следва да възлиза поне на 100 000 лв., до който размер спорът е пренесен пред настоящата инстанция. С оглед горното предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, след частична отмяна на въззивното решение в обжалваната част, включително в частта на разноските, присъдени в полза на ответника. Доколкото не са налице предпоставките на чл.293 ал.3 ГПК, следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което в полза на касаторката да се присъди допълнително сумата от 70 000 лв., като обезщетение за неимуществените вреди, причинени й в резултат на ПТП, настъпило на 13.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2017 г. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 1 430 лв., държавна такса за първата инстанция в размер на 2 800 лв., както и сумата 5 260 лв. в полза на пълномощника на касатора, на основание чл.38 ал.2 ЗА, за оказаната безплатна адвокатска помощ пред въззивната и касационната инстанция. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12523 от 22.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1956/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 20 от 11.02.2020 г. по т. д. № 92/2019 г. по описа на Врачанския окръжен съд е отхвърлен искът на Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявен против ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й – И. Н. В., настъпила при ПТП на 13.01.2017 г., за разликата над 30 000 лв. до присъдените от първата инстанция 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2017 г., както и в частта, с която Р. И. Н. е осъдена да заплати на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД разноски в размер на 1 400 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й – И. Н. В., настъпила при ПТП на 13.01.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432 ал.1 КЗ. ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 1 430 лв. - държавна такса за касационната инстанция, както и сумата 2 800 лв. – държавна такса за първа инстанция – Врачански окръжен съд. ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на адв. Я. А., л.н. [ЕГН] от САК общо сумата 5 260 лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: