РЕШЕНИЕ     № 533     София, 30.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №309/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от “Ч” АД - София, против въззивно решение от 14.11.2008 г. по гр.д. № 299/2008 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е оставено в сила решение от 21.7.2008 г. по гр.д. №59/2008 г. по описа на Районен съд - Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от “Ч” АД – София, против К. П. С. от град М., иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 2250 лева. С определение №580/18.6.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по следния материалноправен въпрос: “Недействителна ли е клаузата на трудов договор, предвиждаща неустойка за работника, в случай, че в определен от страните срок в договора след прекратяване на договорните отношения с работодателя работникът постъпи на работа при работодател, осъществяващ конкурентна дейност ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Поставеният въпрос е разрешен с влязло в сила решение №417/21.5.2010 г. по гр.д. №1228/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., Отговорът на въпроса във визираното решение е положителен като е обоснован с разпоредбата на чл.48, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.8, ал.4 от Кодекса на труда. В подкрепа на мотивите на цитираното решение следва да се посочат разпоредбата на чл.1,.1.b, във връзка с чл.4 от Конвенция №111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., обн. ДВ, бр.35/1997 г. По съществото на спора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора – адв. Б, който депозира и писмено становище. Претендират се разноски. Ответницата по касация К. П. С., посредством процесуалния си представител – адв. Г, е депозирала писмен отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените бележки на пълномощника на касатор, писменият отговорна ответницата по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Окръжен съд – Монтана, е правилно. С оглед отговора на поставения въпрос всички оплаквания, които са свързани с него, са неоснователни, поради което не следва да бъде уважена и касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 14.11.2008 г. по гр.д. № 299/2008 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е оставено в сила решение от 21.7.2008 г. по гр.д. №59/2008 г. по описа на Районен съд - Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от “Ч” АД – София, против К. П. С. от град М., иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 2250 лева. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: