Р Е Ш Е Н И Е №484 гр.София , 16 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Атанасова наказателно дело №1489/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест от прокурор във Врачанска окръжна прокуратура срещу присъда № 11 от 19.06.2014г. по внохд № 146/2014г. по описа на Врачански окръжен съд, като е депозирано допълнение към протеста. Посочват се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 11 от 05.03.2014г., постановена по нохд № 279/2013г. на Мездренски районен съд, подсъдимият И. Р. А. е признат за виновен в това, че на 26.08.2012г. при условията на повторност в [населено място], община Роман, от ограда на паметник е отнел от владението на Кметство [населено място] четири броя каменни колони, на обща стойност 200 лева, собственост на Община Роман, без съгласието на ръководството на Общината, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата се е сговорил предварително с К. В. Л. и Н. А. Д. и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено И. Р. А. да изтърпи отделно и наказанието от осем месеца лишаване от свобода по нохд № 391/2010г. по описа на Районен съд гр.Мездра, при първоначален “строг” режим в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалба от подсъдимия И. А. е образувано въззивно производство и с присъда № 11 от 19.06.2014г. по внохд № 146/2014г. по описа на Врачански окръжен съд, първоинстанционната присъда е била отменена и е постановена нова, с която подс. И. Р. А. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.54 ал.1 от НК. В протеста, подаден от ОП-Враца и в допълнението към него, се развиват подробно доводи в подкрепа на заявените касационни основания. Излагат се съображения за неправилна оценка на доказателствата, липса на обсъждането в тяхната взаимовръзка, игнориране на доказателства. Прави се искане за отмяна на постановената нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест и моли да бъде уважен. Упълномощеният пред настоящата инстанция защитник на подс. А. – адв. Б., моли за отхвърляне на протеста и потвърждаване на присъдата на Врачански ОС. Подс. И. Р. А. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Протестът срещу присъдата на Врачански окръжен съд е процесуално допустим, но по същество НЕОСНОВАТЕЛЕН. В протеста срещу новата въззивна присъда са изложени подробно възражения срещу доказателствената дейност на съдебния състав, като част от тези доводи се свързват и с необоснованост на присъдата, която не съставлява касационно основание. Следва да се отбележи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови фактически положения, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващия съд. Поради това, на проверка подлежи именно правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В случая, Врачанският окръжен съд, който е бил сезиран с жалба срещу първоинстанционната присъда, в изпълнение на задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и след констатация за недостатъци, допуснати от първия съд при събиране на доказателствата, в частност – при разпита на свидетелите, е провел въззивно съдебно следствие с пълноценни разпити на подсъдимия и свидетелите и приобщаване на техните показания от досъдебното производство и пред друг съдебен състав. Въззивният съд, при постановяване на съдебния си акт, е направил задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото, преценявайки ги поотделно и в тяхната взаимовръзка, съобразно действителното им съдържание и при спазване на правилата на формалната логика. Гласните и писмени доказателствени средства са били анализирани прецизно и това е довело до доказателствено подкрепен извод за това, че на инкриминираните дата и място е било извършено отнемане на четири броя каменни колони без съгласието на владелеца им. Оспорването в протеста се свързва с въпроса дали подс. И. А. е взел участие в извършване на деянието и по отношение на отрицателния отговор на този въпрос, даден от окръжния съд, се навеждат доводи за неправилна оценка на доказателствата. Соченото в протеста, че решаващият съд не е съобразил множеството противоречия между заявеното от свидетелите Н. Д. и Р. А., обясненията на подс. И. А. в различните етапи на производството, между посочените гласни доказателствени средства и другите доказателства по делото, е лишено от основание. Въззивният съд е констатирал тези противоречия и е обосновал изводите си защо дава вяра на заявеното от подсъдимия и цитираните свидетели по отношение на това, кои са били участниците в отнемането. Освен това, именно близките отношения между подсъдимия и свидетелите са констатирани от решаващия съд и са му дали основание да извърши внимателната им преценка именно с оглед на тяхната достоверност. Дължимият анализ на противоречията в доказателствените източници е направен прецизно, понеже съдебният състав е аргументирал причините, поради които дава вяра на заявеното от свидетелите пред въззивния съд, съпоставяйки тези показания с такива, дадени от тях в други фази на производството. Така, въззивният съд се е обосновал защо кредитира заявеното от свидетеля Т. К., който е купил каменните колони, за това, че те са му били докарани именно от Н. Д. и от Р. А. (брат на подсъдимия И. А.) – поради поддържаното от него както пред първата, така и пред въззивната инстанция, че към онзи момент не е знаел имената на лицата, но ги е познавал като сродници и лица от града и ги е индивидуализирал само чрез родствените им връзки. По отношение на св. Ц. В. (полицейски служител), в мотивите на атакувания съдебен акт също се съдържа внимателна преценка на показанията на този свидетел, като съдът е кредитирал заявеното от него в приобщените чрез прочитане показания пред друг състав на първоинстанционния съд – че свидетелят Т. К. му е съобщил, че колоните са му били докарани от Д. и „още едно момче”, без да го индивидуализира. Именно тези показания на св. В. са в кореспонденция със заявеното от св. К., така че не е имало основание те да не бъдат възприети. При така обективирания в мотивите на присъдата анализ на посочените свидетелски показания, са без основание възраженията в протеста за това, че те са били неоснователно игнорирани. Във връзка с така кредитираните свидетелски показания, аргументирано са възприети като достоверни и неопровергани от други доказателства, показанията на св. Р. А. по отношение на това, кой от двамата – него или брат му И., са търсили полицаите като извършители на кражбата, както и обясненията на подс. И. А. за това, че брат му е поискал от него да го „прикрие” във връзка с участието му в деянието. По-нататък, въззивният съд пространно е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите Н. Д., К. Л., Р. А., касаещи конкретното участие на всеки един от тях в извършване на деянието и начина на осъществяването му. Видно е, че съдебният състав е констатирал непоследователност в заявеното от тези свидетели при депозиране на показания пред първоинстанционния, пред въззивния съд и на досъдебното производство, че е отбелязал противоречията между тях касателно участието им в осъществяване на деянието, така че оплакването в протеста за неглижиране на тези противоречия е лишено от основание. Като е приел, че Д. и Р. А. на практика застъпват две изключващи се версии, без да има възможност да се аргументира като достоверна нито една от тях, решаващият съд е съпоставил техните показания с тези на св. Л., дадени пред районния съд и е възприел като достоверно установени фактите, по отношение на които се съдържа еднопосочна информация, за това, че именно Д. и Р. А. са отишли заедно при него и са взели да ползват каруцата му, която по-късно са върнали. Възраженията в протеста за компрометираност, недостоверност и заинтересованост на показанията на свидетелите Д. и Р. А., както и за игнориране на заявени от свидетелите Т. К. и Цв. В. обстоятелства, следователно, не могат да бъдат възприети като основателни. Това е така, не само поради изложените съображения за това, че въззивният съд обстойно е аргументирал кредитирането на свидетелските показания по отношение на обстоятелствата, за които те са в кореспонденция, а също така и предвид на това, че на практика липсват обективни доказателства за участие на подс. И. А. в инкриминираното деяние. Както е посочил решаващият съд, единствените доказателствени факти по отношение участието на този подсъдим в отнемането на каменните колони, са изводими от показанията на св. Цв. В., които, освен че са производни по своя характер, не само не се подкрепят от други доказателствени източници, но и са в противовес с кредитираните показания на свидетелите Д. и К.. Поради изложеното, правилно и в съответствие с процесуалните правила, окръжният съд е приел, че обвинението срещу подс. И. И. не е доказано по несъмнен и безспорен начин, чиято логическа последица е неговото оправдаване. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакването, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, релевирано в протеста, е неоснователно и не може да бъде удовлетворена претенцията за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 19.06.2014г., постановена по внохд № 146/2014г. по описа на Врачански окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.