РЕШЕНИЕ № 75 София, 10.06.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5735/2014 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Е. П. от АК Пазарджик срещу решение № 310 от 7.7.2014 г по гр.дело № 453/14 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, 1 въззивен състав, с което е потвърдено решение на Районен съд Пазарджик № 340 от 24.4.2014 г по гр.дело № 2839/13 г.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Х. Н. Д. срещу П. „И. В.” [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Ответникът по касационната жалба П. „И. В.” [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „главен възпитател” по безсрочно трудово правоотношение.Със заповед № 71/5.6.13 г на директора на ответното училище е прекратено трудовото правоотношение с Д. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ вр.чл.190 ал.1 т.7 КТ и чл.188 т.3 от КТ за това, че на 14.5.2013 г след 19 ч, ищцата не е изпълнила свои трудови задължения, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Правилника за дейността на училището, свързани с опазване здравето и живота на децата, като не е потърсила своевременно адекватна медицинска помощ, затова, че ученикът с увреждания К. Д. е изпил 7 таблетки от лекарството „Физиотенс”.От правна страна съдът е приел, че служителката е извършила нарушение на трудовата дисциплина, което с оглед настъпилите последици за здравето на пострадалия ученик следва да бъде квалифицирано като „тежко” и следва да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение. С определение № 1377 от 3.12.2014 г, постановено по гр.дело № 5735/14 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси по приложението на чл.189 ал.1 от КТ, а именно : при преценка относно значимостта на неизпълнените трудови задължения, съдът разглеждащ трудовия спор по същество следва да отчете действително настъпилите неблагоприятни последици или възможните, но ненастъпили такива”. По така поставените въпроси Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ІІІ г. о., като е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение.При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. С решение № 167 от 14.05.2013 г по гр.дело № 1102/2012 г на., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на ІV г. о. постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието по задължителен начин, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.Трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност; по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. По основателността на касационната жалба. С обжалваното въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд е прието за установено, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед № 71 от 5.6.2013 г на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.7 от КТ, затова че на 14.5.2013 г след 19 ч в качеството й на „главен възпитател” на втора интернатна група, Д. е научила, че ученикът К. Д.- с увреждане и със специални образователни потребности е изпил седем таблетки от лекарството „физиотенс”.Прието е, че вместо да изпълни служебните си задължения и незабавно да потърси адекватна медицинска помощ, ищцата изчакала колежката си Х. да отиде до намиращата се аптека, за да пита за какво са тези лекарства, а приключвайки смяната си ищцата не вписала инцидента в книгата за дежурства.С поведението си Д. е нарушила чл.129е т.8 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Правилника за вътрешния трудов ред, изразяващо се в неосъществен контрол за опазване здравето и живота на децата и учениците.Установено е от приетото заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, че около 21 часа у К. Д. са настъпили органно-токсични промени и усложнения, вследствие на изпитото лекарство.При последвалото му приемане в МБАЛ Пазарджик АД същият е бил в увредено общо състояние, нарушено съзнание, засегната хемодинамика-понижено артериално налягане, нарушение на проводимостта на сърдечната дейност.Пулсът му е бил 43 удара в минута, като при сърдечна дейност под 40 удара в минута се появява помпена недостатъчност, възникна синдром на Морган-Адам-Спок или може да настъпи остра сърдечна смърт.Към 22 ч състоянието на К. Д. е било такова, че е съществувала пряка опасност за живота му от остра сърдечна смърт-наличие на ритъмно-проводно нарушение, което е резултат от комбинираното действие на отравяне с физиотенс и патологични нарушения от други органи и системи. С оглед отговора на така поставените въпроси и установените по делото факти, с въззивното решение законосъобразно е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 1 КТ като е отчетено, че служителката е пренебрегнала служебните си задължения да следи и отговаря за опазване здравето и живота на децата и учениците-нарушение на чл.129е /1/ т.8 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, т.4, Глава „Трета” от Правилника за дейността на училището и чл.72 т.1 и чл.72 от Правилника за вътрешния трудов ред и Раздел първи, т.8 от Длъжностната характеристика за длъжността „главен възпитател”. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че наложеното от работодателя наказание не е съобразено с тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение. Извършвайки преценката за спазването на чл. 189 КТ, въззивният съд е съобразил характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и неблагоприятните последици, които са настъпили от неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищцата. Съдът е съобразил, че работодателят й е поверил трудови функции, свързани с опазване живота и здравето на деца и ученици със специални образователни потребности, поради което допуснатото неизпълнение на трудовите задължения по осъществяване на контрол и отговорност за опазване на здравето и живота им съставлява тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. В случая са изпълнени изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, поведението на ищцата, както и наличието на наложени предходни дисциплинарни наказания.Извършвайки преценката за спазването на чл. 189 КТ, въззивният съд е съобразил характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и настъпилите неблагоприятните последици, свързани с изпадането в критично здравословно състояние на ученика К. Д.. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителката е извършили тежки дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съотвествие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски общо в размер на 550 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310 от 7.7.2014 г по гр.дело № 453/14 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, 1 въззивен състав. ОСЪЖДА Х. Н. Д. от [населено място],, [улица], вх., ап. със съдебен адрес : [населено място], [улица]-чрез адв.Е. П. да заплати на П. „И. В.” [населено място], [улица], представлявано от директора И. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, разноски сторени пред ВКС в размер на 550 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.