1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 С. 24.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. И. И. П. като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 308/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Л. П., срещу определението на Пловдивския апелативен съд, № 627 от 27.04.2011г. по в.ч.гр.д. № 411/2011г., с което е оставена без уважение подадената от Н. С. М. частна жалба против разпореждане № 2315 от 28.03.2011г. по гр.д. № 49/2011г. на Пловдивския окръжен съд, І с-в, с което е върната исковата му молба. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, с което е оставено в сила разпореждане на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 279 ГПК. Съгласно посочената разпоредба ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на определението ВКС взе предвид следното: За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба, въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба – не е внесъл определената от съда държавна такса в определения от съда срок. По спорния въпрос за начина на определяне на държавната такса въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е облигационен, поради което по отношение на него не се прилага разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК. Приел е, че цената на иска в настоящия случай следва да се определи съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, т.е. тя е данъчната оценка на вещното право, предмет на договора, който се иска да бъде обявен за окончателен, като държавната такса е 4 % върху цената на иска. Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпроса за определянето на държавната такса по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради противоречието му с практика на ВКС, противоречивото му решаване от съдилищата и поради значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прилага определение № 580/13.10.2010г. по ч.гр.д. № 441/2010г. ІV г.о. и определение № 397/29.06.2010г. по ч.гр.д. № 176/2010г. ІV г.о. в които е прието, че правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, в т.ч. и по искове за прогласяване недействителност на договор, имащ за предмет вещни права върху имот. Прилага и определение № 407/22.04.2009г. по гр.д. № 4683/2008г. ІV г.о., определение № 59/29.01.2009г. по гр.д. № 2976/2008г. ІV г.о. и с определение № 269/08.04.2009г. по гр.д. № 3655/2008г. І г.о. в които при допускане на касационно обжалване по искове съответно по чл. 135 ЗЗД, по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД държавната такса е определена съгласно чл. 69, ал.1,т. 4 и чл. 71, ал. 2 ГПК. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне на държавната такса по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради констатираното противоречие на въззивното определение с представената практика на ВКС. С приложените определение № 580/13.10.2010г. по ч.гр.д. № 441/2010г. ІV г.о. и определение № 397/29.06.2010г. по ч.гр.д. № 176/2010г. ІV г.о. , по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е даден отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос като е прието, че когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, дължимата държавна такса е ¼ от тази цена или правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, включително и по искове за прогласяване недействителност на договори, имащи за предмет вещни права върху имот. Тълкувателните мотиви, съдържащи се в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, формират заедно със задължителните тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в този смисъл т. 2 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното следва да се приеме, че частната жалба е основателна, да се отмени обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, № 627 от 27.04.2011г. по в.ч.гр.д. № 411/2011г., с което е оставена без уважение подадената от Н. С. М. частна жалба против разпореждане № 2315 от 28.03.2011г. по гр.д. № 49/2011г. на Пловдивския окръжен съд, І с-в, с което е върната исковата му молба. ОТМЕНЯ същото определение и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: