О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е                                  № 17                  София23.01.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и девета година в състав:                                       Председател: Ценка Георгиева                              Членове: Мария Иванова                                              Илияна Папазова                 като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  2383/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Т” АД гр. С., подадена от пълномощника юрисконсулт Ц. П. , срещу определение № 854 от 26.10.2008г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 3772/2008г., с което е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд, 47 с-в, от 03.06.2008г. по гр.д. № 14813/2008г. с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. А. Ц. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемият интерес е над 1000 лв. Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира за установено следното: За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че подаденото от „Т” АД заявление не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, тъй като в него не е посочено за кой конкретен недвижим имот се отнася потребената от длъжника топлинна енергия. В т. 5 от заявлението е отразен адресът на длъжника, но не става ясно дали има покритие между този адреса и имота, за който се претендира неплатена топлинна енергия. В производството по чл. 410 ГПК не е предвидена възможност за отстраняване на нередовност в заявлението. Частният жалбоподател счита, че определението на Софийски градски съд противоречи на други определения на същия съд по сходни случаи. Излага доводи, че по съществения процесуалноправен въпрос за редовността на заявлението и за възможността същото да бъде оставено без движение за отстраняване констатирана от съда нередовност, е налице противоречива съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя копия от съобщения до дружеството с указания на съда за отстраняване нередовност на заявление по чл. 410 ГПК, копия от заявления, определения на Софийски градски съд с които е постановено издаване на заповеди за изпълнение, заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадени въз основа на тях изпълнителни листове в полза на дружеството за стойността на неплатена топлинна енергия. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за необходимото съдържание на заявлението по чл. 410 ГПК и за възможността производството да бъде оставено без движение за отстраняване на нередовността е съществен, тъй като решаващият мотив на съда за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение е несъответствие на съдържанието на заявлението с изискванията на чл. 127 ГПК. От представените от частния жалбоподател актове на Софийски градски съд се установява, че в сходни случаи искането за издаване на заповед за изпълнение е било уважено. Изпращани са били съобщения с указания за посочване на имота, а в други случаи при неяснота относно имота, за който се отнася заявлението, съдът се е позовал на уточнението, направено с частната жалба на „Т” АД до въззивния съд. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Депозираното в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е по утвърдения образец – Приложение № 1 от Наредба № 6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство /ДВ бр. 22/2008г./. То съдържа предвидените в чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК изисквания за съдържание, включително и обстоятелствата, на които се основава искането. В т. 12. от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането” е посочено, че длъжникът /Йорданка А. Ц. / е ползвала доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 02.2005г. до м. 04.2007г. и не е погасил задължението си за топлоснабдения имот – ж.к. „Л”, бл. 431, вх. 2, ап. 45. Посочени са и други данни – за въвеждане на система за дялово разпределение и наличието на изравнителна сметка. Неправилно въззивният съд е приел, че не е посочено за кой конкретен имот се отнася потребената енергия. Предвид изложеното определението на Софийски градски съд следва да се отмени и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК да се постанови друго, с което да се уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 854 от 26.10.2008г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 3772/2008г. ОТМЕНЯ определение № 854 от 26.10.2008г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 3772/2008г., и потвърденото с него разпореждане на Софийски районен съд, 47 с-в, от 03.06.2008г. по гр.д. № 14813/2008г., с което е отхвърлено заявлението на „Т” АД гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. А. Ц. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление № 2* от 30.05.2008г.на „Т” АД гр. С. против Й. А. Ц. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.   Председател:   Членове: