6 Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 21.01.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурора Антонова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4371 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 1553 от 4.07.17г.по в.гр.дело № 678/17г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7853 от 25.10.16г.по гр.дело № 10405/12г.на Софийски градски съд. С него е отхвърлено искането на КОНПИ, предявено срещу А. В. М., за отнемане в полза на държавата на ½ ид.част от недвижим имот в [населено място], лек автомобил „А. Р.” и сумите 24 000 лв от продажба на лек автомобил „М.” и 11 000 лв от продажба на лек автомобил „А.”. В частта, с която е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Ф. Г.” с рег. [рег.номер на МПС] , първоинстанционното решение е влязло в сила. С определение № 572 от 18.06.18г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Необходимо ли е да съществува връзка между конкретно извършеното престъпление по чл.3 ЗОПДИППД/отм./ и придобитото имущество,за да се постанови отнемане на имуществото на ответник по делото и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД/отм./за да е налице основателно предположение,че имуществото е придобито от престъпна дейност,който е счел, че е разрешен в противоречие със задължителната практика, намерила израз в ТР № 7/2013г.на ОСГК на ВКС. В ТР № 7/2013г.на ОСГК на ВКС е дадено разяснение,че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/между престъпната дейност по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото,за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./ С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ответникът А. М. е лице по чл.3 ЗОПДИППД/отм./ Прието е също, че през проверявания период ответникът е придобил имущество на стойност над 60 000 лв и не е доказал законен източник за доходите си.Според съда обаче не се установява наличието на последната кумулативно изискуема предпоставка по чл.3 ЗОПДИППД/отм./, а именно наличието на основателно предположение, че имотът и автомобилите са придобити с доходи от конкретната престъпна дейност. Изложени са съображения, че незаконното държане на наркотичното вещество е установено като престъпна дейност на 11.10.2007г.,а имуществото,на което се иска отнемане, е придобито преди тази дата.Недвижимият имот е придобит в съсобственост с бащата на ответника, който е заплатил цената по банков път, автомобилите са заплатени към момента на придобиването им, който е преди установената престъпна дейност.Прието е,че липсата на законен източник автоматично не води до наличие на основателно предположение по смисъла на чл.3 ЗОПДИППД.Ето защо е направен извод, че липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответника, макар и на значителна стойност, е със средства от престъпна дейност, сочи на неоснователност на искането на Комисията за отнемането му в полза на държавата. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ Ответникът по касация А. В. М. не заявява становище. Представителят на Прокуратурата на Република България счита,че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Изводът на въззивния съд,че от данните по делото не може да се направи извод за основателно предположение,че придобитото имущество на значителна стойност е свързано с престъпната дейност на лицето,за която е осъдено,е необоснован и в противоречие със задължителната практика. Предмет на настоящото производство е искането на комисията за отнемане в полза на държавата на ½ ид.част от недвижим имот в София, лек автомобил „А. Р.” и сумите 24 000 лв от продажба на лек автомобил „М.” и 11 000 лв от продажба на лек автомобил „А.”. По делото е установено, че с одобрено по съдебен ред споразумение ответникът А. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 НК, за това,че на 11.10.07г.,на КПП –Д., без да притежава надлежно разрешително, е държал /под задната седалка на л.а.Ф. Г. с ДК [рег.номер на МПС] / високо рисково наркотично вещество 700 г коноп/марихуана/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.7%, на стойност 4200 лв. Споразумението има последиците на присъда и касае престъпление ,което е в предметния обхват на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ Ответникът е придобил движимо и недвижимо имущество през проверявания период 27.09.99г.- 23.07.12г. на значителна стойност, над 60 000 лв. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза е установено, че за този период А. М. не е реализирал доходи от получени възнаграждения от трудови и приравнени към тях правоотношения.През процесния период е продал свои собствени МПС, като общо получените суми по посочените в договорите за покупко-продажба цени са в размер на 17 810 лв /96.73 М./,а по пазарни цени – 34 270 лв /165.31 М./.На 23.12.02г. с нот.акт № 179/2002г. ответникът заедно с баща си В. М. е придобил дворно място в [населено място], м.К. с построената в него едноетажна вилна сграда, с цена по нот.акт 20 432 лв /204.32 М./, или за 1/2 ид.ч. - 10 216 лв /102.16 М./.Според заключението на техническата експертиза пазарната цена на недвижимия имот към датата на придобиване е била 50 140 лв/501.40 М./,или за ½ ид.ч. - 25 070 лв/250.70 М./.В т.1 от нот.акт е записано,че продавачът е получил цената на имота напълно и чрез банков превод от В. М., преди подписване на договора.Разходите,които ответникът е направил за придобиване на МПС за периода 2004г. – 2008г. общо възлизат на 276.92 М. по договор и 328.44 М. по пазарна цена.Разходите за издръжка на А. М. по статистически данни на НСИ за периода 27.09.99г.- 25.07.12г.,изразени в минимални работни заплати, възлизат на 224.97 М..При извършената съпоставка между доходите на ответника и извършените от него разходи по посочените в договорите за покупко-продажба цени на придобитото и отчуждено имущество се установява, че приходите за проверявания период са в общ размер на 96.73 М., а за същия период разходите възлизат на 603.56 М., или извършените разходи превишават приходите с 506.83 М..При алтернативния вариант на изчисление, при който не е взета предвид цената на придобиване на недвижимия имот, закупен през 2002г.,извършените разходи за периода от 27.09.99г.до 25.07.12г.превишават установените приходи с 404.67 М..След съпоставяне на приходи и разходи при отчитане на пазарната стойност на отчужденото движимо имущество/МПС/ и на придобитото движимо и недвижимо имущество, е констатирано от вещото лице, че разходите превишават приходите с 638.81 М..При алтернативния начин на изчисление, при който не е взета предвид цената на придобиване на недвижимия имот, закупен през 2002г.,разходите превишават приходите с 388.11 М.. По делото,както и на вещото лице – икономист не са представени официални документи, установяващи доходи на ответника от трудови възнаграждения в Италия, поради което твърдението му в тази връзка е недоказано. При тези данни по делото, в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, и доколкото не е установен законен източник на доходи.Характерът на престъпната дейност на А. М. – иззетото количество наркотик и неговата стойност, не налагат извод за лична употреба, а и няма такива данни по наказателното дело. Дори връзката между престъпното деяние и конкретното имуществено право, да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен източник в придобиването на имуществото. По отношение на 1/2 ид.ч.от недвижимия имот ответникът е твърдял,че го е получил безвъзмездно, с дарствено намерение от баща му В. М., който е платил цената по банков път.Разпитан като свидетел продавачът Е. Я. посочва, че за продажбата на процесния имот е водил преговори с бащата на ответника, който му е превел цената по банков път. Установено е, че на името на продавача Е. Я. е разкрита разплащателна сметка в „Райфайзенбанк България”АД, по която на 28.12.02г./датата на сключване на договора за продажба/ е постъпила сума в размер на 21 265.02 щ.д.По делото обаче не е установен произхода на средствата, използвани за покупката на процесния имот.Нотариалният акт от 19.12.02г.за продажба на недвижим имот от родителите на бащата на ответника,съответно негови баба и дядо, на трето лице, не доказва,че сумата,получена от продажбата е била предоставена от тях на В. М. и че той я е вложил в закупуването на процесния имот. В решение № 131 от 4.05.12г.по гр.дело № 755/11г.на ІV го. на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК,е посочено,че по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът по иска твърди, че са направили дарения в негова полза на имущества, които са предмет на спора или чрез които са придобити имуществата, предмет на спора.При преценката на разполагаемите доходи съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към момента на даренията. Неправилен е изводът на въззивния съд, че видът на престъплението не сочи за възможност за набавяне на средства от престъпната дейност за придобиване на МПС за периода от 2002г.до октомври 2007г.В практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 04.07.2012г. по гр.дело № 704/2011г., ІV г.о. на ВКС, от 10.02.2011г. по гр.д. № 1335/ 2009г., ІV г.о. на ВКС, от 23.12.2010г. по гр.д.№ 1417/2009г. ІVг.о. на ВКС, решение от 29.10.2010г. по гр.д. № 1116/2009г., IV г.о. на ВКС и решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., IV г. о. на ВКС, се приема, че няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД/отм./, с оглед конкретните обстоятелства. Посочено е, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД / отм./или да е налице условие по чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД/ отм./ и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото е прието, че съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. По изложените съображения въззивното решение в обжалваната му част следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано.Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия касационният съд следва да се произнесе по същество.Искането по чл.28 ЗОПДИППД/отм./.следва да се уважи,като се отнеме в полза на държавата ½ ид.част от недвижимия имот, лекия автомобил „А. Р.” и сумите от продажбите на леките автомобили „М.” и „А.” в размер на 23 460 лв, съответно 10 810 лв по пазарната цена съгласно заключението на автотехническата експертиза. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1553 от 4.07.17г.по гр.дело № 678/17г.на Софийския апелативен съд в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТНЕМА в полза на държавата от А. В. М., на основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./, следното имущество, придобито през периода от 27.09.99г.до 23.07.12г.от престъпната му дейност, установена по нохд № 345/2008г.на Дупнишки районен съд: ½ ид.част от дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 719 кв.м., съставляващо УПИ /№/ от кв./№/ по плана на [населено място],м.К. ІІ част,при съседи на дворното място по скица: улица,УПИ /№/, УПИ /№/,УПИ /№/ и УПИ /№/, заедно с ½ ид.част от построената в мястото сграда, представляваща към момента двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 152 кв.м.,построена без строителни книжа,; лек автомобил „А. Р. 146”, с рег. [рег.номер на МПС] , рама Z., двигател /№/, цвят зелен металик; сумата 23 460 лв от продажба на лек автомобил „М. МЛ 270 ЦДИ”,с рег. [рег.номер на МПС] , рама W., двигател /№/, цвят бордо металик; сумата 10 810 лв от продажбата на лек автомобил „А. А 6”,с рег. [рег.номер на МПС] , рама W., двигател A., цвят синьозелен металик,като отхвърля искането по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ за разликите над 23 460 лв до 24 000 лв и над 10 810 лв до 11 000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.