2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 356 София, 21.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ТАТЯНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
| БОНКА ЙОНКОВА |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 214/2011
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 483 от 01.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 619/2010 г. на В. апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от В. окръжен съд определение от 11.11.2010 г. по гр. д. № 1192/2008 г., с което е уважено възражението на ответниците П. Х. Н. и Ж. И. Н. за неподсъдност на делото на В. окръжен съд и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че произнасянето на съда по въпроса за местната подсъдност на делото е недопустимо, тъй като този въпрос вече е бил решен с влязло в сила определение. Освен това, твърди, че въззивният съд е направил неправилна преценка на обстоятелствата, имащи значение за определяне на местната подсъдност, както и че е приел за осъществени предпоставките за изпращане на делото за разглеждане на Софийски градски съд, без да са ангажирани конкретни доказателства дали постоянният адрес на ответниците действително се намира в района на този съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според частния касатор, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по значимите за делото въпроси, отнасящи се до: момента, до който съдът може да разглежда възражения за липса на местна подсъдност; процесуалната допустимост въпросът за местната подсъдност да бъде разгледан отново, въпреки наличието на влязло в сила определение по същия; промяната във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и стабилизирането на същата; необходимостта постоянният адрес на ответниците да бъде доказан с конкретни документи. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката частният касатор се позовава /и представя/ съответно – определение № 402 от 17.07.2009 г. по ч. гр. д. № 415/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 137 от 05.09.1967 г. по ч. гр. д. № 2191/1967 г. на ВС, ІІ г. о. и определение № 99 от 12.06.1978 г. по гр. д. № 1635/78г. на ВС, ІІ г. о.
Ответниците – П. Х. Н. и Ж. И. Н., двамата от[населено място] – изразяват становище за недопустимост и неоснователност на частната касационна жалба по съображения, развити в писмен отговор от 24.02.2011 г..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение на В. окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, въззивната инстанция е преценила, че са налице предпоставките на чл. 105 ГПК, предвид обстоятелството, че адресът на двамата ответници П. Х. Н. и Ж. И. Н. се намира в[населено място]. Поради това, че самият ищец е посочил адрес на ответниците в[населено място] и че на този адрес те са призовавани многократно по делото, решаващият състав е счел, че не е необходимо да бъдат представяни личните карти на същите с цел установяване на постоянния им адрес.
Като неоснователно В. апелативен съд е приел оплакването на ищеца [фирма], че въпросът за местната подсъдност на предявените срещу посочените двама ответници искове не може да бъде пререшаван, тъй като по същия вече е налице влязло в сила определение, постановено от Павликенски районен съд, както и определение на ВКС /№ 402 от 17.07.2009 г. по ч. гр. д. № 415/2009 г. на ІІІ г. о./. Становището му е мотивирано с настъпилите след произнасянето на ВКС нови обстоятелства, в резултат на които сега делото е различно от това, образувано по първоначалната искова молба /различни са страните и предявеният иск/. Като ново обстоятелство е квалифициран направеният от ищеца [фирма] отказ от предявения от него срещу С. Н. от[населено място] главен иск и прекратяването на производството по делото по същия иск. С оглед на това, съдебният състав е преценил за процесуално допустимо ново произнасяне по въпроса за местната подсъдност. В тази връзка, не е уважен и доводът на ищеца за преклудиране на възражението за местна подсъдност, като е прието, че същото е заявено своевременно от двамата ответници в срока за отговор на исковата молба пред В. окръжен съд, на който делото е било изпратено по правилата на родовата подсъдност след допуснато увеличение цената на предявените искове.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Всички поставени от частния касатор въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите имат характер на обуславящи изхода на делото. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е доказано, обаче, само по отношение на въпроса за момента, до който съдът може да разглежда възражения за липса на местна подсъдност и за процесуалната допустимост съдът да се произнесе по такова възражение повторно, въпреки наличието на влязло в сила определение по същото.
В определение № 402 от 17.07.2009 г. по ч. гр. д. № 415/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. е прието, че съдът не разполага с процесуална възможност да се произнесе по възражение за липса на местна подсъдност, направено извън срока по чл. 131 ГПК и по което вече е налице влязло в сила определение на първоинстанционния съд, с което това възражение е оставено без уважение. Касационната инстанция е отчела факта, че по възражението за местна подсъдност, направено от ответниците по евентуалния иск в срока за отговор на исковата молба, депозиран пред Павликенски районен съд, е налице произнасяне – отказ да бъде уважен отводът за местна подсъдност, който е потвърден от В. окръжен съд. С оглед на това, заявеното от същите ответници ново възражение за местна подсъдност пред В. окръжен съд, след като делото му е изпратено по подсъдност в резултат от допуснато увеличение цената на исковете, е преценено като направено след преклузивния срок по чл. 131 ГПК, от една страна, и като недопустимо предвид разрешаването на същия процесуален въпрос с влязло в сила определение.
Обжалваният акт е постановен в пряко противоречие с цитираното определение на ВКС, което е задължително за въззивния съд, от една страна, тъй като е постановено по разглеждания от него спор и от друга страна, тъй като има характер на задължителна за съдилищата практика, съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка, не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че наличието на цитираното определение на ВКС не е пречка за повторното произнасяне по въпроса за местната подсъдност, предвид настъпилите в хода на процеса нови обстоятелства и по-конкретно – прекратяване на производството по делото по отношение на единия от съединените искове. Посоченото становище не е съобразено с установения в императивната разпоредба на чл. 120 ГПК принцип за стабилизиране на подсъдността, според който настъпилите след подаването на исковата молба обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че обжалваният акт е недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен, а делото – върнато на В. окръжен съд за продължаване на производството по него.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 483 от 01.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 619/2010 г. на В. апелативен съд и потвърденото с него определение от 11.11.2010 г. по гр. д. № 1192/2008 г. на В. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на В. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |