Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна по молба на трето лице * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е
№25

гр.София, 10.05.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 805/2012 година

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и по чл.304 ГПК.
Образувано е по молби за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 359 от 01.02.2010 год. по гр.дело № 2807/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ”в” въззивен състав, с което е отменено решението от 15.05.2006 год. по гр.дело № 662/2005 год. на Софийския районен съд в частите, с които са отхвърлени исковете срещу [фирма] и вместо него същото дружество е било осъдено на основание чл.109 ЗС да премахне част от постройката, представляваща магазин „С.”, от частта с площ * кв.м. от дворното място, цялото с площ * кв.м., представляващо собственост на Р. И. Х., Д. Н. К., Б. С. К., Й. И. К., Т. К. П., Р. Т. П., И. С. М. и И. С. Д., а на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищците сумата 2 000 лева обезщетение за ползването на описаната част от дворното място за периода от 24.02.1992 год. до 05.04.1998 год., ведно със законната лихва, считано от 15.04.1998 год. до окончателното й изплащане.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощника му Д. Д. К.-областен управител на област С., поддържа, че е налице основание за отмяна по чл.304 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се, че държавата притежава право на собственост върху сградата-магазин „С.” и е съсобственик, заедно с ищците, на един от трите терена, върху които е построена – */* ид.ч. от поземлен имот с проектен пл.№ 20/стар № 12/. Поддържа се, че за държавата е налице интерес да иска отмяна на постановеното без нейно участие решение, тъй като силата на пресъдено нещо се разпростира и върху нея. Твърди се по-нататък, че в производството по чл.109 ЗС въпросът за собствеността е преюдициален, а носителят на обременената с право за разполагане на временен обект част от съсобствения имот и ползвателят на този обект /ответникът [фирма]/ са необходими другари, заедно с останалите участници в съсобствеността и решението трябва да бъде еднакво за всички тях /чл.172, ал.2 ГПК, отм. и чл.216, ал.2 ГПК/.
С молбата за отмяна на държавата са представени и писмени доказателства: актове за държавна собственост № * от *год., № * от * год., № * от * год., акт за частна държавна собственост № * от * год., акт за публична държавна собственост № * от * год., актове за частна държавна собственост №№ * и * от 17.07.2007 год., акт за общинска собственост № * от * год.; заповеди №№ РД-57-448 от 29.04.1996 год., РД – 57-652/01.08.1995 год. и РД-57;651/01.08.1995 год. на кмета на СГО; констативен протокол за проверка от 25.01.2012 год., писмо вх.рег.№ 4702/19.11. от 14.02.2012 год., позволителен билет № 46 от 15.02.1968 год. на СГНС, писмо № Г2-781/66 от 21.12.1967 год. на М. и одобрен проект С.-21.12.1967 год., уведомление изх.№ 884/17.01.2012 год. по изп.дело № 20117860402753 на ЧСИ М. – рег.№ *, скица-проект за нанасяне на имоти в кадастралния план, пл.район І-84, адм.район „С.”, м.”Ц. градска част”.
[фирма], [населено място] е подало молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се,че с писмо вх.№ ИД-00-079 от 01.02.2012 год. на Дирекция „Общинска собственост” при СО, на молителя били предоставени копия от документи по няколко реституционни преписки по ЗВСОНИ, които удостоверяват правно основание за придобиване от държавата на поземления имот, върху който е изградена процесната част от магазин „С.”, а именно – Законът за благоустройство на населените места. Според молителя, новите документи опровергават извода на въззивния съд, че ищците са възстановили правото си на собственост върху отделни обекти от сградата на [улица] върху идеалните части от дворното място на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. С молбата се представят следните писмени доказателства: а/заявление вх.№ АГ-2503/10.08.1992 год. от наследниците на Ц. Х. Г.; служебна справка от ТОА”С.” относно искане за отмяна на отчуждаване на имот с вх.№ АГ-2503/10.08.1992 год.; писмо изх.№ Р.-08-01-131 от 14.05.1993 год. на у-ние „А. и градоустройство” до комисията по чл.265 ППЗТСУ/отм./; скица № АГ-10-94-01 от 25.01.1996 год., издадена от район „С.”; заповед № 6051/10.05.1947 год.; писмо изх.№ КС V-1181 от 01.06.1953 год. на отдел „К. стопанство и благоустройство”. Молителят представя и се позовава и на следните документи, предоставени му от Централния държавен архив, а именно: списък на имотите на Д.И.О.О.; втори списък на недвижимите имоти собственост на Държавния институт за обществено осигуряване; доклад 35277-06.12.1948 год. от Ю. А.-директор на И. до УС на същия институт; доклад от М. Д.-началник на отделение „Д. и имоти” от 27.11.1948 год. до директора на И.; доклад вх.№ 31087 от 26.10.1948 год. от Ю. А.-директор на И.; доклад към доклада относно стопанисването на имотите и пласмента на Института от Ю. А.. В молбата за отмяна се поддържа, че имот пл.№ * от кв.* по плана на [населено място], м.”Ц.” не е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, а е бил отчужден със заповед № 6051 от 10.05.1947 год. на М. при условията на Закона за благоустройство на населените места. Посочено е, че независимо от разликите в случаите на законно и незаконно отчуждаване, налагащи прилагането на различен режим на възстановяване на собствеността, задължително следва да бъде изследван и доказан факта на получено или неполучено обезщетение. Според молителя, докато при одържавените по ЗОЕГПНС имоти принципът е, че държавата е придобивала собствеността без заплащането им на бившите собственици, при отчуждените имоти липсата на обезщетение е изключение, което налага и събиране на доказателства специално в тази насока. Поддържа се по-нататък, че по гр.дело № 2807/2006 год. на СГС, ІІ”в” състав не е проведен доказателствен процес относно наличие или липса на обезщетение при извършено отчуждаване, нито пък е правена такава проверка в административното производство по деактуването на имота със заповедите на кмета на СО от 1995 год.
Ответниците по молбите за отмяна Р. И. Х., Д. Н. К., М. Л. К., Р. Й. К., Р. Й. К., Т. К. П., Р. Т. П., както и [фирма], [населено място] са на становище, че молбите са процесуално недопустими, а по същество – неоснователни.
По молбата на държавата по чл.304 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата е подадена от трето лице, което не е било конституирано в процеса по надлежния ред като главна или подпомагаща страна и което твърди, че силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и върху него в качеството му на необходим другар /чл.216, ал.2 ГПК/. Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 и отговаря на изискванията по чл.306 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Легитимирани да искат отмяна по чл.304 ГПК са не всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на съдебното решение, а само тези, които имат право на иск по делото, като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна в процеса. В случая, държавата няма качеството на необходим другар на ищците или на ответниците в процеса.
На първо място, интерес от отмяната на влязлото в сила решение не би могъл да бъде обусловен от обстоятелството, че държавата притежава собствеността върху 7.3/32 ид.ч. от терена-поземлен имот с пл.№ 20/стар № 12/, върху който е изградена процесната част от постройката, представляваща магазин „С.”. Притежаваните от държавата права върху идеални части от терена, върху който е изградена част от постройката, не лишава останалите съсобственици от възможността да защитят своите права – 24.7/32 ид.ч. от имота чрез негаторния иск по чл.109 ЗС, като предявят претенция за премахване на частта от постройката, изградена върху целия съсобствен терен. При това, търсената от молителя защита по реда на чл.304 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК се мотивира с твърдението, че държавата е изключителен собственик на построената сграда – магазин „С.” по силата на Акт за държавна собственост № 6814 от 17.02.1971 год. на бившия Б. РНС и изрично се посочва, че „…държавата чрез различните си органи не е предоставяла имота за управление на Столична община или на трети лица, нито пък е извършвала разпоредителни действия в нейна полза…”. Следователно, влязлото в сила решение за премахване на частта от постройката не би могло да разпростре силата на пресъдено нещо спрямо трето лице, което заявява свои самостоятелни и изключителни права върху същия обект. Молбата не съдържа твърдения за наличие на съсобственост върху постройката /между държавата и общината или между държавата и [фирма]/, по силата на която да се предполага неделимост на спорното право, респ.общи/съсобствени/права върху процесната постройка. След като се заявяват самостоятелни права на държавата върху постройката, така формулираната с молбата за отмяна претенция изключва общност на правата, респ. другарство в процеса на страната на ответника по иска по чл.109 ЗС. Спор относно правото на собственост върху постройката между държавата и общината пък не би могъл да бъде разрешен нито в рамките на извънредното извънинстанционно производство по чл.304 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК, нито в исковия процес по чл.109 ЗС, след евентуална отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В обобщение, не е налице хипотезата на необходимо другарство, нито на страната на ищеца, нито на страната на ответника, доколкото защитата на правата на молителя би могла да се търси по предвидените в Гражданския процесуален кодекс способи на инстанционното производство, но не и по реда на чл.304 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молбата на държавата за отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание следва да бъде оставена без уважение.
По молбата на [фирма], [населено място] по чл.303, ал.1, т.1 ГПК
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата е подадена от заинтересувана страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Легитимирано да иска отмяна е лицето, обвързано от неизгодно за него решение. Атакуваното с молбата за отмяна въззивно решение съдържа осъдителен диспозитив единствено срещу [фирма], [населено място], по отношение на който ответник са уважени исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. Дружеството е имало качеството на главна страна в инстанционното производство, а постановеното от въззивния съд осъдително решение е неизгодно за него и е налице интерес да иска отмяната му по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, независимо от обстоятелството, че в хода на производството процесният магазин „С.” е бил изваден от активите на [фирма], със стойността му е намален капитала на общинското дружество /решение № 214 от 16.04.2009 год. на Столичния общински съвет/ и е бил съставен нов акт за частна общинска собственост № 862 от 30.07.2009 год. Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306 ГПК за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГК, необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото.
С молбата за отмяна [фирма] твърди, че теренът, върху който е разположена процесната част от постройката, не е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, а по реда на действалия към 1947/48 год. Закон за благоустройството на населените места, респ., че неправомерно е била възстановена собствеността по силата на ЗВСОНИ, а не по силата на нарочен административен акт, постановен по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. От съдържанието на молбата е видно, че представените с нея писмени доказателства представляват документи, съдържащи се в реституционната преписка на правоимащи по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС трети лица, както и в реституционната преписка на ищците по иска по чл.109 ЗС, съхранявани в Район „С.” на Столична община. Като се има предвид, че молителят [фирма], е общинско дружество, чийто капитал е притежание на принципала – Столична община, както и че последната също е била страна в производството по чл.109 ЗС, представените с молбата за отмяна документи от съхраняваната в общината реституционна преписка не биха могли да съставляват новооткрити доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същите са били известни на общината, а и за общинското дружество [фирма] не се установява да е била налице обективна невъзможност да попълни своевременно доказателствения материал с интересуващите го документи, установяващи, че част от имотите в кв.398 по плана на [населено място] са били отредени за нуждите на Държавния институт за обществено осигуряване с изменението на плана със заповед № 6051 от 10.05.1947 год. на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
Отделно от това, представените с молбата за отмяна писмени доказателства не удостоверяват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които да послужат като причина за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдаят необходимост от повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. Г. статут на имота, собственост на ищците и регулационните промени, в т.ч. и за нуждите на Д. са били обект на технически експертизи по делото.
От съдържанието на заповед № 6051 от 10.05.1947 год. е видно, че с нея единствено е бил утвърден регулационния план на кв.* в м.Ц., в чиито рамки е попадал и имота на наследодателите на ищците. От този документ, както и от останалите писмени доказателства, приложени към молбата за отмяна, не става ясно дали се касае за уличнорегулационна или дворищнорегулационна промяна и дали и доколко имотът на ищците, в т.ч. разположената върху него масивна пететажна сграда, е бил засегнат отчасти или изцяло именно от уличнорегулационно мероприятие – отреждане за нуждите на Държавния институт за обществено осигуряване и че по силата на това отреждане същият е следвало да се счита отчужден с факта на влизане на заповед № 6051/10.05.1947 год. в сила. Доводите, че споменатата заповед има пряко отчуждително действие по отношение на дворно място и къща, собственост на наследодателите на ищците, не могат да намерят опора и в изхождащите от Централния държавен архив писмени доказателства, представени с молбата, от които е видно, че за нуждите на Държавния институт за обществено осигуряване е бил отреден терен, чиято площ и граници не засягат разположените на [улица]имоти с построените върху тях масивни сгради, а терен, върху който съобразно писмата и докладите на служители на института са били разположени единствено бараки на наематели-търговци и занаятчии, находящи се на [улица] [улица]/срвн., р.VІІ, б.б.”е” и „ж” от списък, доклад от 06.12.1948 год. на директора на И., доклад на началника на отделение „Д. и имоти” при И., сведение за бараките, мнение на юрисконсулта/.
Приложените към молбата за отмяна документи, касаещи имот на лицето Ц. Х. Г./заявление от наследниците й от 10.08.1992 год., служебна справка по същото заявление/ не могат да обосноват твърдението, че ако имотът на Г. е бил отчужден през 1947 год. за нуждите на Държавния институт за обществено осигуряване /според заявлението на наследниците й/, на същия правен режим е било подчинено одържавяването и на останалата част от имота /тази на К./. По делото има данни, че имотът на Ц. Г., представляващ самостоятелен четвърти етаж от сградата на [улица] бил продаден на държавата по реда на чл.26 З./отм./, заедно със */* ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл.№ * от кв.* на 07.04.1977 год., т.е. не е бил нито отчуждаван по някой от благоустройствените закони, нито одържавяван по ЗОЕГПНС, поради което между двете реституционни преписки не би могло да се прави аналогия.
На последно място, представените с отговора на молбата за отмяна, подаден от [фирма], [населено място]/х.№ 1025859 от 27.06.2012 год./ писмени доказателства, и специално: Акт за държавна собственост № * от * год., доклад на министъра на правосъдието № 278 от 26.09.1949 год., както и Постановление № 42 от 26.09.1949 год. на Министерския съвет, потвърждават извода на въззивния съд, че ищците са наследници на лица, от които са били отчуждени по З. отделни обекти /апартаменти и магазини|/ в сградата на [улица], заедно с */* ид.ч. от имот пл.№* в кв.*, върху който е построена.
В заключение, липсва основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Молбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбите за отмяна Р. И. Х., Д. Н. К., М. Л. К., Р. Й. К. и Р. Й. К. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство общо в размер на по 200 лева. Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач-в случая [фирма], [населено място] не следва да бъдат присъдени направените разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 359 от 01.02.2010 год. по гр.дело № 2807/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ”в” въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 359 от 01.02.2010 год. по гр.дело № 2807/2006 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ”в” въззивен състав.
Осъжда държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Р. И. Х., Д. Н. К., М. Л. К., Р. Й. К. и Р. Й. К. общо сумата 200/двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Р. И. Х., Д. Н. К., М. Л. К., Р. Й. К. и Р. Й. К. общо сумата 200/двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/