Ключови фрази
Получаване на част от личното имущество * развод * прекратяване на съпружеска имуществена общност * принос * свидетелски показания * лични средства

Р Е Ш Е Н И Е


№ 427/2012


София, 03.04.2013г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1244 по описа за 2011г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.К. като процесуален представител на Р. А. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 12.VІІ.2011г. по в.гр.д. № 440/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определение № 664/04.VІ.2012г. по въпроса „дали когато бракът е заварен по смисъла на пар.4 ал.1 ПЗР на СК следва отношенията относно парични влогове след прекратяването на брака да се регламентират от разпоредбата на чл.30 СК или от разпоредбата на чл.19 ал.1 СК /отм./, ако паричните влогове са придобити и средствата по тях са изтеглени преди прекратяването на брака и при действието на отменения СК”.
Ответникът по касационната жалба Р. Г. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за нейната неоснователност, излагайки съображения, че отношенията във връзка с ликвидираните преди прекратяването на брака между страните и преди влизането в сила на новия СК парични влогове следва да се уредят по отменения СК.
По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ приема следното:
Действащият от 01.Х.2009г. Семеен кодекс /СК/ предвижда съществено променена регламентация на имуществените отношения между съпрузите. Тя се изразява и в отпадането от обхвата на съпружеската имуществена общност на паричните влогове, придобити от съпруг по време на брака, което включваше имущественият режим по отменения от посочената дата СК от 1985г. Имуществените отношения по заварени при влизането в сила на новия СК бракове се уреждат с пар.4 от преходните и заключителните му разпоредби, съгласно който правилата на този кодекс относно тези отношения между съпрузи се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Имуществото е съвкупност от имуществени права – на собственост и други вещни права, облигационни права, авторски и изобретателски права, т.е. в обхвата на имуществото са и вземанията от паричен влог. Следователно новият СК преурежда отношенията между съпрузите и по тях. Такива вземания, обаче, са налице, докато паричен влог съществува. А паричен влог не съществува, ако вземането по него е погасено /например чрез изпълнение на задължението на влогоприемателя да върне на влогодателя същото количество пари/. Ето защо, ако към момента на влизането в сила на новия СК вземане от паричен влог не съществува, не съществува и такова имуществено отношение между съпрузите, което да се преурежда по силата на закона. В момента на погасяването на вземането /изтеглянето на влога/ при действието на отменения СК то излиза от съпружеската общност, следователно по отношение на него тя се прекратява при равни дялове между съпрузите относно върнатите суми съобразно чл.27 СК /отм./ и с оглед презумпцията по чл.19 СК /отм./. В същия момент за съпруга, който не е бил влогодател, възниква вземане за неговия дял по отношение на другия съпруг, ако той се е разпоредил със средствата по влога не в полза на семейството. С оглед изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че когато бракът е заварен към момента на влизането в сила на 01.Х.2009г. на СК отношенията във връзка с парични влогове, които са ликвидирани /средствата по които са изтеглени/ преди прекратяването на брака при действието на СК от 1985г., се регламентират от разпоредбата на чл.19 от отменения СК, а не от чл.30 от новия СК.
За да се произнесе по съществото на спора, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил решението на Плевенския РС от 28.ІІІ.2011г. по гр.д. № 6555/2010г. в частта относно произнасяне по алтернативно предявен иск по чл.30 СК за сумата 10125лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Р. А..Г. да заплати на Р. Г.Х. на основание чл.19 ал.1 СК /отм./ 9898.92лв., представляващи левовата равностойност на 4500 евро и на 753.18 щ.д., съставляващи ½ част от валутни влогове, придобити по време на брака между страните, ведно със законната лихва, считано от 05.Х.2010г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 10125лв. Присъдени са и 949лв. разноски по компенсация в тежест на касаторката.
За да постанови решението, въззивният съд, като е взел предвид, че страните са били в граждански брак, сключен през 1986г. и прекратен на основание чл.100 от СК /отм./ с влязло в сила на 09.Х.2009г. решение след настъпила на 22.І.2009г. фактическа раздяла, че по време на брака на името на ответницата на 06.І.2009г. са разкрити депозит за сумата 9000 евро, която сума тя изтеглила на 06.ІІ.2009г., и депозит за сумата 1500 щ.д., която сума изтеглила на 06.ІV.2009г., е приел, че отношенията помежду им във връзка с влоговете следва да се уредят по правилата на чл.19 ал.1 от СК /отм./, а не по правилата на новия СК. От значение в тази връзка е фактът, че придобитите по време на брака парични средства не са били налични към момента на влизането в сила на новия СК – те са съществували само при действието на отменения СК, при което при влизане в сила на новия е липсвал предмет на имуществени отношения, които да бъдат регулирани от него съобразно пар.4 от ПЗР на СК. С оглед на това и на основание чл.27 от СК /отм./ ищецът има право на ½ част от сумата по ликвидираните влогове и тъй като не е оборена презумпцията по чл.19 ал.1 от СК /отм./ за съвместен принос при придобиването им.
Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за незаконосъобразност. Неправилно било приетото, че в случая не е приложима разпоредбата на пар.4 ПЗР на СК; незаконосъобразно бил подменен критерият, въздигнат в тази разпоредба – моментът на прекратяване на брака, който безспорно бил по време на действието на новия СК, с други критерии – дата на придобиване на влоговете – с единствената цел квалификация на иска по чл.19 ал.1 СК /отм./; незаконосъобразни били съображенията, че в подкрепа на този извод била разпоредбата на пар.4 ал.2 ПЗР на СК – непредоговарянето на имуществените отношения не означавало дерогиране приложението на посочената разпоредба и разпоредбите на сега действащия СК, тъй като ставало въпрос за заварен брак; поради това отношенията между страните следвало да се разглеждат на плоскостта на чл.30 СК; по делото били събрани категорични и безпротиворечиви доказателства, установяващи неоснователността на претенцията по чл.30 СК и липсата на принос на ищеца за придобиването на влоговете от касаторката с труд или със собствени средства, както и с работа в домакинството и грижи за деца.
Касационната жалба е неоснователна. С оглед изложеното в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, законосъобразно въззивният съд е приел, че отношенията между страните във връзка с паричните влогове, открити от касаторката и изтеглени от нея по време на брака й с ищеца преди прекратяването му с развод с влязло в сила на 09.Х.2009г. решение и преди влизането в сила на новия СК, следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от отменения СК от 1985г. Неоснователни са оплакванията в тази връзка в касационната жалба. Въззивният съд не е подменил въздигнатият в пар.4 ПЗР на СК критерий – моментът на прекратяване на брака с датата на придобиване на влоговете, а законосъобразно и в съответствие с безспорно установената фактическа обстановка по спора е приел, че към момента на влизането в сила на новия СК вземания по погасените чрез изпълнение парични влогове не са съществували и че поради това е липсвал предмет на имуществени отношения между страните във връзка с тях, които да бъдат преуредени съобразно пар.4 ПЗР СК. Без значение за този извод са мотивите на въззивния съд по приложението на пар.4 ал.2 ПЗР на СК в хипотезата на придобити по време на заварени бракове и налични към момента на влизане в сила на новия СК парични влогове, тъй като разглежданият случай не е такъв.
Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на извода за наличие на принос на ищеца за придобиването на влоговете. Събраните по делото доказателства чрез показания на свидетели безпротиворечиво обосновават направения от въззивния съд извод, че по времето, когато ответницата е работела в чужбина, ищецът съобразно възможностите си е поддържал общото домакинство /ремонт на колата, саниране на апартамента, ремонт на общежитието, наемано от единия син – студент, покупка на хладилник за общежитието, покупка на лаптоп на единия син и парично участие в покупка на такъв от другия син/, участвал е в издръжката на пълнолетните им и продължаващи обучението си деца, плащал сметките им за телефон, за общежитие. При тези обстоятелства с данните за участие и на ответницата в издръжката на децата на страните не се опровергава презумпцията по чл.19 ал.3 СК /отм./ за принос по смисъла на чл.19 ал.2 СК /отм./ на ищеца за придобиването на сумите по влоговете.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното въззивно решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторката не се следват разноски. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 250лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр. въззивен състав, № 385/12.VІІ.2011г. по гр.д № 440/2011г.
ОСЪЖДА Р. А. Г. от [населено място] да заплати на Р. Г. Х. от с.гр. 250лв. разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: