Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр.София, 06 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 3145/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдената Т. З. М. за възобновяване на чнд № 653/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ-ти състав и отмяна на определение № 304/29.07.2011 год. в частта относно приложението на чл.57, ал.1 вр.чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане с оглед правилното приложение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по изложените съображения, че законът е приложен съобразно размера на наказанието, което е определено по приетата за изпълнение влязла в сила присъда и определянето на по-лек от определения първоначален режим може да стане по предвидения в ЗИНЗС ред от съответната комисия по изпълнение на наказанията. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Т. М. е призната за виновна и осъдена с присъда по нохд № WР01-Р 2007-4091 на Втори трибунал, разглеждащ като първа инстанция дела на територията на щата Варгас, Боливарска Република Венесуела на 8 години лишаване от свобода за извършено престъпно деяние – „незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества”, предвидено в чл.31 от Основния закон срещу незаконния трафик и употреба на упойващи психотропни вещества на Боливарска Република Венесуела. С определение № 1636/08.06.2011 год. по нчд № 1638/2011 год. на Софийският градски съд, наказателно отделение, 24 състав е приел за изпълнение влязлата в сила на 08.01.2008 год. присъда, квалифицирал е извършеното от М. като престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 вр.чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и на основание чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС е определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг”, като бъде настанена в затвор. Приложил е разпоредбата на чл.457, ал.5 НПК по отношение на времето на предварително задържане и това на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Софийският апелативен съд с оспореното определение по въззивно нчд № 653/2011 год. е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Отговорил е на възражението, че квалификацията на деянието на осъдената съответства на приложения материален закон по Наказателния кодекс на Република България. Отговорил е на възражението за неправилна квалификация по Наказателния кодекс на Република България като е изложил съображения за неговата неоснователност. Мотивирал е липсата на процесуална възможност да се приложи чл.457, ал.4 НПК, тъй като определения с присъдата на осъдената срок на лишаване от свобода не е по-голям от предвидения по приложимия материален закон, съответстващ на установеното й поведение. Съдът е изложил и подробни съображения за неоснователност на доводите за неправилно определен режим на изпълнение, които настоящият състав изцяло споделя. Задължението за определяне на режима и вида на затворническото заведение произтича от нормата на чл.457, ал.3 НПК и се отнася за първоначалния режим, който законодателят е предвидил за случаите като конкретния в зависимост от размера на наказанието лишаване от свобода, което е 8 години. Приложението на чл.59, ал.1 ЗИНЗС е възможен при наличието на различни от конкретните по това дело обстоятелства. Законодателят не е предвидил възможност съда, който се произнася по въпросите във връзка с изпълнение на присъда в производство по глава тридесет и шеста от НПК, да съобразява решението си по въпроса за първоначалния режим и затворническото заведение за изтърпяване на наказанието с други обстоятелства, като поддържаните от осъдената във връзка с времето на изпълнение на присъдата в държавата, постановила съдебния акт. Доколкото по време на изтърпяване на наказанието след определяне на първоначалния режим са налице основания за промяна това е въпрос, който може да бъде решен като бъде заменен със следващия по-лек при наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 ЗИНЗС по предложение от компетентната за това съгласно чл.68, ал.1 ЗИНЗС комисия по изпълнение на наказанията. Определението не противоречи на Конвенцията за трансфер на осъдени лица и конкретно на чл.11, т.1. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че е недопустимо утежняването на наказателно-правния статут на осъденото лице, но в случаите на прилагане на процедурата по преобразуване на наказанието, което не е еднозначно с определяне на първоначален режим в процедурата по чл.457, ал.3 НПК. Предвид изложеното за липса на поддържаното нарушение на закона искането на осъдената следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. З. М. за възобновяване на въззивно нчд № 653/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ-ти състав и отмяна на определение № 304/29.07.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/