Р Е Ш Е Н И Е   № 328   София, 19.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 590 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 697 от 16.07.2009г.. по касационна жалба на К. П. В., В. Т. В. и И. П. В. е допуснато касационно обжалване на решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.08.2005г. по гр.д. № 7141/2003г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на С. М. М., И. В. Ц., П. В. К., А. Д. М. и М. Г. М., че ищците са собственици на основание наследяване от П. И. В. и възстановяване на осн. чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ на 1/6 ид.ч. от поземлен имот 1299 от кад. лист 542 по кадастралния план на гр. С., кв. Бояна, м. “М”, целия с площ 1030 кв.м. при граници имот 100 на К. Ф. , от изток тупик, от запад имот 996 на К. и В. Г. и от юг- тупик. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗОЕГПНС и чл. 21 от ЗТПС, защото е приета за действителна замяна на имот, отчужден като “едра градска собственост”, на чл. 7 от ЗВСОНИ поради това, че съдът е приел, че замяната по ЗТПС следва да се обяви за недействителна чрез иск по този текст, какъвто съдебната практика приема за недопустим. Излагат довод, че административния акт, с който е извършена замяната – решение на комисията по ТПС следва да се преценява по пътя на косвения съдебен контрол. Направено е оплакване за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в несъобразяване с влезли в сила решения между същите страни за съседен имот, част от целия заменен имот от 4,9 дка относно това, че замяната е била отменена. Оплакването за необоснованост на решението е свързано с това, че съдът не е съобразил, че имота, за който е бил заменен процесния имот в последствие е отчужден от наследодателят на ответниците по ЗОЕГПНС и реституирана част от него по ЗВСОНИ, поради което запазването и на полученият по замяната имот води до неоснователно обогатяване за тях.. Ответниците по касация молят решението да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. От доказателствата по делото се констатира следното: С н.а. № 88, т.7/1917г. И. П. В. купува нива от 48,920 дка, съставляваща имоти 9 и 6 от кадастралния план на Б. , които са включени в общия градоустройствен план на гр. С., одобрен 1949г. /у-ние № ТИ-94-К-46/. И. П. умира на 18.03.1931г. и оставя шест деца, едното от които е П. И. В. , починал 1974г., чийто наследници са ищците /сега касатори/. От този имот са отчуждени по ЗОЕГПНС с решение № 2466/27.12.1949г. 5/6 ид.ч., между които и собствената на П. И. В. 1/6 ид.ч., а 1/6 ид.ч., собственост на дъщерята на И. П. В. Ж. К. е отнета по Закона за лишаване от българското гражданство. На П. И. В. не е било изплатено обезщетение в пари, или ценни книжа / у-ние от 26.05.1995г./ Деактувана е от кмета на СО част от имота с площ 17 847 дка. Отказано е реституиране на част с площ 26 270 дка, придобити от трети лица по замени и на част от 4,465 дка, върху които са реализирани мероприятия. Ответниците са наследници на С. А. Ч. , който е притежавал нива от 12,075 дка /н.а. № 117,т. ХVІІІ/1923г. С протокол от 14.09.1951г. е извършено уедряване блоковете на ДУС, като по т. 127 е заменен имот от 12 дка на С. А. с имоти на други собственици, между които не са наследодателите на ищците, респективно техните сънаследници. Съгласно съдържанието на констативен н.а. № 31,т. ХХ/1956г., С. А. Ч. е признат за собственик по замяна с протокол от 06.05.1952г., п. 59 на празно дворно место от 4,9 дка, в м. “Р” в землището на Б. за отчужден негов имот от 12,6 дка., притежаван по н.а. № 117,т. ХVІІІ/1923г. По делото е представен протокол от 06.05.1952г., но той е с общо съдържание за оедряване блоковете на ТКЗС. Не е открит в държавен архив, архива на общината и в ПК взето решение от същата дата за одворяване, или замяна на земеделски стопани за сметка на отчуждените по ЗОЕГПНС имоти, собственост на СГНС. С протокол от 06.05.1954г. на ТПК комисия е отменен п. 127 от протокола от 14.09.1951г. и п. 59 от протокола от 06.05.1952г., послужил като основание за издаване на констативен нот. акт № 31,т. ХХ/1956г. Тъй като на С. А. не е било признато качество на земеделски стопанин с протокол от 10.02.1959г, от него е отчужден по ЗОЕГПНС с ПМС № 29/1960г. имот от 12,058 дка, съставляващ парцел **** от кв. 258 в Б. , който той отстъпва при замяната.. С. А. умира на 17.08.1963г. и при съдебна спогодба от 1983г. между наследниците му, оформена с протокол от 09.11.1983г. по гр.д. № 5953/1981г. в дял на Р. С. /една от наследниците на С. А. / е разпределен имот от 1050 кв.м., съставляващ имат 1299, който според СТЕ е идентичен с имот 9 по н.а. от 1917г. и с имота от 4,9 дка, получен от Ч. при замяната. Този имот е предмет на иска. На ответниците е реституиран имот от 7,700 дка, съставляващ парцел **** кв. 283 от този имот.. Въззивния съд е приел, че не се доказва твърдението на ищците, че замяната, по силата на която наследодателят на ответниците е придобил отчуждения от ищците по ЗОЕГПНС имот е отменена, че е налице придобиване от трети лица на отчуждения имот, което е пречка за реституцията по ЗВСОНИ, а не е бил проведен успешно иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, за което преклузивния срок е изтекъл. Първият правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е следният: когато отчужденият по ЗОЕГПНС имот е придобит от трети лица на основание административен акт, какъвто е протокола на ТПС комисията, приложима ли е исковата защита чрез предявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/1995г., предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ е установяване на пороци, обуславящи нищожността на придобивното основание, от което третото лице черпи правото си на собственост, което противопоставя на субекта на реституцията, а при уважаване на този иск се прогласява за нищожно това придобивно основание. Пороците, визирани в нормата на чл. 7 от ЗВСОНИ се свеждат до основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД, които касаят само сделките, т.е. равнопоставените субекти на гражданското право, включително и когато прехвърлянето е резултата от реализирането на сложен фактически състав. Индивидуалните административни актове, с вещноправни последици са властнически волеизявления, а основанията им за нищожност са различни от тези за сделките и се отнасят до нарушение на законовите изисквания за издаването им касаещи компетентност по място, степен и материя. Различна е и процедурата на прогласяване нищожност на индивидуален административен акт. Нормата на чл. 7 от ЗВСОНИ говори за предявяване на иск в преклузивен едногодишен срок, а иск за нищожност на административен акт в гражданския процес е недопустим. Доколкото административният акт има значение за разрешаване на гражданскоправен спор, съдът може да извършва косвен съдебен контрол, но в този случай не се произнася със сила на присъдено нещо по въпроса за нищожността на административния акт. Нищожността на административният акт се установяваше със сила на пресъдено нещо в административно производство безсрочно по жалба, съгласно чл. 37, ал.2 от ЗАП /отм/, а сега по реда на Административно процесуалния кодекс /чл. 172 и чл. 183/. Затова съдът приема, че когато придобивното основание за третите лица, противопоставящи на бившите собственици по чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ право на собственост, придобито само по административен акт, атакуването на този административен акт не следва да се извършва чрез иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Изводът на въззивния съд, че доводите за нищожност на замяната по ЗТПС, на която се позовават ответниците следва да се установи чрез иск по чл. 7 от ЗВСОНИ е неправилен, защото противоречи на този текст и на последователната съдебна практика по прилагането му. Това е основание за отмяна на въззивното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторите са направили довод за нищожност на замяната поради това, че е извършена в нарушение на закона – чл. 13 от ЗОЕГПНС, респ. чл. 80 от ППЗОЕГПНС и чл. 21 от ЗТПС, тъй като отчуждения по първия посочен закон имот е следвало да се предостави на народния съвет и не е могло да се включи в ДПФ и да се предоставя по замяна на лице, което не е кооператор. Тъй като отчуждения от наследодателят на ищците имот е попадал в чертите на градоустройствения план на гр. С., одобрен с Указ № 973/27.12.1949г. съгласно чл. 1 от ЗОЕГПНС той се счита “едра градска недвижима собственост” и съгласно чл. 13 от с.з., след одържавяването се предоставя за стопанисване и управление на градски народен съвет. Съгласно чл. 21, т.1 от ЗТПС/отм/ обаче в първоначалната редакцията преди изменението му, ДПФ се формира и от държавните и общинските земи и от държавните и общинските дворни места, които държавата, или общината няма да ползват пряко за свои нужди. При действието на тази първоначална редакция на текста е извършена замяната с протокол от 06.05.1952г. Едва с изменението на този текст /ДВ бр. 90/10.11.1953г. е предвидено включване в ДПФ на имоти, които са извън чертите на населените места. Следователно замяната, извършена през 1952 г. не е в нарушение на чл. 13 от ЗОЕГПНС и на чл. 21, ал.1 т.2 от ЗТПС, защото е заменен имот, който е могло към този момент да бъде включен в ДПФ и да не бъде предоставен за стопанисване и управление на народния съвет. Затова е неоснователен и доводът за материална некомпетентност на комисията, извършила замяната. Действително ЗТПС предвижда възможност замяна да се извършва само със земи на преселници /глава ІІ от закона/, но дали наследодателят на ответниците е имал такова качество /за което не са събирани доказателства в хода на производството/ и евентуално нарушението на процедурата по извършването на замяната съставляват основания за унищожаемост на административния акт, за които съдът не следи при косвения съдебен контрол. Протоколът на комисията, въз основа на който е извършена замяната не се съхранява по делото, но е приет като доказателство констативен н.а. № 31/1956г., при издаването на който е представен препис-извлечение по п. № 59 от протокол от 06.05.1952г. на ТПС комисията. Този нот. акт е официален документ, издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му и има обвързваща съда доказателствена сила съгласно чл. 143 от ГПК /отм/ относно основанието, на което е извършена замяната. С протокол от 06.05.1954г., приложен по делото е отменена замяната, касаеща С. А. Ч. по т. 127 от протокола от 14.09.19951г. и по п. 59 от протокола от 06.05.1952г. Издаденият н.а. № 31/1956г. в едностранното охранително производство не е съобразен с този протокол за отмяна на замяната, но той е произвел действие, което следва да се съобрази в това производство. Именно поради отмяната на замяната, в патримониума на Ч. се е върнал имота му от 12,6 дка, който е отчужден по-късно по ЗОЕГПНС след като не му е признато качество на земеделски стопанин, а получения от него при замяната имот е станал отново държавна собственост, поради което не съществува пречка за реституцията му. Изводът на въззивния съд, че не е доказана отмяната на замяната щом не е доказано извършването на самата замяна е необоснован и формиран при допуснато съществено процесуално нарушение – не обсъждане на събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Това също е основание за отмяна на възивното решение. Тъй като не се налага събирането на нови доказателства на основание чл. 293 от ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество. От доказателствата по делото, разгледани по-горе се установяват предпоставките на ЗВСОНИ за реституция на процесния имот пл. № 1* Наследодателят на ищците И купува с н.а. № 88, т.7/1917г. нива от 48,920 дка, съставляваща имоти 9 и 6 от кадастралния план на Б. , включени в общия градоустройствен план на гр. С., одобрен 1949г. Той умира на 18.03.1931г. и оставя шест деца, едното от които е П. И. В. , починал 1974г., чийто наследници са ищците К. П. В., В. Т. В. и И. П. В.. От този имот са отчуждени по ЗОЕГПНС 5/6 ид.ч., между които и собствената на П. И. В. 1/6 ид.ч. Официално е удостоверено, че наследодателят на ищците не е обезщетен нито при отчуждаването нито сега по ЗОСОИ. Към момента на влизане в сила на ДВСОНИ имота е останал собственост на държавата предвид отмяната на замяната през 1954г., поради което е реституиран по силата на закона. Ищците се легитимират като собственици на процесната 1/6 ид.ч. от него. Ответниците не се легитимират като негови собственици по замяна по ЗТПС с оглед отмяната й, а извършената по-късно делба е на имот, който не е тяхна собственост и не произвежда действие до колкото това е деривативно основание за придобиване право на собственост. Следователно предявеният иск за собственост следва да се уважи. Като последица от това до размер на 1/6 от предмета му следва да се отмени на основание чл. 537, ал.2 от ГПК н.а. № 31/11956г. Съобразно този резултат, на касаторите-ищци следва да се присъдят деловодни разноски за всички инстанции в размер на 380 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 473 по описа за 2007г. на Софийски градски съд. и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. М. от гр. С., ул. “. № 6* от гр. С., бул. “В“К” № 3* А. Д. М. гр. С., ул. “К” № 3* и М. Г. М. гр. С., ул. “К” № 3* че ищците К. П. В. ЕГН-4207106302, В. Т. В. ЕГН-1807066274 и И. П. В. ЕГН-3711276687 са собственици на основание наследяване от П. И. В. и възстановяване на осн. чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ на 1/6 ид.ч. от поземлен имот 1299 от кад. лист 542 по кадастралния план на гр. С., кв. Бояна, м. “М”, целия с площ 1030 кв.м. при граници имот 100 на К. Ф. , от изток тупик, от запад имот 996 на К. и В. Г. и от юг- тупик ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК констативен нот акт 31,т. ХХ, н.д. № 3* от 22.09.1956г. на нотариус при Софийски народен съд до размер на 1/6 идеална част от предмета му, за която се признава за установено, че е собственост на К. П. В. ЕГН-4207106302, В. Т. В. ЕГН-1807066274 и И. П. В. ЕГН-3711276687 с настоящото решение. ОСЪЖДА С. М. М. от гр. С., ул. “. № 6* от гр. С., бул. “В“К” № 3* А. Д. М. гр. С., ул. “К” № 3* и М. Г. М. гр. С., ул. “К” № 3* да заплатят на ищците К. П. В. ЕГН-4207106302, В. Т. В. ЕГН-1807066274 и И. П. В. ЕГН-3711276687 деловодни разноски за всички инстанции в размер на 380 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ: