5 Р Е Ш Е Н И Е № 284 С. 7.10. 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1154/2010 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Н., подадена чрез пълномощника й-адв. Ал. Г. срещу въззивно решение от 16.03.2010 г. по гр. дело № 10496/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.06.2009 г. по гр.д. № 12079/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Министерство на земеделието и храните, [населено място] иск за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “младши специалист”. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба- Министерство на земеделието и храните, [населено място] не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С определение № 534 от 29.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложното поле на чл.67, ал.3 КТ при безсрочен трудов договор, а именно необходимо ли е изрично изразено писмено желание от страна на работника или служителя за изменението му в договор за определен срок, при сключване на споразумение по чл.119 КТ. По поставения правен въпрос настоящият съдебен състав приема следното: С разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ, приета през 2001 г. се въведе ограничение в съществуващата до тогава пълна свобода за превръщане на сключените безсрочни трудови договори в срочни за определено време чрез подписване на писмено споразумение между страните по чл.119 КТ, без други допълнителни изисквания за това. Ограничението по чл.67, ал.3 КТ гласи: “трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично желание на работника или служителя, изразено писмено”. Прилагането на ограничението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, изисква наличието на следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 КТ; същото трябва да е различно от споразумението между страните по чл.119 КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл.119 КТ. С това изискване законодателят цели да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. При трансформиране на трудов договор за неопределено време в трудов договор за определен срок следва да се съблюдават ограничителните норми на чл.68, ал.2 и ал.3 КТ относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен срок. При така дадения отговор на поставения правен въпрос по жалбата на Г. А. Н. съдът в настоящия състав намира следното: Ищцата Г. А. Н. е предявила срещу Министерство на земеделието и храните обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ. Първоинстанционният съд е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Решението е обжалвано от Г. Н. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ. За да остави в сила решението на първата инстанция в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ е отхвърлен Софийски градски съд е приел, че с допълнително споразумение от 27.12.2007 г., сключено на основание чл.119 КТ страните са постигнали споразумение ищцата да изпълнява заеманата длъжност за определено време- до 1.03.2009 г., т.е., че същата е приела и подписала предложението на работодателя за изменение на безсрочното трудово правоотношение в срочно. Изложил е съображения, че това споразумение е действително, тъй като с подписването му ищцата е изразила писмено своето желание за преминаване от безсрочен в срочен трудов договор. Разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ не предвижда подаване на молба до работодателя, с която да се изразява писмено съгласие за извършване на посочената в текста промяна. Тъй като трудовото правоотношение между страните е за определено време- до 1.03.2009 г., който срок към момента на постановяване на решението е настъпил, то искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност е неоснователен. Решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ безсрочното трудово правоотношение може да се превръща в срочно само при изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Предвидената от закона възможност за трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно е обвързана от спазване на изискването на чл.67, ал.3 КТ- изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Страните могат свободно да преминават от безсрочно в срочно трудово правоотношение, при изразено изрично писмено съгласие от работника и служителя, и спазване на ограниченията въведени с императивните правни норми на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ. В случая по делото не се твърди, а и не е установено ищцата да е подала изрична писмена молба, с която да е заявила желанието си за трансформиране на трудовия договор от безсрочен в срочен такъв, която да предхожда сключеното допълнително споразумение по чл.119 КТ. Наличието на отделно, нарочно писмено волеизявление от работника или служителя, вън от споразумението по чл.119 КТ, създава сигурност, че волята е изразена доброволно. Липсата на такова писмено волеизявление от ищцата налага извод, че безсрочното трудово правоотношение не е преминало в срочно такова. Такова трудово правоотношение не може да бъде прекратено с изтичане на уговорения срок, поради което няма пречка да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ. След като трудовия договор не е преминал в срочен, с отмяната на заповедта за уволнение, като незаконна, ищцата може да предяви правото си за възстановяване на предишната работа. Основателността на конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е обусловена от отмяната на незаконната заповед за уволнение. В случая заповедта за уволнение е отменена като незаконна, трудовият договор не се е трансформирал в срочен, поради което не се е погасило потестативното право за възстановяване на работа на ищца. Ето защо, следва да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ, като ищцата бъде възстановена на длъжността която е заемала до незаконното уволнение. По тези съображения решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се отмени и реши по същество от касационната инстанция, като ищцата се възстанови на заеманата до незаконното уволнение длъжност: “младши специалист” при ответното министерство. На жалбоподателката не следва да се присъждат разноски. За касационното производсто няма данни такива да са направени, а за производството пред останалите инстанции присъждането им не е поискано своевременно. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.03.2010 год. по гр.д. № 496/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 25.06.2009 г. по гр.д. № 12079/2008 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. А. Н. срещу Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Г. А. Н., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], ул. “6-ти септември” № 41 на заеманата до незаконното уволнение длъжност: “младши специалист” в Министерство на земеделието и храните, с място на работа “ОД земеделие и гори”- ОСЗГ “О. купел”, [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: