5 Р Е Ш Е Н И Е №142 Гр.София, 12.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 52 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 405/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2734/09г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 04.03.2008г. по т.д.№ 02199/06г. на Софийския градски съд за признаване за установен фактът на нарушение на марка “FINLANDIA”, рег.№ 19097 чрез използването й в търговската дейност без съгласието на притежателя [фирма] / L./за внос на 10968 бр. бутилки водка “Ф.”, осъществен на 23.11.2006г., постановено е изземване и унищожаване на предмета на нарушението и разгласяване на диспозитива на съдебното решение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] /F L./ оспорва жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществено нарушение на правото върху марка по чл.13, ал.2, т.3 ЗМГО. По спорния по делото въпрос за оригиналния, респ. неоригиналния характер на стоките апелативният съд е констатирал, че ответникът не е представил сертификат за произход или други доказателства, че стоките са произведени със съгласието на притежателя на марката. Изложени са съображения, че внесените бутилки не съдържат продуктовите кодове на производителя, както и че съществуват различия в опаковките, поради което стоките са неоригинални. Призната е защитата на производителя на стоките, ако същият е лицензополучател на изключителна лицензия. С определение № 273/05.04.2012г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: “Еднакво значение ли влага законодателят в понятията “производител” и “притежател на търговска марка” при прилагане на ЗМГО?” и “Липсата или наличието на лазерен код, може ли да обуслови извода за оригиналност или неоригиналност на стоката?”. Съображенията на настоящия състав на ВКС произтичат от следното: В ТР № 1/15.06.2009г. по тълк.д.№ 1/08г. на ОСТК на ВКС е направено разграничение между оригинални и неоригинални стоки, на базата на Регламент /ЕО/ № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година. Оригиналните стоки са тези, които носят графичното изображение на регистрираната марка, знакът на марката върху които е поставен със съгласието на притежателя й, независимо от качествените им характеристики. По аргумент за противното, неоригинални /фалшифицирани/ стоки са тези, които независимо, че носят графичното изображение на регистрирана марка, което е идентично със знака, то същото е поставено върху стоките без съгласието на притежателя на марката. В този смисъл, „производител на стоката” и „притежател на търговската марка” не са понятия, в които законодателят влага аналогично съдържание. За оригиналния характер на стоката е определящо съгласието на притежателя на марката знакът да бъде поставен върху произведената стока. Притежателят може да не е производител на стоката, но ако е дал съгласие върху произвежданите стоки да е поставена регистрираната марка, то стоките са оригинални. Производителят може да не е притежател на марката, но ако е получил съгласието на притежателя за поставяне на регистрираната марка, то произвежданите стоки са оригинални. Притежателят на марката може да се позовава на оригиналния характер на стоките, ако те са произведени от лице, на което той е дал съгласие да поставя знака на регистрираната марка върху стоките. Ако стоките са произведени от лице, което не е получило съгласие от притежателя да поставя марката върху стоките, то стоките са фалшифицирани, независимо, че знакът може да е идентичен на регистрираната марка. При спор относно даденото или получено съгласие за поставяне на знака на марката върху произведените стоки, оригиналният характер на стоките се доказва от ползващата се от този факт страна в процеса съгласно чл.127, ал.1 ГПК /отм./ - съотв.чл.154, ал.1 ГПК. Позоваването на оригиналния характер на стоките от страна на притежателя на марката може да се осъществи чрез твърдение, че за конкретните стоки, същият е дал съгласие върху тях да се постави регистрираната марка. При твърдение от притежателя на марката, че стоките са фалшифицирани, оригиналният характер на стоките подлежи на доказване от страната, чиято отговорност за нарушение на правото върху марка се ангажира в процеса. В този смисъл са разясненията в ТР № 1/11.05.2012г. по тълк.д.№ 1/11г. на ОСТК на ВКС - Ответникът по иска може да противопостави възражение и следва да докаже оригиналния характер на стоките, както и че правата на маркопритежателя по отношение на тези стоки са изчерпани. Поставянето на други означения върху стоките, като продуктов код, код на производителя, лазерен код, не представляват марка, тъй като не са регистрирани съгласно чл.10, ал.1 ЗМГО.Подобен вид означения са с предназначение стоката да може да се свърже с конкретен производител. Произведените стоки от този конкретен производител са оригинални, ако същият е получил съгласието на притежателя на марката да поставя върху стоките знака на регистрираната марка. В този смисъл, допълнителните означения от вида на посочените, могат да се ползват в процеса на доказване на оригиналния, респ. неоригиналния характер на стоките. По изложените съображения съставът на ВКС отговаря на поставените правни въпроси така: Законодателят не влага еднакво значение в понятията “производител” и “притежател на търговска марка” при прилагане на ЗМГО, но не ги и противопоставя. Връзката между производителя и притежателя на марката, когато това са двама различни правни субекти, се изразява във възможността производителят да поставя върху произвежданите от него стоки знака на регистрираната марка, ако е получил съгласие за това от притежателя на марката. Липсата или наличието на лазерен код, поставен от производителя, би могъл да обуслови извод за оригиналност или неоригиналност на стоката, след като поставянето на кода може да свърже стоката с конкретен производител, по отношение на който да се изследва дали е дадено съгласие от притежателя на марката знакът на регистрираната марка да се поставя върху произвежданите стоки. По същество на касационната жалба. Предвид отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, жалбата е неоснователна. Не са налице касационните основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, въззивното решение е неправилно с оглед на формиране на изводите на решаващия състав за неоригиналния характер на стоките въз основа на изявленията на притежателя на марката, които били направени от името на производителя, позоваването на елементи от стоката, които не са част от търговската марка, както и не е допуснато изслушването на експертно заключение за оригиналния характер на стоките. Ищецът по делото е притежател на марка“FINLANDIA”, рег.№ 19097 и в исковата молба се твърди, че е осъществено нарушение от ответника чрез внос на неоригинални стоки. Неоригиналният характер на стоките се извежда от липсата на производствените кодове на производителя, поставяни върху стоките от всички лица, произвеждащи посочения продукт с негово съгласие. На оригиналния характер на стоките се позовава ответникът в процеса, поради което той носи тежестта на доказване на този факт. По делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да може да се направи извод за конкретния производител на внесените стоки. Събраните доказателства, въз основа на които въззивният съд се е мотивирал, че стоките са неоригинални, са за липса на продуктовите кодове на производителя и за съществуващи различия в опаковките. От тези факти е формиран обоснованият извод, че стоките не могат да се свържат с конкретен производител, който да е получил съгласие от притежателя на марката за произвеждане на стоките с тази марка. Въззивният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и съображенията му за липсата на посочения код не са изложени в подкрепа на твърденията на ищеца, а са аргумент за недоказаност на възражението на ответника за оригиналния характер на стоката. По делото е съществувал спор по този въпрос, като оригиналният характер на стоките не би могъл да се предполага, след като притежателят на марката е изложил твърдения за противното. Оригиналният характер на стоките не следва от идентичността на знака с регистрираната марка, а и сам по себе си не изключва отговорността на вносителя, ако последният не разполага със съгласието на притежателя да използва марката в търговската дейност. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила поради отхвърляне на искането на въззивника – настоящ касатор за допускане на съдебно-маркова експертиза. Исканата задача е дали стоката е „оригинална по външен вид”. Както бе посочено, критерият за оригиналност на стоката е даденото съгласие на притежателя на марка за поставянето й върху стоките, а т.нар. външен вид би могъл да има доказателствено значение относно идентичността на знака, допълнителните означения, специфичните особености на стоките, произвеждани под контрола на притежателя на марката. Въз основа на тези белези стоката може да се свърже с производителя, но само тези факти не доказват оригиналния характер на стоките. На следващо място, оглед на стоките и констатации за външния им вид са направени в заключението на изслушаната от първоинстанционния съд експертиза. По изложените съображения въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1 ГПК. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 405/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2734/09г. от Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.