Р Е Ш Е Н И Е № 564 гр.София , 03 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря И. Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2192/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от служебно назначения защитник на подс. Р. С. – адв. Л. К., срещу въззивно решение (неправилно посочено в жалбата като определение) № 345/17.10.2013 г. по внохд № 608/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. В касационната жалба, въпреки непрецизната формулировка, на практика се навеждат доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата и такива по чл. 13 и чл. 14 НПК. Прави се искане за преразглеждане на делото и постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се иска справедливо наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният от предходните съдебни инстанции защитник на подс. С. – адв. К., поддържа жалбата. Излага съображения, че няма доказателства за участието на подсъдимия в инкриминираното деяние. Прави искане за справедлива присъда. Представителят на ВКП взема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила атакуваното въззивно решение. Счита, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, както и че определеното на подсъдимия наказание е справедливо. В последната си дума пред касационната инстанция подс. Р. С. моли наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 30.05.2013 г., постановена по нохд № 894/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 34 състав, подс. Р. Р. С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и е осъден на „лишаване от свобода” за срок от осем години при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Извършено е приспадане по чл. 59, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. С решение № 345 от 17.10.2013 г. по внохд № 608/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, е потвърдена изцяло присъдата от 30.05.2013 г., постановена по нохд № 894/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 34 състав. В жалбата от защитника на подс. С. се прави оплакване за недоказаност на обвинението, което не съставлява касационно основание и не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. Във връзка с това оплакване се релевират доводи за допуснати процесуални нарушения, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които доводи подлежат на обсъждане. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 НПК не е налице. Софийският апелативен съд при проверката на атакуваната пред него първоинстанционна присъда, извършвайки преценка на нейната законосъобразност и обоснованост и след като е събрал доказателства в хода на въззивно съдебно следствие, е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност. В решението са обсъдени показанията на пострадалата св. К., като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране като обективни, логични и последователни. Решаващият съд не е подходил едностранчиво при оценката на доказателствените източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване съобразно разпоредбата на чл. 102 НПК, а е преценил доказателствата в тяхната съвкупност. В основата на фактическите изводи, обосновали осъждането на подсъдимия, освен показанията на св. К., са залегнали и данните, изводими от извършеното от нея разпознаване, обективирано в приложения на досъдебното производство (л. 17) протокол. Въззивната инстанция подробно и аргументирано е отговорила на възраженията на защитата, свързани с цененето на резултатите от това процесуално-следствено действие. Обосновано съдебният състав е приел, че приложеният по делото протокол за разпознаване, включен в доказателствената съвкупност, отговаря на изискванията за съдържание, визирани в чл. 129 НПК и отразява валидно извършено процесуално следствено действие. Правилно е аргументирана липса на допуснати нарушения на установения в чл. 169 – чл. 171 НПК ред за извършване на разпознаване на лица. В тази насока е съобразено, че е удовлетворено изискването съпоставените лица да са сходни по външност, тъй като сходството изисква прилика, подобие, а не пълно съответствие във външния вид на лицата. Спазването на изискването по чл. 171, ал. 2 НПК е онагледено чрез приложения към протокола фотоалбум и е изводимо от показанията на разпитаните като свидетели поемни лица. Посочено е също и че са изпълнени изискванията за разпит на разпознаващия преди извършване на действието, като е отчетено обстоятелството, че разпознаващата св. К. последователно и еднопосочно е заявявала белезите (ръст, телосложение, форма на лицето, тен), които са й позволили да идентифицира подсъдимия като извършител на посегателството спрямо нея, че е посочила обстановката и обстоятелствата, при които е могла да възприеме тези белези. По този начин, като е ценил само валидно събрани доказателства и като ги е преценил поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК. По-нататък, съставът на САС не може да бъде укорен в неспазване на законоустановеното в чл. 107, ал. 3 НПК изискване за събиране и обсъждане както на обвинителни, така и на оправдателни доказателства. Подробно са обсъдени гласните доказателствени средства – обясненията на подс. С. и показанията на свидетелите Б. А., Е. А. (депозирани пред първоинстанционния съд), чрез които се е претендирало установяване на алиби на подсъдимия. Така, след като е отчел двояката същност на обясненията на подсъдимото лице като доказателствено средство и средство за защита, и след като е констатирал непоследователност във фактическите му твърдения, съдът е отказал да кредитира с доверие този доказателствен източник. В допълнение към това, посочените гласни доказателствени средства са били преценени и във връзка с удостовереното в изисканото и приложено по делото писмо от Консорциум „Титан” по отношение на това, кои лица измежду роднините на подсъдимия, посочени от него, са работили в дружеството, на коя дата през м. Октомври 2012 г. и по какъв начин са получили заплатите си. Изпълнявайки задължението си да обсъди доказателствените източници при констатиране на противоречия между тях, съдебният състав е приел, че заявеното от свидетелите по отношение на датата, на която са извършвали ремонтни дейности заедно с подс. С. в жилището му, не се подкрепя от данните в цитираното писмо, както и че твърденията на подсъдимия в обясненията му пред въззивния съд също не намират опора в данните, отразени в писмения документ. При това решаващият съдебен състав е изложил убедителни аргументи, с които е отказал да кредитира както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите Б. А. и Е. А.. Предвид изложените съображения, свързани с липсата на нарушения при събирането и оценката на доказателствата, касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които да обосновават отмяна на атакувания акт. При правилно установени релевантни факти, е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Установеното поведение на подс. С. изцяло се субсумира под признаците на престъпния състав по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Поради това, в рамките на установените факти, претенцията на защитата в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия, не може да бъде удовлетворена. Неоснователно е поддържаното от защитника и от подсъдимия оплакване за необоснована завишеност на наложеното на подс. С. наказание за така извършеното престъпление. Въззивният съд е проверил изводите на първата инстанция във връзка с установяване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия и не е констатирал други обстоятелства, различни от възприетите в първоинстанционната присъда. Законосъобразно е подложил на критика дейността на първостепенния съд при индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл. 54 НК, тъй като при превес на отегчаващите вината обстоятелства, каквито са обремененото съдебно минало на подсъдимия извън осъжданията, обосноваващи квалификацията на деянието като „опасен рецидив”, престъпната упоритост при извършване на деяния с идентичен обект на посегателство, липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходни осъждания, извършване на деянието в много кратък срок след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, и при възприемане като смекчаващо обстоятелство на младата възраст на подсъдимия, СГС е определил наказание под средния, предвиден в специалната норма размер. Констатацията за подценяване на отегчаващите вината обстоятелства и свързаното с това неправилно индивидуализиране на наказанието не е могла да обоснове упражняване на правомощията на въззивната инстанция за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание поради липсата на съответен протест. Независимо от явното несъответствие на наложеното на подс. С. наказание за извършеното престъпление с установения превес на отегчаващи отговорността му обстоятелства, намесата на касационната инстанция и упражняване на правомощието й по чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК е недопустима, доколкото производството се развива само по жалба на подсъдимия. Изложените съображения обаче сочат на неоснователност на искането на подсъдимия за намаляване на наложеното му наказание. Очевидно при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” от първоинстанционния съд са подценени отегчаващите вината обстоятелства. Не се констатира наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били установени и съобразени при постановяване на решението от въззивната инстанция. Така че е лишено от основание искането за допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подс. С.. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената от защитника на подс. С. жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, , Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45/17.10.2013 г. по внохд № 608/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.