5 Р Е Ш Е Н И Е №38 София,11.09.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 854/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. против въззивно решение № 143 от 13.06.2012 г. по т.д.№ 110/2012 г. на Добричкия окръжен съд. С посоченото решение след отмяна на решение № 65 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 3916/2011 г. на Добричкия районен съд е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма], [населено място] против К. Б. К. иск за съществуване на парично вземане за сумата 12 000 лв. по запис на заповед от 02.02.2011 г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 870/2011 г. на Добричкия районен съд. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Ответната страна [фирма] оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски по делото. С определение № 574 от 25.06.2013 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, като спряното на основание чл.229, ал.4 ГПК производство по делото е възобновено след постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК въззивният съд приел, че при правилно дадени указания относно разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, в противоречие с тях първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал съществуването на конкретно правоотношение, което е обезпечено с издаването на записа на заповед, поради което постновеното от него решене е неправилно. Като се позовал на доктринерното становище, че кредиторът по ефекта не е длъжен да доказва наличие на извънменителнично отношение, обосновано с нормите на чл.481 ал.2 и чл.505 ТЗ, които свързват менителничната отговорност с неплащането на ефекта на падежа, като се абстрахират от възможните извънченителнични причини за това неплащане, въззивният съд приел, че по силата на изрични разпоредби - чл.464, чл.465 и чл.473 ал.2 ТЗ липсата на извънменителнично правоотношение или неговата неадекватност се релевират и доказват от длъжника. С оглед на така изложените съждения е прието, че след като в отговора на исковата молба ответникът е твърдял, че е налице правоотношение с деликтно естество – осъществено от него ПТП, при което са причинени вреди и което е станало повод за издаване на процесната ценна книга в полза на ищеца с цел гарантиране на изплащане на задълженията за причинените от него вреди, то в негова доказателствена тежест е било да установи тези твърдяни от него факти. Счетено е, че доказването би следвало да е на плоскостта на твърдението за заобикаляне на закона при подписване на ценната книга, евентуално за опорочаване на волята на издателя, вследствие на измама, тъй като издателят твърди, че не е бил наясно какво подписва и какви са правните последици от действията му, каквото доказване не е било проведено по делото. Вместо това ответникът изменил защитната си позиция, като е твърдял, че записът на заповед е безпаричен или липсва каузално правоотношение във връзка с издаването му. При това общо отричане на съществуването на каузално правоотношение, според съда ищецът би бил принуден да доказва съществуването на такова и изпълнението на задълженията по него от негова страна-твърдения, които не са наведени в исковата молба и следователно не са в негова доказателствена тежест. В заключение е направен извод, че с представянето на редовна от външна страна ценна книга, по която не се оспорва, че е подписана от посочения в нея издател, ищецът е представил годно доказателство за установяване на съществуването на вземането му. Ответникът от своя страна, при доказателствената тежест, която носи, не е доказал възраженията си за липсата на кауза, доказването на което е допустимо, когато страните по делото са поемател и издател, както е в случая, поради което счел за основателен предявения иск по чл.422 ГПК. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника за липса каузално правоотношение, което да е свързано с издаване на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. При заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване / несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване / съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. По основателността на касационната жалба: По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен положителен установителен иск от поемателя срещу издателя по запис на заповед във връзка с издадена в полза на касатора заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, срещу която е направено възражение в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. С отговора на исковата молба същият е възразил, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като същият е издаден за обзпечаване на имуществената му отговорност към работодателя за причинени вреди при изпълнение на трудовите му задължения, която се урежда от разпоредбите на КТ, които изключват използването на търговските сделки като записа на заповед за тяхното уреждане. Доказване на това възражение не е проведено, като длъжникът по ефекта заел нова защитна теза чрез въвеждането на твърдението, че записът на заповед е безпаричен или липсва каузално правоотношение във връзка с издаването му. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с разрешенията, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че фактите, съставляващи съдържание на релативното възражение на ответника, подлежат на доказване от него, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, което в случая не е сторено в процеса. В случая длъжникът не само не е установил връзката между процесния запис на заповед и настъпили за поемателя вреди от погиналия по време на превоза товар, за чиято обезвреда бил принуден да издаде ефекта, каквито вреди обаче ищецът е отрекъл да е претърпял, но е въвел ново твърдение, че записът на заповед е безпаричен или липсва каузално правоотношение, като според него ищецът е следвало да изложи обстоятелствата по каузалната сделка. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед, а още по-малко - да установява несъществуване на каузално отношение, на което ответникът е основал възраженията си срещу дълга по ценната книга. Липсата на извънменителнично отношение следва да бъде доказана по начин, който несъмнено да изключва възможна връзка с издадения запис на заповед, като счетоводните записи или липсата на такива са само част от доказателствените факти, но недостатъчни в случая, чрез които длъжникът успешно би могъл да проведе защитата си срещу поемателя. Като е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при наличие на редовен от външна страна менителничен ефект и при липсата на доказани от ответника абсолютни и относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, Добричкият окръжен съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено. Независимо от изхода на делото разноски в полза на ответника по касация не се присъждат, тъй като искането му не е подкрепено с доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 143 от 13.06.2012 г. по т.д.№ 110/2012 г. на Добричкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: