Р Е Ш Е Н И Е № 398 гр. София, 22.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 598 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Т. против решение от 11.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”в” състав, по гр.д.№1741/2008 година, с което е обезсилено решение от 11.02.2008 година, постановено по гр.д.№10799/2005 година на Софийски районен съд, 40 състав и е прекратено производството по предявения от ищцата В. Т. отрицателен установителен иск. Ответникът „С. Д. оспорва касационната жалба. Ответникът Л. Х. Р. не взима становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато от състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, с определение №573/03.06.2010 г. Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от произнасянето на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, а именно: какви са критериите /правно релевантни обстоятелства/, при които следва да се приеме, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, предвид представените съдебни решения към изложението на основанията за касационно обжалване. По така формулирания процесуалноправен въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното: Правният интерес при установителните искове /положителни и отрицателни/, са обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретното субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение, съществуващия спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо. Правният интерес от отрицателния установителен иск предполага липсата на друг възможен способ за защита на материалното право, предмет на защита с предявения отрицателен установителен иск, както и съблюдаване на правилото за доказателствената тежест в процеса. Последното изискване са поставя дотолкова, доколкото е недопустимо прехвърлянето на доказателствената тежест в процеса върху ответника по делото, при положение, че ищецът основава своята претенция по отрицателния установителен иск на право на собственост върху спорния имот. В тази насока настоящия състав споделя становището, отразено с представените с изложението на касационните основания р. №1186/13.11.2007 г. на ВКС, постановено по гр.д.№1361/2006 г., Второ гр.отд. Тогава, когато ищецът - владелец разполага с друг предвиден в закона път на защита – чл.75 от ЗС, с предявяването на иска, предвиден в тази разпоредба, следва да се защити владението върху имота, а не чрез отрицателен установителен иск, с който се цели отричането на правото на собственост на ответника. При всички случаи, правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост се обуславя от обстоятелствата, изложени в исковата молба от ищеца по конкретния правен спор и възможността /невъзможността/, то да бъде защитено по друг предвиден в нормативен акт ред, при спазване общите принципи в гражданския процес за разпределението на доказателствената тежест от твърдяните от страните правнорелевантни факти и обстоятелства. По основателността на касационната жалба, в рамките на производството по чл.290-293 от ГПК, съдът приема следното: За да обезсили постановеното по делото първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото, Софийски градски съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като се оспорва правото на собственост на ответниците по делото върху недвижим имот, с твърдения за реализиране на владелческа защита. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди, че владее недвижимия имот, предмет на спора повече от 10 години . Същата обаче не излага твърдения, които да водят до извод, че се позовава на право на собственост върху имота, което тя да брани с предявения иск. Отделен е въпросът, дали при подобно позоваване, отрицателния установителен иск също би бил допустим. Материалното право, което ищцата брани с предявения отрицателен установителен иск е владението върху недвижимия имот. Владението върху вещ е самостоятелно вещно право и подлежи на защита от владелеца по отношение на всички лица, в т.ч. и по отношение на собственика на вещта, като за целта владелецът разполага със специален предвиден в закона ред – владелческия иск по чл.75 от ЗС. В производството по чл.75 от ЗС, ищецът следва да установи с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства предпоставките за основателност на този иск. Негова е доказателствената тежест от доказването на тези предпоставки. С предявяването на отрицателния установителен иск, недопустимо се обръща доказателствената тежест в процеса, като същата се прехвърля изцяло върху ответниците, които ще следва да установяват своето право на собственост върху спорния имот. С оглед отговора на правния въпрос, отразен по-горе, за ищцата съществува специален предвиден в закона ред за защита на владението, като е недопустимо предявяването на отрицателния установителен иск в настоящия случай, доколкото, видно от обстоятелствената част на исковата молба, защитимото право с предявения иск е владението върху имота. По изложените съображения, предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е недопустим, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му – наличие на правен интерес. Решението на въззивния съд, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, постановено по съществото на спора по иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и е прекратено производството по делото, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”в” състав, по гр.д.№1741/2008 година, с което е обезсилено решение от 11.02.2008 година, постановено по гр.д.№10799/2005 година на Софийски районен съд, 40 състав и е прекратено производството по предявения от ищцата В. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.