1 Р / О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 София, 15 май 2019 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадасети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 338 по описа за 2019 г. Производството пред касационната инстанция е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу въззивна присъда № 139 от 23.05.2018 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2252/2017 г. Със същата е отменена присъда по НОХД № 18745/2015 г., на Софийски районен съд, в частта, с която подсъдимият М. Г. Ц. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.29,ал.1, б“а“ и б“б“ от НК и е постановена нова, с която подс.Ц. е признат за невинен по посоченото обвинение. Първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която другият подсъдим по делото Д. Г. Ц. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б“а“ и б“б“ от НК, като последният е оправдан само относно обстоятелството, престъплението да е извършено при условията на чл.20,ал.2 от НК и с оглед изменението на чл.301,ал.1,т.6 от НПК е отменено произнасянето по вида на пенитециарното заведение. В протеста, подаден в срока по чл.350,ал.1 от НПК, е заявено единствено касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 във вр. с ал.2, пр.I-во от НПК, като данните, в подкрепа на същото са обобщени от прокурора в изречението: „Считам,че при постановяване на атакуваната присъда от съда не е приложен правилно наказателния закон“. След трикратното връщане на делото от ВКС към СГС с указания за правилното му администриране и изпълнение на процедурата по чл.351 от НПК, с разпореждане от 8.02.2019 г. съдия от СГС е указал на Софийска градска прокуратура да приведе подадения протест в съответствие с изискванията на чл.351,ал.1 от НПК. В дадения седмодневен срок, на 15.02.2019 г. е постъпило допълнение към касационния протест, в уводната част на което словесно заявеното касационно основание отново цифрово е конкретизирано с посочване на процесуалната норма – чл.348,ал.1,т.1 от НПК, а указанието за посочване на данните, които го подкрепят е осъществено на плоскостта на развити съображения за неправилност и необоснованост на присъдата, свързани изцяло с претендирани пропуски в процесуалната дейност на въззивният съд. Заявено е, че „Нарушенията от процесуален характер са довели и до нарушение на закона, като не е приложен този закон, който е следвало“, а в конкретен план оплакванията са насочени срещу оценката на депозираните от свидетеля М.К. показания, които, според прокурора съдът тълкувал превратно и едностранчиво, без да ги е обсъдил в съвкупност, чрез съпоставянето им с показанията на свидетеля С.П.. При предложения в протеста доказателствен разбор на процесните две гласни доказателства, водещ според прокурора до извод за доказаност на извършеното от подс.М. Ц. престъпление, е формулирано искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане . В съдебното заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Изтъква от една страна съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд в аналитичната му дейност, довели и до неправилно приложение на материалния закон, с приетия в атакуваната въззивна присъда извод, че участието на Ц. в извършената кражба не е безспорно доказано. Счита, че заключението за невиновност на подсъдимия е изградено въз основа на непълно изследване на доказателствата, с което е нарушено правото на прокуратурата да докаже своята теза. При тези съображения моли въззивната присъда да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане. Подсъдимият М. Ц., редовно призован не се явява. Служебно назначеният му защитник- адвокат А.П. от САК се явява и поддържа представеното възражение срещу касационния протест и развитите в писмената защита доводи, оспорващи искането на прокурора. Счита атакуваната, в оправдателната и част, въззивна присъда за правилна и моли същата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Касационният протест е подаден от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346,т.2 от НПК, но според настоящия касационен състав не е годен да постави началото на касационно производство за проверка на атакуваната въззивна присъда по следните съображения : В протеста е заявено надлежно единствено касационното основание – нарушение на закона, което по посоченото в чл.348,ал.2 от НПК съдържание, засяга правилното приложение на правните норми и има предвид единствено нарушения по приложимостта на материалното право. В допълнението към протеста не са посочени данни в подкрепа на така заявеното касационно основание - нарушение на закона, нито е посочено в какво се изразява претендираното му неправилно приложение, поради което и касационната инстанция е възпрепятствана да осъществи правомощията си по чл. 354 от НПК, тъй като тя не може да отговори на липсващите обективно възражения. Не може да се приеме, че възможност за надлежно заявяване на друго (извън релевираното в протеста) касационно основание се съдържа в дадения на прокурора срок да изправи нередовността на подадения от него бланкетен протест. Предназначението на даденото при администрирането на делото указание е единствено и само да се приведе сезиращият документ(протест или жалба) във вид, годен да предизвика касационна проверка и да възложи на протестиращата/обжалващата страна ангажирането на конкретни доводи, които да позволят извършването и. С указанието не тече нов срок по чл.350,ал.1 от НПК в полза на подалата неизправния протест/жалба страна. В подкрепа на посоченото е различния регламент на процесуалните недостатъци на протеста (респ.жалбата), в хипотезите на чл.351,ал.5,т.1– т.3 от НПК и различните последици от констатирането им. Просрочието на протеста, каквото по същество се явява заявеното извън срока касационно основание, не визира възможност за изправяне, каквато е предвидена единствено и само по отношение на подаден в срок и от легитимна страна протест(респ.жалба), които по начало са годни да поставят началото на касационна проверка, но чието съдържание (чл.351,ал.1 от НПК) или форма( чл.351, ал.3 от НПК) не покриват заложените в тези норми стандарти. В случая, в рамките на отправеното указание за изправяне нередовността на протеста, прокурорът е следвало да изложи данните в подкрепа на заявеното в срок касационно основание – по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, което не е сторено, а вместо това, в допълнението към протеста са развити съображения за необоснованост на въззивната присъда и за нейната неправилност, поради незаконосъобразен доказателствен анализ. Така посоченото обуславя два извода : първо, за надлежно заявеното оплакване за нарушение на материалния закон не са изложени съображения и данни, които го подкрепят, което не позволява извършване на касационна проверка за тяхната основателност и второ, аргументацията развита в допълнението към протеста е свързана с оплаквания, едното от които– за необоснованост на атакувания съдебен акт, по начало е извън обхвата на касационния контрол, а второто, доколкото по съдържанието си разкрива изцяло несъгласие с аналитичната дейност на въззивния съд, очертава касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, което не е легитимно заявено - въведено е извън срока за протестиране и в този смисъл е недопустимо за разглеждане . Ето защо и с оглед гореизложените съображения настоящият състав намира, че изготвения протест не е в състояние да предизвика проверка по глава двадесет и трета от НПК. Същият не е съответен с изискванията по чл.351,ал.1 от НПК, а развитата аргументация за съществено нарушение на процесуалните правила касае ненадлежно въведено касационно основание, поради което протестът следва да бъде оставен без уважение, а образуваното по него касационно производство –да се прекрати. Доколкото прочитът на делото не обуславя извод за допуснато от контролирания съд съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните или за наличие на условията по чл.347,ал.2 от НПК, липсват и основания за служебна намеса на касационната инстанция. Така мотивиран ВКС, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу постановената от Софийски градски съд въззивна присъда № 139 от 23.05.2018 г. по ВНОХД № 2252/2017 г., с която е била отменена присъда по НОХД № 18745/2015 г., на Софийски районен съд, в частта, с която подсъдимият М. Г. Ц. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1,т.2 във вр. с чл.195, ал.1,т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б“а“ и б“б“ от НК и същият е признат за невинен по посоченото обвинение. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д.№ 338/2019 г. на ВКС, I-во н.о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.