4 Р Е Ш Е Н И Е № 158 С., 17.10 , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 3594/ 2013 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. И. от Д.М. против решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 955/2013 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Д.-О.з. АД-С. иск по чл.226,ал.1 КЗ над уважения размер 40 000 лв. до предявения 80 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП на 2.08.2008 г. Ответното АД е подало отговор, че не са налице основания за допускане, както и основания по чл.281,т.3 ГПК, като претендира за юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от АД против определение от 12.08.2013 г., с което се оставя без уважение молбата му по чл.248 ГПК за разноски. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с решението в обжалваната част съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По тази материалноправен въпрос, който е относим към конкретния случай, са налице допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивният съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на практиката на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г. Доколкото съществуващото съществено различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му във всеки конкретен случай, а от различно спрямо даденото в т.11 ППВС 4/68 г. тълкуване на чл.52 ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е налице, поради което е допуснато касационно обжалване с определение № 358/13.05.2014 г. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция не е съобразила задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, дадени в т.ІІ на ППВС № 4/68 г. В случая не са отчетени онези специфични за случая обстоятелства, които имат значение при преценката на претърпените от ищцата А.И. вреди. По-конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат от произшествието травматични увреждания-контузия на мозъка с контузионно огнище в дясно челно-слепоочно, фрактура на таза, фрактура на VІ и VІІ ребро в дясно, фрактура на ІІ поясен прешлен от компресивен тип, фрактура на ключица, като с експертно решение на ТЕЛК от 13.02.2009 г. е определена на ищцата 40% трайно намалена работоспособност. Според вещото лице, за пълно излекуване не може да се говори, а състоянието към момента на прегледа е значително влошено. Налице са поясен вертебрален синдром, синдром на долна еластична парапареза, вестибуларен синдром, психоорганичен синдром. Вещото лице прави извод, че тежкото здравословно състояние на ищцата е следствие на претърпените при процесното ПТП множество травми. Ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от два-три месеца, и значителни в следващите години. При постановяване на решението в обжалваната част въззивният съд неточно е приложил въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно ППВС 4/68, понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на обективно съществуващите конкретни обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът не е съобразил в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания, не е отчел в пълна степен преживяните от ищцата негативни емоции за дълъг период от време, степента и интензитета на болките. С оглед на изложеното, справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД и разясненията в цитираната задължителна съдебна практика, представлява сумата 80 000 лв. и за тази сума искът на ищцата е основателен. Ето защо, след отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част, на същата следва да бъде присъдена допълнително сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на ПТП 2.08.2008 г. На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 800 лв. за касационно производство за уважената част от иска. При този изход на спора, т.е. уважаване на иска изцяло, частната жалба на Д.-О.з. АД против определение от 12.08.2013 г., с което се оставя без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноски-адв.възнаграждение, е неоснователна. Водим от горното, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 955/2013 г. на Софийски АС в обжалваната отхвърлителна част и вместо нея постановява: Осъжда Д.-О.з. АД-С. да заплати на А. Б. И. от С. сумата в размер на още 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 2.08.2008 г. до окончателното й изплащане, и разноски в размер на още 4 042 лв. за всички инстанции, а на Върховен касационен съд сумата 800 лв. държавна такса. Оставя без уважение частната жалба от Д.-О.з. АД-С. против определение от 12.08.2013 г., с което се оставя без уважение молбата му по чл.248 ГПК, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: