7 Р Е Ш Е Н И Е № 172 С.,18.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 664/2010г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 153 от 24.11.2009 г. по в. гр. д. № 250/2009 г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Търговищки районен съд решение № 42 от 28.02.2009 г. по гр. д. № 2104/2005 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове: иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в [населено място] и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 900 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на същите имоти за периода от 01.06.2003 г. до 30.11.2005 г. Отхвърлени са и допълнително предявените по реда на чл. 181 ГПК /отм./ искове на главно встъпилото лице [фирма], [населено място]: иск за признаване за установено по отношение на страните по първоначално предявените искове [фирма] и [фирма], че [фирма], [населено място] е собственик на процесния имот и иск за осъждане на ответника [фирма] да предаде владението върху същия на основание чл. 108 ЗС, както и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника [фирма] да заплати сумата 9 900 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 08.07.2004 г. до 16.01.2007 г. В касационните жалби са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. И двамата касатори считат за незаконосъобразен отказът на въззивния съд да разгледа по същество наведените от тях доводи за нищожност на апорта на процесния имот в капитала на [фирма], [населено място], като изразяват несъгласие с извода на решаващия състав, че обявяването на апорта за недействителен ще доведе автоматично до недействителност и на учредяването на самото дружество съгласно чл. 70, ал.1, т. 6 ТЗ, което обаче е недопустимо понастоящем, предвид изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ. В тази връзка касаторите поддържат, че доколкото при учредяване на [фирма] законът /чл. 174 ТЗ/ не е изисквал вписване на непаричната вноска в Търговския регистър, то нищожността на апорта не следва да бъде установявана чрез атакуване на вписването му по реда на чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 498 ГПК /отм./, а може да бъде установявана и инцидентно в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Освен това, касаторът [фирма] навежда довод и за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ТЗ относно въведения с нея срок за обявяване недействителност на търговското дружество, тъй като в редакцията към момента на учредяването на [фирма] такъв срок не е съществувал, както и че нарушението относно формирането на капитала на това дружество, в случай на нищожност на апорта, е от категорията на отстранимите и не би могло да бъде основание за обявяване недействителността на дружеството. С определение № 305 от 13.05.2011 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по приетия за значим за изхода на делото, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпрос за връзката между недействителността на апорта и иска по чл. 70, ал. 1 ТЗ за обявяване недействителност на търговското дружество, част от капитала на което е формиран чрез апорта. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационните жалби без уважение като неоснователни по съображения, развити в писмени отговори от 23.04.2010 г., както и в писмени бележки, представени в съдебното заседание. Третото лице-помагач на [фирма], [населено място] – [фирма], [населено място] – изразява становище за неоснователност на касационните жалби с доводи, изложени в писмени отговори от 26.04.2010 г. и от 30.04.2010 г., депозирани съответно от процесуалния пълномощник на дружеството и от неговия изпълнителен директор. Подробни съображения са развити и в писмени бележки от 14.10.2011 г. и от 19.10.2011 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 2104/2005 г. на Търговищки районен съд, с което са отхвърлени всички искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД – както тези, предявени от първоначалния ищец [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], така и тези, предявени от главно встъпилото лице [фирма], [населено място] срещу [фирма] и [фирма], Търговищки окръжен съд е приел, че нито един от двамата ищци не е собственик на процесния недвижим имот и че такъв е ответникът [фирма], [населено място]. Изводът относно принадлежността на правото на собственост в полза на това дружество е направен след преценка на многобройните доказателства по делото, в резултат на която съдът е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: процесният имот е бил включен в капитала на [фирма], [населено място], образувано на основата на СО “Зърнени храни и фуражна промишленост” и вписано с решение от 13.11.1991 г. по ф. д. № 21859/1991 г. на СГС; с решение № 3 от 12.10.1994 г. е вписана промяна в наименованието на същото дружество – от [фирма] на [фирма]; с решение № 1 от 20.05.1996 г. по ф. д. № 7569/1996 г. на СГС е вписано [фирма], образувано чрез сливане на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]; с решение № 1355 от 24.04.1997 г. на Благоевградски окръжен съд е вписано [фирма], [населено място] с учредители [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в чийто капитал [фирма] е апортирало процесния недвижим имот, оценен по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ на сумата 203 956 000 лв.; с нотариален акт № 92, том ІІ, нот. дело № 251/1998 г. на нотариус Я. Б., [населено място] [фирма], [населено място] е признато за собственик на основание чл. 72 и чл. 73 ТЗ на апортирания недвижим имот; с нотариален акт № 151, том І, рег. № 2266, дело № 196 от 09.04.2003 г. [фирма], [населено място] е продало същия имот на [фирма], [населено място]; с нотариален акт № 66, том VІ, дело № 1145 от 05.05.1998г. по описа на Службата по вписванията при Търговищки районен съд [фирма], [населено място] е признато за собственик на празно общинско място с площ от 8 527 в. метра, находящо се в Промишлена зона, [населено място], придадено по регулация към собствения му парцел от 20 000 кв. метра, предмет на процесния апорт; с нотариален акт № 21, том ІІ, рег. № 2824, нот. дело № 285/22.05.2003 г. на Нотариус Я. Б. [фирма] е признато за собственик на целия недвижим имот, предмет на настоящия спор, в т. ч. и на придаденото по регулация място от 8 527 кв.; впоследствие, с решение № 1551 от 08.08.2005 г. по гр. д. № 445/2005 г. на ВКС, ІV г. о. нотариален акт № 21, том ІІ, рег. № 2824, нот. дело № 285/22.05.2003 г. е отменен в частта, с която [фирма] е признато за собственик на дворно място над 20 000 кв. м. до 28 527 кв. м., т. е. по отношение на придаденото по регулация място; с решение № 2 от 02.05.1997 г. по ф. д. № 7569/1996 г. на СГС е вписано преобразуване на [фирма] в [фирма]; с решение № 12 от 31.01.2000 г. по същото дело е вписано прекратяване на [фирма] и обявяването му в ликвидация; с решение № 22 от 08.04.2004 г. е вписано прехвърляне на цялото предприятие на [фирма] /в ликвидация/ на [фирма], [населено място]; с решение № 26 от 19.08.2005 г., на основание чл. 274 ТЗ, е вписано прекратяване на производството по ликвидация, продължаване дейността на [фирма] като [фирма] и са вписани нов Устав на дружеството и членове на Съвета на директорите му. Поради факта, че праводателят на ответника А.” О. – [фирма], [населено място] е придобил собствеността върху процесния имот при учредяването си като част от капитала на дружеството, чрез апортна вноска и като е отчел двойствения ефект на внасянето непаричната вноска – за учредяването на самото акционерно дружество и за прехвърляне на собствеността върху апортирания имот от направилия вноската учредител на акционерното дружество, въззивният съд е приел, че недействителността на апорта във всички случаи би довела до недействителност на самото дружество. Според съдебния състав, обаче, всякакви претенции относно действителността на учредителния акт могат да бъдат предявени само в преклузивния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ и след изтичането му се погасяват всички възможности не само да бъде предявен изричен иск за установяване нищожност на апорта, но и позоваването на такава недействителност /какъвто е настоящият случай/ в процес относно собствеността на имота, предмет на апортната вноска. С оглед на това и предвид обстоятелството, че в конкретната хипотеза срокът е изтекъл 8 години преди подаване на исковата молба, въззивната инстанция е счела за недопустимо да бъдат обсъждани по същество наведените от ищците доводи за нищожност на апортната вноска. Решението е неправилно. Не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че доколкото се касае за учредителен апорт, признаването на същия за недействителен би довело във всички случаи и до недействителност на самото търговско дружество, поради което и с оглед факта, че доводите за недействителност на процесния апорт са релевирани след изтичането на преклузивния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ, в който търговското дружество може да бъде обявено за недействително, същите са недопустими и не подлежат на разглеждане. Безспорно, апортът е свързан с формиране капитала на търговското дружество и недействителността на апорта като сделка би означавала невнасяне на съответната на стойността му част от капитала, тъй като дружеството не е придобило прехвърленото с тази сделка право. Посочената последица, обаче, касае единствено отношенията между самите съдружници/акционери и следва да бъде преодоляна чрез предприемане на необходимите действия за попълване на капитала, предвидени в Търговския закон и устава, респ. дружествения договор. Действително, съгласно изричната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ /в редакцията й след ДВ, бр. 84 от 2000 г./, в хипотезата на първоначален /учредителен/ апорт невнасянето на предписаната част от капитала, до какъвто резултат би се стигнало при недействителност на апорта, при определени условия, може да доведе и до друга специфична последица – недействителност на учредяването на търговското дружество. По причина на невнасяне на предписаната от закона част от капитала новоучреденото търговско дружество може да бъде обявено за недействително само при изрично заявено искане за това, направено в предвидения в закона едногодишен преклузивен срок и то при условие, че нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в даден от съда подходящ срок, т. е. недействителността на апорта не води задължително до недействителност на дружеството. В рамките на този процес следва да бъде извършена и преценката относно действителността на апорта като сделка, доколкото същата е свързана с твърдяното нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ – невнасяне на част от капитала. Изтичането на едногодишния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ преклудира, обаче, единствено възможността да бъде обявено дружеството за недействително, но не и възможността за прогласяване недействителността на апорта като сделка. Макар и насочен към пораждане на последици за дружеството, апортът има характер на сделка за прехвърляне на субективни права и поради това е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките, в т. ч. и на разпоредбите за недействителността /чл. 26 и сл. ЗЗД/, от което следва, че недействителността на същия може да бъде релевирана по реда и при наличието на предвидените в тези разпоредби предпоставки, съответно при нищожност – безсрочно, а при унищожаемост – в изрично посочените в закона срокове. Освен това, правото да бъде атакуван апорта като сделка не може да бъде отречено и поради това, че то е свързано със защитата на правото на собственост, която е изрично прокламирана и гарантирана от основния закон – Конституцията на Република България /чл. 17, ал. 1/. С оглед изложеното, следва изводът, че недействителността на учредителния апорт може да бъде установена и след изтичането на преклузивния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ; предявяването на такъв иск или възражение е процесуално допустимо и уважаването му не рефлектира върху действителността на дружеството. В този смисъл е и формираната след допускане на касационното обжалване задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 1411/2011 от 04.06.2012 г. по т. д. № 829/2010 г. и решение № 20 от 04.06.2012 г. по т. д. № 1084/2010 г., постановени от ВКС, І т. о. При така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационния контрол и доколкото обжалваното решение е в отклонение от възприетото от настоящия състав становище, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено. Поради това, че във въззивния акт липсва произнасяне по релевираните от страните доводи и възражения, свързани с действителността на процесния апорт, т. е. не е налице произнасяне по съществото на предявените искове и направените срещу тях възражения, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При повторното му разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховен касационен съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 153 от 24.11.2009 г. по в. гр. д. № 250/2009 г. на Търговищки окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: