Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр. София, 04.12., 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1666/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на С. Г. Г., Х. Х. К. и С. Д. Х. – тримата от гр.Я., чрез повереника им - адвокат В. К., против въззивна присъда на Сливенския окръжен съд, постановена по внчхд № 1/2013 г., Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Защитникът на подс. В. М. И. е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 4/24.06.2013 г., Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил изцяло присъда № 93/14.09.2012 г., постановена по нчхд № 163/2011 г., на Тополовградския районен съд, като вместо нея е отхвърлил предявените граждански искове от С. Д. Х., С. Г. Г. и Х. Х. К. – тримата от грр.Я., за причинени неимуществени вреди. По жалбата : Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалбата, се свеждат до твърдението, че неоснователно въззивната инстанция е постановила отхвърлителни диспозитиви по отношение на предявените от гражданските ищци искове за претърпени неимуществени вреди, въпреки наличието на доказателства за виновност на подсъдимия И. и за неправилна преценка на събраните такива по делото. Постановената от въззивната инстанция нова присъда не съответства на приложимия материален закон във връзка с установените фактически положения. Събраните по делото доказателства водят до извод за увреда на гражданските ищци, за която би следвало да се ангажира отговорността на И.. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен неправилно. От тях се установява по безспорен начин, че е налице деликт за който следва да се носи отговорност. Ноторно известно е, че предпоставките за реализиране на гражданска отговорност за вреди са противоправно деяние, настъпили вреди и причинно – следствена връзка между тях. По делото безспорно и категорично е установено, че инкриминирания документ озаглавен „Жалба от земеделски производители на територията на община Болярово, област Я.”, е подписан от В. М. И.. В него се съдържат твърдения за Х., Г. и К., че са поставени лица на А. М., както и че са част от група организирана от последния, чиито измами подаващите жалбата се надяват да бъдат доказани. Също така е установено, че жалбата и копията от нея са изпратени и получени от М – ра на земеделието и храните, Председателя на асоциацията на земеделските производители в България, Държавен фонд „Земеделие”, Областна дирекция „Земеделие и гори” -Ямбол, Зам. м – ра на земеделието и горите. Съдържанието на жалбата е било разгласено чрез в – к „Труд”, брой от 16.10.2008 г. и в – к „А.”, брой от м. ноември 2008 г. От данните по делото е установено, че приписаните престъпления не са извършени от гражданските ищци. От тези безспорни обстоятелства би следвало да се направи извод, че от обективна страна е налице деяние, което е противоправно по своя характер. Разгласена е информация по посочения по – горе начин, като на ищците са приписани престъпления, които те не са извършили. В производството по делото не са установени твърденията в жалбата, а събраните доказателства сочат, че нито един от тримата не е осъждан и няма образувано или висящо наказателно производство за посочените престъпления в нея. Разпоредбите на чл. 10, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, прокламират свободата на изразяване на мнения и разпространяване на информация и идеи, но не дават право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица. Рамките до които се простира тази свобода се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на други лица. Не може да бъде използвано правото на свободно разпространение на информация, за да се нанасят обиди или да се клевети. Тя следва да бъде ограничена до границите визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/. В настоящият случай е безспорно установено, че твърденията в жалбата са неверни и че те са засегнали честта и доброто име на тримата граждански ищци. Приетите обстоятелства обосновават противоправността на деянието на И., като същото се явява извън посочените по – горе граници по КЗПЧОС и КРБ. Всичко това налага извода, че са налице всички елементи от състава на чл. 45 ЗЗД, което би следвало да ангажира съда с произнасяне за уважаване на предявените граждански искове. В тази връзка следва се отбележи, че е неприемливо становището на мнозинството от окръжния съд, че свободата на изразяване на мнение може да приема размери и да инкорпорира изрази идентични или сходни с инкриминираните в посочената жалба, които да се възприемат единствено като право на свобода на изразяване. В случая с посочените твърдения и тяхното разпространение може да се направи извод, че посочената по – горе в мотивите граница между правото на изразяване на мнение и накърняване на доброто име, честта и достойнството на гражданските ищци е премината. Налице е непозволено увреждане за което И., подписал жалбата, следва да отговаря. С оглед на всичко изложено, касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени въззивната присъда и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание, поради допуснато нарушение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : О Т М Е Н Я въззивна присъда № 4/24.06.2013 г., постановена по внчхд № 1/2013 г., на Сливенския окръжен съд, наказателно отделение. В Р Ъ ЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: