4 РЕШЕНИЕ № 110 гр. София, 09.06.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Александър Цонев Членове: Филип Владимиров Джулиана Петкова като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3308/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, поради очевидна неправилност на решение № 324/21г., постановено по гр.д. 3002/20г. на Софийски апелативен съд, ГО, заради неправилна квалификация на установен по делото факт. Правната квалификация се извършва от съда като установените по делото факти се подвеждат под хипотезата на правната норма, която ги урежда, за да може след това да се приложи диспозицията на нормата, и се направи краен извод за правата и задълженията на страните по делото. Неправилната квалификация на установен по делото факт е случай на „очевидна неправилност“, доколкото само от мотивите към решението може да се установи противоречие между установеният по делото факт и общото описание на юридическия факт от хипотезата на правната норма, която е приложена. В случая въззивният съд е приел, че изпълнителен лист, който е издаден за първоначална част от вземането, се отнася за всяка друга част на вземането- следваща част, остатък, при положение, че за останалата част от вземането е необходимо предявяване на нова претенция. Право на избор на кредитора е да предяви вземането си на части- за първоначална част от вземането (чл. 126, ал.1 ГПК), за следваща част, или за остатъка, но следва изрично да го заяви (т.3 от т.р. №3/19г. на ОСГТК). В този случай всяка от частите на вземането се обособява, заради различните давностни срокове, лихви и разноски. За непредявената част от вземането, давността не спира да тече (т.1 от т.р.№3/19г. на ОСГТК). Когато солидарни длъжници по договор за кредит са осъдени частично за първоначалната част от вземането, и е образувано срещу тях изпълнително производство, но след това един от тях е погасил част от главницата чрез изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на цялото вземане и при спазване реда на чл. 76 ЗЗД, то извършеното погасяване на главницата следва да се вземе предвид по изпълнителното дело, защото изпълнението по ЗОЗ е за удовлетворяване на цялото вземане, и погасяването на главницата, на части, поради недостиг, върви по същия ред- първоначална част, следваща част, остатък. Погасяването частично на главницата от един солидарен длъжник ползва и останалите съдлъжници на основание чл. 123, ал.1 ЗЗД. Въз основа на горното, настоящият състав на ВКС намира следното по правилността на въззивното решение и по съществото на правния спор. Касационното производство е образувано по жалба с вх.№8575/25.05.21г. по описа на САС., подадена от ищците по делото Н. А., П. А., П. А. и Х. А., срещу решение № 324/21г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен искът им по чл. 439 ГПК, че не дължат на „Тексим банк“ АД 50000лв. главница, заедно със законната лихва от 02.10.2017г. по изп.д. 2242/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№ 929, образувано въз основа на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, издадени по гр.д. 1972/12г. и гр.д. 3359/12г. на Хасковски районен съд. Въззивният съд е приел следното от фактическа страна: „Тексим банк“ АД е отпуснала кредит № 558-006/2008 от 17.09.2008г. на Н. Х. А. (кредитополучател). За обезпечение на кредита са встъпили като съдлъжници „Бяла мечка“ ООД, П. А., Х. А. и П. А., като дружеството е учредило и залог на предприятие като обезпечение по ЗОЗ. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана на 24.06.12г., и се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и съдлъжниците за сумата от 100 000лв. главница, част от главница в размер на 1 806 213, 83лв., заедно със законната лихва от заявлението- 31.07.12г., както и със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и физическите лица, съдлъжници, за сумата от 95000лв., част от цялата изискуема главница, заедно със законната лихва от заявлението- 29.11.12г.. Въз основа на изпълнителните листове, с молба от 03.09.12г., е образувано изпълнително дело 1193/12г. на ЧСИ, с рег.№ 875, с район ОС- Хасково. С решение от 22.10.12г. е обявена неплатежоспособността на „Бяла мечка“ ООД. На 28.12.12г. банката е цедирала вземането си по кредита на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, включително главница в размер на 1806213,83лв.. В полза на цесионера са извършени плащания в размер на 1423605,27лв., чрез изпълнение върху търговското предприятие на дружеството „Бяла мечка“ ООД по реда на ЗОЗ, от което е останала неплатена главница по кредита в размер на 785 718,79лв.. На 02.10.17г. „Финанс инфо асистанс“ ЕООД е цедирала обратно на банката 50000лв., дължима главница по издадените изпълнителни листове през 2012г., и банката след това, въз основа на тях, е образувала изп.д. 2242/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№ 929, с район на действие ОС- Х.. За да отхвърли иска по чл. 439 ГПК, въззивният съд е приел за безспорно, че ищците дължат главница от 50000лв. по договора за кредит, поради което е направил извод, че е прехвърлено съществуващо вземане с цесията. Според касаторите въззивния съд неправилно е приел, че вземането на банката съществува, тъй като според тях задължението им е погасено по давност и чрез плащане. Излагат твърдения, че след издаването на изпълнителните листове срещу тях през 2012г., частично за сумата от 195000лв. главница по кредита, отпуснат от банката ответник, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, задължението по тези изпълнителни листове е погасено чрез плащане от друг солидарен длъжник по кредита- „Бяла мечка“ ООД, чрез принудително изпълнение върху имуществото на дружеството по реда на ЗОЗ. Затова, според тях, банката е цесионер по несъществуващо вземане. Първоначално- на 28.12.2012г., банката е цедирала цялото вземане по кредита, включително с присъдената част по чл. 417 ГПК, на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, а на 02.10.2017г. обратно, на банката е цедирано вземане за 50000лв. главница по присъденото частично вземане по чл. 417 ГПК. Настоящият състав на ВКС, счита, че правилно е установена фактическата обстановка от въззивния съд, а по нея липсва и спор между страните, но неправилно е прието от въззивния съд, че ищците продължават да дължат сумите по издадените изпълнителни листове от 2012г.. Съображенията за това са следните: 1/ Ищците са осъдени частично първоначално за сумата от 195000лв. главница по издадените два изпълнителни листове през 2012г., но не са осъдени за следваща част или за остатъка от вземането. За остатъка от главницата не е прекъсната погасителната давност (т.р.№3/19г. на ОСГТК); 2/ Срещу солидарния длъжник- юридическото лице, е предприето изпълнение по ЗОЗ за цялото задължение по кредита, а не за сумата над 195000лв. По реда на ЗОЗ солидарният длъжник „Бяла мечка“ ООД е погасил частично първоначална главница в размер на 1000000лв.(така е според заключението на вещото лице, неоспорено от страните). Погасяването не се отнася за следващата част или за остатъка от главницата (арг. от чл. 76 ЗЗД). 3/ Частичното погасяване, извършено от един солидарен длъжник ползва останалите- чл. 123, ал.1 ЗЗД, затова погасяването на първоначална част от главница в размер на 1млн.лв. погасява задължението на ищците по издадения изпълнителен лист за първоначалната част от главницата в размер на 195000лв.; 4/ от волята на кредитора зависи дали да предяви претенция за част от вземането, за следваща част, за остатъка или за цялото вземане. Негов е рискът за погасяването по давност на вземането за остатъка от главницата съгласно т.р.№3/19г. на ОСГТК и съгласно нормата на чл. 125, ал.1 ЗЗД, според която спирането и прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник, не произвежда действие срещу останалите. С оглед изхода на спора, в полза на ищците, следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер на 11010лв. съгласно представен списък с разноски и направено своевременно искане. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 324/21г., постановено по гр.д. 3002/20г. на Софийски апелативен съд, ГО и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищците Н. Х. А., П. П. А., Х. Н. А. и П. Н. А. не дължат на „Тексим банк“ АД 50000лв. главница, заедно със законната лихва от 02.10.2017г. по изп.д. 2242/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№ 929, образувано въз основа на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, издадени по гр.д. 1972/12г. и гр.д. 3359/12г. на Хасковски районен съд. ОСЪЖДА ответника по делото „Тексим банк“ АД да плати на ищците Н. Х. А., П. П. А., Х. Н. А. и П. Н. А. разноски за трите инстанции в размер на 11010лв.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: