Р Е Ш Е Н И Е № 522 гр. София, 04 февруари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурор от ВКП - КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1809/2013 г. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения В. Е. Т. за възобновяване на нохд № 99/2013 год. на Русенски окръжен съд. В искането се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. В искането се съдържат доводи за: - допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в следното: между диспозитива и мотивите на присъдата се съдържа противоречие относно приетото от съда неизвършване на деяние по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.5 от НК – допуснати нарушения на ЗСч - и липса на оправдателен диспозитив по това обвинение; присъдата е постановена в нарушение на чл. 305, ал.3 НПК – не ставало ясно защо съдът приема, че дължимият акциз е 155 268.16 лева, а не 48 642.11 лева; присъдата е постановена в нарушение на чл. 303, ал.1 НПК – прието е, че горивото не е използвано по предназначение, но не се сочи за какво е използвано и каква част, също не се сочи с колко е завишено полетното време; нарушен е и чл. 103, ал.1 и ал. 2 НПК – подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, не може да се правят изводи във вреда на подсъдимия поради това, че не е доказал възраженията си; съществува противоречие в самите мотиви – веднъж съдът е приел, че най-благоприятната сума за инкриминарния период е 48 642.11 лв., на друго място приема, че тази сума се отнася за последващ период, а не за инкриминирания; нарушен е и чл.13 НПК; - нарушение на закона: неправилно деянието не е квалифицирано по чл.255, ал.4 НК, тъй като до приключване на производството в първа инстанция данъчното задължение е внесено ведно с лихвата от 10 000 лева; - явна несправедливост на наложеното наказание – следвало е да се приложи чл. 78 а НК. Иска се възобновяване на делото и оправдаване по обвинението; алтернативно - или връщане на делото за ново разглеждане, или прилагане на чл.78 а НК. В съдебно заседание осъденият В. Е. Т. се явява лично и с адв. И. Л., редовно упълномощена. Адв. Л. моли да се уважи искането и делото да се върне за ново разглеждане, сочи наличие на разминаване между диспозитива и мотивите: осъждането е за затаяване на истина относно полученото гориво, а в мотивите няма коментар на това обстоятелство; съдът е приел, че няма преки доказателства за изразходвания размер гориво, но въпреки това не е приел най-благоприятния вариант за осъдения. Неправилно е приложен закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Налице е противоречие между диспозитив и мотиви. Няма аргументи за това кои факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства. Делото следва да се върне за ново разглеждане. В последната си дума осъденият моли да се уважи искането за възобновяване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347 НПК ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА ПРИСЪДАТА, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 13 от 04.03.2013г. по нохд № 99/2013 год. на Русенския окръжен съд, подсъдимият В. Е. Т., ЕГН е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от 25.09.2006г. до 31.03.2008 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, на шест пъти, ка­то управител и представляващ „фирма”, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - акциз, в размер на 155 281,16 лева, като затаил истина в подадени пред Митница - Русе рекапитулативни декларации с вх.№№, както следва : АЗ -Т47-0004/12.01.2007г., АЗ -Т47-0022/13.04.2007г., АЗ -Т47-0059/11.07.2007г., АЗ -Т47-0096/09.10.2007г., АЗ -Т47-0006/14.01.2008г. и АЗ -Т47-0036/9.04.2008г., всички по описа на Мит­ница - Русе, които се изискват по силата на чл. 89 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (обн.ДВ,бр.42 от 23.05.2006 год.), относно размера на получените и използвани енергийни продукти - безоловен бензин А- 95 Н с код по КН-271011450, като гориво за авиохимическа обработка на селскостопански площи, и дължимия по периоди акциз, както следва: за периода от 01.10.2006г. до 31.12.2006г. в размер 58 133,58 лева, за периода от 01.01.2007г. до 31.03.2007г. в размер 9 007,48 лева, за периода от 01.04.2007г. до 30.06.2007г. в размер 81 086,33 лева, за периода от 01.07.2007г. до 30.09.2007г. в размер 23 130,51 лева, за периода от 01.10.2007г. до 31.12.2007г. в размер 40 606,35 лева и за периода от 01.01.2008г. до 31.03.2008г. в размер 6 0881,43 лева, като данъчните задължения са в особено големи размери, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.2 чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.53 ал.1 б.„а” пр.2 от НК е отнета в полза на държавата парична сума в размер 12 000 лева, собственост на подсъдимия, иззета като веществено доказателство с протокол за изземване на 02.04.2008г., съхранявана в „банка”, клон - Русе. Постановено е, след влизане в сила на присъдата, веществените доказател­ства: три пломби и две пластмасови бутилки от по два литра, напълнени с теч­ност, да се унищожат като вещи без стойност. На подсъдимия са възложените разноските от 7 627 лв. в пол­за на ОД на МВР – Русе, както и сумата от 3 845,83 лв., представляващи съдебни разноски платима по сметката на Окръжен съд – Русе. Присъдата е влязла в сила и не е проверявана по въззивен и по касационен ред. Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от оправомощен правен субект, спрямо акт, подлежащ на проверка по реда за възобновяване на наказателните дела, поради което са изпълнени условита по чл. 419- чл. 421 НПК за разглеждането на искането. Разгледано по същество, ИСКАНЕТО Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Атакуваната по реда на възобновяването на наказателни дела присъда е втора по ред първоинстанционна присъда, след като с въззивно решение №6/04.02.2013г. по внохд № 324/2012г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е била отменена първоинстанционната присъда в атакуваната - осъдителна част и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. С посоченото въззивно решение били дадени указания се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения при събирането , оценката и проверката на доказателствените източници при зачитане на правилото за невлошаване правното положение на осъдения с оглед влязлата в сила оправдателна част на предходната присъда по обвинението срещу осъдения Т.. Обвинението е претендирало доказаност на размера от 155 281,16 лв. на укрит акциз, а защитата на подсъдимия е развила доводи, че обвинението не е доказано, тъй като спецификата на осъществяваната дейност не позволявала определяне на точното количество изразходвано гориво като алтернативно, допуска да бъде приета минималната стойност на дължимия акциз, обективирана в последния вариант от счетоводната експертиза, съобразен с изводите на комплексната съдебна и геодезическа експертиза, като най-благоприятен за подсъдимия. В мотивите на присъдата е прието за установено, че през процесния период „фирма” е прилагало двустранна форма на счетоводно записване. Текущото счетоводство е организирано и водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. Счетоводните регистри са били заведени и приключени в края на всеки отчетен период. Действително, не се е водела документация за изразходваното количество гориво за конкретна авио химическа работа, но тя не е задължителна съгласно Закона за счетоводството. Ето защо, по обвинението за допуснати от В. Т. при воденето на счетоводството на „фирма„ нарушения на счетоводната отчетност не е извършено съставомерно деяние и Т. е следвало да бъде признат за невиновен и оправдан по този обвинение. Основателно е оплакването в искането, че действително липсва оправдателен диспозитив по обвинението в частта, за която съдът е приел, че деянието не е осъществено. Това е правно-технически пропуск, чието отстраняване е в кръга на правомощията на ВКС, очертани в чл. 425, ал. 1,т. 3 НПК, тъй като е в интерес на осъдения. В тази част искането за възобновяване е основателно. Производството трябва да бъде възобновено и ВКС следва да оправдае осъдения по обвинението по чл. 255, ал. 1, т. 5 НК. В останалата част искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. При разглеждането на делото не са допуснати нарушения на процесуални правила, с които да са били ограничени правата на осъдения като подсъдим. Голословни са твърденията, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК – не ставало ясно защо съдът приема, че дължимият акциз е 155 268.16 лева, а не 48 642.11 лева, както и че съществувало противоречие в самите мотиви – веднъж съдът е приел, че най-благоприятната сума за инкриминарния период е 48 642.11 лв., а на друго място в мотивите приема, че тази сума се отнася за последващ период, а не за инкриминирания. На тези въпроси в мотивите на съда на страници 25-28 е отразена проверката, оценката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, спазване на процесуалните правила за разкриване обективната истина и за взимане на решения по вътрешно убеждение. Изяснено е защо съдът не приема показанията на моточасовника като начин за определяне количеството летателни отработени часове. Приел е заключенията на назначените и изготвени съдебно счетоводни и данъчни експертизи – основна и допълнителни. В хода на съдебното производство, по искане на защитата, заради възникнали съмнения в правилността на заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно счетоводни и данъчни експертизи / основна и допълнителни /, както и поради необходимостта да се съобрази новото заключение на назначената от съда и изготвена комплексна съдебна транспортна и геодезическа експертиза, е назначена нова съдебна счетоводна и данъчна експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните. Съобразно посочените варианти от експертите по комплексната експертиза за разхода на гориво, вещото лице е изчислило варианти - съответно при разход на литри за час на дължимия от „фирма„ - акциз, както следва : 220; 255; 270; 275 и 286 литра. Последният експертен вариант, в който е обсъден разход на гориво от 286 литра за час, представлява завишение с още 30 %, от възможно и обективно пределно допустимия разход на гориво, посочен от експертите от порядъка на 270 литра за летателен час. Той очевидно се явява най – благоприятен за подсъдимия. Дължимият акциз за извършени авиохимически работи (АХР) при разход от 286 литра за час, при завишение 30 %, за периода 25.09.2006г. – 31.12.2009 г., е изчислен на 48 642,11 лева дължим акциз. Вещите лица обаче, изготвили комплексната съдебно-транспортна и геодезическа експертиза приобщена по делото (спр. на л. 362 от нохд№222/2012 г. на РОС) установяват, че максимално възможният разход е с база от 270 литра за час при завишение от 23 %. При това прието и неоспорено заключение за разхода на гориво, съдебно счетоводната и данъчна експертиза (ССчДЕ) дава заключение за размер на укритият акциз от 155.281.16 лева. Следователно, приетият от съда размер на предмета на престъплението е основан на обективно пределно допустимия разход на гориво, посочен от експертите в размер на 270 литра за летателен час, а разходът от 286 литра на час се явява хипотетичен и извън технически обоснованите възможности за разход при конкретно изследваните параметри за експлоатация на процесното летателно средство. Анализът и оценката на всички обективни и достоверни източници на фактически данни с максимална степен на точност е изяснил, че приетият размер на изразходваното гориво от 270 литра за един летателен час е максимално възможният в практиката, предвид останалите технически параметри, които го обосновават. Макар и съдът да е изтъкнал и други аргументи, които не са в пряка логическа връзка с приетата величина на дължимия акциз в размер на 155,281.16 лева, той е имал предвид пределния допустим разход на гориво, а не хипотетичният. Съдът е развил и съждения, че според заключението на съдебно-счетоводната и данъчна експертиза общият дължим акциз за периода е 48 642,11лева / без лихви /, но всъщност, този по-малък размер на акциза се получава при евентуален хипотетичен разход на гориво 286 литра за час и при завишение от 30 % , според което умозаключение, прието пак в мотивите на присъдата, е необоснован разход. За да приеме за доказан този размер на разхода на гориво съдът се е позовал и на различния брой декларации, на разликата в периодите, за които се отнасят - съответно до 31.03.2008 год. ( инкриминирания период с 6 декларации) и след него – до датата 31.12.2009 год., за който период се отнасят още 4 рекапитулативни декларации, предмет на влязлата в сила оправдателна част на предходната присъда. Неоснователно е и оплакването, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 303, ал.1 НПК, тъй като било прието, че горивото не е използвано по предназначение, но не се сочи за какво е използвано и каква част; също не се сочело с колко е завишено полетното време. Неоснователно се твърди , че обвинението и съдът в мотивите си бил основал осъдителните си изводи на предположения. В мотивите на решението е посочено коректно какви обстоятелства съдът е приел за доказани и въз основа на какви доказателства. Тъй като няма категорични данни за точния размер на надписаните полетни часове, респ. за точния размер на отклоненото гориво, и съобразно принципите на правото, съдът е приел най-благоприятните за дееца показатели. Приетите количества не са произволни. Те са установени на общо основание от експертизите и от другите доказателства, и в този смисъл неубедително е твърдението, че те са предположения. В мотивите е пояснено, че „въпросът колко точно са полетните часове е бил предмет на изследване от комплексната експертиза, съответно тя се е произнесла и за разхода на гориво за извършените авио химически работи, при съответен разход в литра на час. Тъй като експертите са съобразили множеството обстоятелства, вкл. и възраженията на подсъдимия, са дали отговорите на поставените им въпроси във варианти. В случая, след като съдът приема за безспорно, че има деклариране на неверни данни относно размера на получено и използвано безакцизно гориво за химическа обработка чрез въздухоправателно средство на селскостопански площи, и при обективна невъзможност да се установят коректните данни, следва да се приеме вариантът за полетни часове и разход на гориво, явяващ се най-благоприятен за дееца, но в рамките на обективните научно обосновани критерии, а не в сферата на предположения. Трябва да се прави разлика между предположение – неустановено обстоятелство, и установено обстоятелство, което е най-благоприятно за подсъдимия. Не се констатираха нарушения на чл.13 и чл.103, ал.1 и 2 от НПК. От страна на съда и органите на досъдебното производство да положени всички усилия за разкриване на обективната истина и за доказване на престъплението. Събрани са относимите и възможни доказателства по предвидения процесуален ред. В присъдата са залегнали само категорично и несъмнено установени обстоятелства. Неустановените и противоречивите не са взети предвид. При наличие на няколко възможности за определяне на размера на предмета на посегателство, е взета най-благоприятната за дееца. Няма и разминаване между мотиви и диспозитив по отношение на „затаяването” на истина в декларацията. Изрично в мотивите си (спр. на стр.28) съдът пояснява, че „изложеното сочи, че в 6 бр. рекапитулативни декларации подсъдимият е затаил истина относно реалното количество използвано за АХР гориво, съответно за размера на акциза, като несъмнено целта му е била да избегне установяването и плащането на данъчни задължения – дължим от търговеца акциз. От събраните по делото доказателства е безспорно, че част от горивото, получено от „фирма”, в периода, в който е било освободено от плащане на акциз, е използвано не по предназначение, чрез завишаване на полетното време в часове, за да се отчете по - голям обем изразходено гориво. Правилно деянието не е квалифицирано по чл. 255, ал. 4 НК, тъй като до приключване на производството в първа инстанция данъчното задължение не е внесено. Задължението не е 48 642,11лева (без лихви) , а 155.281.16 лева, също без лихви. Внесени са само част от акциза и лихвите, при което положение няма възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди и е недопустимо приложението на чл.78а НК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Съдът е взел предвид всички относими обстоятелства, както отегчаващите, така и смекчаващите, вкл., и оправдаването по част от обвинението, макар че технически това оправдаване не произнесено в диспозитива на решението. Определеното наказание на осъдения е формирано от предпоставки за индивидуализацията му по чл. 55, ал. 1,т. 1 и ал. 3 НК, изведени от данните за многобройност на смекчаващите вината обстоятелства и от извода , че и най-лекото предвидено за конкретния престъпен състав наказание, ще е несъразмерно тежко за дееца. От друга страна е съобразена и завишената степен на обществена опасност на деянието от величината на укрития акциз, извън съставомерния размер ( спр. чл.93, т.14 НК). Срокът на лишаване от свобода от две години и шест месеца е под предвидения специален минимум на санкцията от три години лишаване от свобода ; конфискацията като възможно второ наказание не е наложено на осъдения. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок в максимален размер като е отдадено значение на действието на специалната превенция на наказанието. Проява на по-голямо снизхождение ще противоречи на данните по делото и на закона. Предвид тези мотиви и съгласно правомощията по чл. 425- чл. 426 НПК , съставът на ВКС , ІІІ н.о. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 99/2013 год. по описа на Русенския окръжен съд с постановената по делото присъда № 13 от 04.03.2013 г. като ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е. Т., български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, ЕГН: за НЕВИНОВЕН в това за периода 25.09.2006 год. до 31.03.2008 год. в [населено място], като управител и представител на „фирма„ [населено място], да е допуснал осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство по чл. 4, ал.1,т.1 и т.4 и ал.3 от Закона за счетоводството при воденето на счетоводството на дружеството, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението във връзка с чл. 255, ал. 1, т. 5 НК. В останалата част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на нохд№ 99/2013 год. по описа на Русенския окръжен съд като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :