3 Р Е Ш Е Н И Е № 494 София, 14 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 2297 / 2011 год. Производството е образувано по искане на осъденото лице Ц. Д. К. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 198 от 23. 06. 2011 год., постановено по ВЧНД № 246 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч. В искането не се навеждат конкретни оплаквания, като общо се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Искането се поддържа и в съдебно заседание, както от осъдения, така и от неговия защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: По молба на осъденият К. за групиране на наложени му наказания, било образувано ЧНД № 212 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Ловеч, като с определение № 211 от 07. 04. 2011 год., молбата на осъденото лице за определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 3160 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен, НОХД № 2312 / 2008 год. и НОХД № 1347 / 2010 год. и двете по описа на Районен съд – гр. Ловеч, била оставена без уважение. С атакуваното определение № 198 от 23. 06. 2011 год., постановено по ВЧНД № 246 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, горепосоченото определение на Районен съд – гр. Ловеч било отменено, като вместо него, окръжният съд определил на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на осъдения К., едно общо наказание до размера на по-тежкото - две години „лишаване от свобода” по присъдите по НОХД № 1347 / 2010 год. по описа на Ловешкия районен съд и НОХД № 3160 / 2010 год. по описа на Плевенския районен съд, което наказание да се изтърпи при условията на „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК, въззивния съд е присъединил изцяло така определеното наказание две години „лишаване от свобода” към остатъка за изтърпяване на наказанието от една година „лишаване от свобода”, наложено на осъденото лице по НОХД № 2312 / 2008 год. по описа на Плевенския районен съд. Оплакването на осъденият К. за неправилно приложение на материалния закон при извършеното групиране на наложените му наказания е неоснователно. Окръжен съд – гр. Ловеч при своето произнасяне се е съобразил както с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, така и с установените по делото доказателства. На тази база, правилно е било прието, че в случая е налице усложнена форма на престъпна дейност, при която деянията, предмет на производствата по НОХД № 1347 / 2010 год. по описа на Ловешкия районен съд и НОХД № 3160 / 2010 год. по описа на Плевенския районен съд са в съотношение на съвкупност и по тях при условията на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК, следва да се определи едно общо най – тежко наказание, а именно - две години „лишаване от свобода”. Деянието, предмет на наказателното производство по НОХД № 2312 / 2008 год. по описа на Плевенския районен съд е в съотношение на рецидив с деянието по НОХД № 1347 /2010 год. /включено в съвкупността/ и тъй като същото се изпълнява, следва да бъде присъединено към общото наказание съобразно разпоредбата на чл. 27 от НК. Определената съвкупност обективно е съобразена с принципа за най-благоприятно съчетание за осъдения, като по същество е облекчено и правното положение на осъденото лице, тъй като е отпаднало приложението на чл. 24 от НК, на основание на която разпоредба е било увеличено определеното на К. общо наказание по ЧНД № 3376 / 2010 год. по описа на Районен съд - гр. Плевен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното определение за законосъобразно, а искането на осъдения К. за възобновяване, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият Ц. Д. К. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 198 от 23. 06. 2011 год. постановено по ВЧНД № 246 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: