Ключови фрази
Придобиване или прокарване в обращение на подправени парични знаци или платежни инструменти * авторство на деянието * разпознаване по снимков материал * доказателства и доказателствени средства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

Гр. София, 28.09.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 1077 по описа за 2012 г.
Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура против решение № 39 от 05.03.2012 год. по в.н.о.х.д. № 559/ 2011 год. на Пловдивски апелативен съд с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че апелативният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото, а приетата от него експертиза била с неясни изводи и не установявала безспорно авторството на деянието.
Подсъдимият Д. А. Б. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник адвокат К. Г. К. настоява за отхвърляне на протеста и за потвърждаване на атакувания съдебен акт, като обоснован, правилен и съобразен със събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, наведени в протеста, изложените в открито съдебно заседание съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 39 от 05.03.2012 год. по в.н.о.х.д. № 559/ 2011 год. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда от № 104 от 10.03.2011 г. по н.о.х.д. № 231/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с която подсъдимият Д. А. Б. бил признат за невинен в това, че на 11.03.2009 г., около 23.00 ч. в гр.Стара Загора, хотел „Е.”, да е прокарал в обръщение подправен паричен знак – банкнота с номинал от 200 евро, поради което бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК.
За да потвърди оправдателната присъда въззивната инстанция е подложила на задълбочена проверка събраните пред първоинстанционния съд доказателства, като допълнително е предприела изслушване на показанията на управителя на хотела - свидетеля П. А., повторен разпит на свидетеля Р. Т. и е приела назначената комплексна тройна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, чийто изводи частично преповтарят тези на технико-идентификационна експертиза, изготвена по-рано пред окръжния съд. Апелативният съд отново не е намерил сред доказателствата основание да изгради безспорно съждение за идентичността между подсъдимия и лицето, разплатило се с неистинска банкнота на 11.03.2009 г. в хотел в гр. Стара Загора.
Експертните изследвания на изображенията, заснети от видеокамерите в хотела, и съпоставката им с експерименталните фотографски образци на подсъдимия не дали категоричен извод за сходство. Вещите лица аргументирано са обосновали различията между подсъд. Д. Б. и дееца от видеозаписите, отнасящи се не само до носените от неизвестното лице брада и мустаци, но и по формата и конфигурацията на татуировките по лявата ръка, формата и големината на носа и конфигурацията на лявата ушна мида. Научните познания не са потвърдили показанията на рецепциониста Р. Т. и извършеното от него разпознаване по фотоснимки, които доказателства останали изолирани и недостатъчни да наложат обвинителната теза за авторството на деянието. Извършеният от съдилищата доказателствен анализ на показанията на очевидеца и на разпознаването убедително представя липсата на доверие в посочените доказателствени средства: заради даденото от свидетеля Т. най-бегло и общо описание на извършителя по облекло и по носените от него очила, брада и мустаци, без спомен за специфични лицеви черти и белези, както и татуирани изображения, така ярко характерни за подсъдимия; заради отдалеченото по време разпознаване по фотоснимки, без те да са сходни помежду си; заради пропусната възможност за разпознаване „на живо”. Съпоставката на доказателствените средства е наложила правилността на съдебните изводи за отсъствие на категорични данни за участието на подсъдимия Б. в извършеното престъпление. Експертни изводи дори приемат с голяма вероятност подобие между действителният извършител и друго лице (тогава обявено за общодържавно издирване), спрямо което разследващите органи не са продължили дължимото усърдие за проучване на възможната версия.
Неоснователен е упрекът в касационния протест, че видеозаписът от охранителните камери на хотела бил негоден доказателствен материал, а заключенията на експертизите – за отречени и опровергани, поради което съдът бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Внимателният прочит на съобразителната част от двете експертни заключения (Протокол № 95/27.02.2011 г., л. 112-122 от н.о.х.д. № 231/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд и Протокол № 12/ДОК-55, л. 60-69 от в.н.о.х.д. № 559/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд), както и на експертните изводи не подкрепя протестното умозаключение. То е и нелогично, тъй като при негоден материал е невъзможно провеждането на експертно изследване, нито обосноваването на експертни съждения. Освен това, експертизите са приети като доказателствено средство по делото, без оспорване от страните в процеса. Видеозаписите не са били негодни, а с по-ниско качество, поради ниската разделителна способност на заснемащото устройство, което обстоятелство съвместно с отдалечеността на обекта от камерите не са позволили изграждането на по-надеждни идентификационни изводи, затова и първата експертиза борави с вероятност на съжденията. Те не подкрепят обвинителната теза за присъствие на подсъдимия на местопрестъплението.
Признаването на едно лице за виновен в престъпление е допустимо само след събирането и надеждната проверка на всички относими към случая доказателства, които по недвусмислен, сигурен и категоричен начин го посочват за автор на същото престъпление. Съжденията, които могат да бъдат направени от установените факти, следва да обосновават единствен извод за участието на това лице в извършеното престъпление и същевременно да отхвърлят всяка друга възможна версия за участието на другиго, вместо привлечения към наказателна отговорност.
Обвинението следва да се основава на обвинителни доказателства, без да прехвърля доказателствената тежест върху подсъдимия. Той не може да бъде поставян в процесуално положение да доказва своята невинност. Затова и съвсем неоснователно протестиращият прокурор е навел като основания за доказване на правотата на тезата си житейския нелогизъм в обясненията на подсъдимия да празнува предварително рождения си ден, предходните му осъждания за същия вид престъпления и към някои несъответствия в показанията на свидетели, изграждащи алиби.
Въззивният доказателствен анализ е изграден върху правилната оценка на фактите и следва убедителна логика. Действителната фактическа обстановка не е изопачена и съответства на фактите, приети за установени по делото. Апелативният съд не е допуснал претендираното нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Касационният протест като неоснователен следва да бъде оставен без последици, а атакуваният съдебен акт подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 05.03.2012 год. по в.н.о.х.д. № 559/ 2011 год. на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.