3 Р Е Ш Е Н И Е № 364 гр. София, 22 октомври 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември ............две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова.………….…..……………........……….…в присъствието на прокурора П. Маринова...........……………………...…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 1202 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите Е. Б. Б. и Ц. К. М. против въззивно решение № 148/16.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 231/2013 г., с което е била изменена присъда № 11/08.02.2013 г. на Видинския окръжен съд по НОХД № 357/2012 г. С тази присъда подсъдимите Е. Б. Б. и Ц. К. М. са били признати за виновни за престъпление по чл. 277а ал. 3, вр. чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 29.09.2012 г., в [населено място], в съучастие като съизвършители, без съответно разрешение извършили изкопни работи в охранителната зона на недвижима културна ценност – античен град „Р.”, чрез използване на технически средства, поради което на всеки един от тях е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно глоба в размер на 5000 лв. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда като е намалил размера на лишаването от свобода на 1 година и е потвърдил същата в останалата й част. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимите лично и чрез защитника им, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция формално се е произнесла по направените пред нея възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правилното установяване на мястото на деянието, което неправилно е било основано върху протокол за оглед на местопроизшествие и експертиза. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им обвинение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Твърденията за недоказаност на мястото на извършване на деянието, а именно, че подсъдимите са извършвали изкопни работи с технически средства в охранителната зона на античен град „Р.”, не могат да бъдат споделени. Противно на соченото в жалбата, изводите по този въпрос не са били основани единствено върху протокол за оглед и археологическа експертиза, нито при тяхното изготвяне се наблюдават твърдяните процесуални нарушения. Внимателният прочит на въззивните мотиви, а и тези на първата инстанция, демонстрира, че с решаващо значение за установяване на мястото на деянието са били ценени показанията на двамата полицейски служители Л. С. и П. П., които около 15-20 минути са наблюдавали подсъдимите да извършват изкопните работи, след което са пристъпили към задържането им, осъществено на различно място, тъй като са направили опит да избягат. В протокола за оглед е фиксирано разположението на изкопа с прясно изровена пръст и намерените до него технически средства, като впоследствие експертът от С. само е констатирал, че същият попада в охранителната зона на античния град, представляващ недвижима културна ценност. Липсата на вписани възражения на подсъдимите относно мястото на деянието към момента на изготвяне на протокола за оглед или пък неразясняване правата на поемното лице Й., не повлияват по-различни изводи по разглеждания въпрос, в какъвто аспект са и дадените от въззивния съд отговори. Без значение и кой точно е завел експерта до изкопа, след като неговото местоположение е било отразено детайлно в протокола за оглед. Поради изложеното ВКС не споделя възраженията за допуснати нарушения във връзка с доказване на деянието съобразно стандарта по чл. 303 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите по повдигнатото им обвинение, поради което и въззивното решение в тази му атакувана част следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 148/16.04.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 231/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: