Р Е Ш Е Н И Е № 268 С о ф и я , 11 януари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 д е к е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 986/2018 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Окръжна прокуратура-Сливен срещу нова присъда № 3 от 16.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 115/2018 г. от Окръжен съд-Сливен с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимите К. Г. С. от С. и П. А. А. от Б., редовно уведомени не вземат участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.Св.П. от АК-Сливен оспорват протеста и молят да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : Досъдебното производство № 205/2014 г. по описа на РУП-Котел е приключило с привличането на П. А. А. от Б. като обвиняем и внасянето на 24.02.2015 г. на обвинителен акт срещу него за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. По образуваното НОХД № 23/2015 г. по описа на Районен съд-Котел с присъда № 17 от 30.06.2015 г. подсъдимият А. е бил признат за невинен в това на 31.07.2014 г. в землището на Котел, при условията на посредствено извършителство чрез четирима шофьори на товарни автомобили, без редовно писмено позволително извозил от ДГФ 46,52 куб.м. дърва за огрев на стойност 2 512,08 лева и е бил оправдан по предявеното му обвинение. По въззивен протест от Районна прокуратура-Котел присъдата е била проверена по ВНОХД № 392/2015 г. от Окръжен съд-Сливен и с решение № 78 от 11.11.2015 г. същата е била отменена изцяло заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане на Районна прокуратура-Котел за отстраняването им. Последвалото ново внасяне на обвинителен акт срещу подс.А. на 18.12.2015 г. и образуването на НОХД № 313/2015 г. по описа на Районен съд-Котел е приключило с прекратяване на съдебното производство поради отвод на съдията-докладчик и невъзможността този съд да формира състав за разглеждане на делото и то е изпратено на ВКС за прехвърлянето му в друг равен по степен съд. С определение № 8 от 19.01.2016 г. по ЧНД № 1667/2015 г. ВКС – ІІІ н.о. е изпратил делото за разглеждане и решаване от Районен съд-Сливен. Производството по образуваното НОХД № 92/2016 г. по описа на Районен съд-Сливен е било прекратено от съдията-докладчик с разпореждане от 22.01.2016 г. заради неотстранени констатирани от въззивния съд процесуални нарушения на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт и делото е върнато на Районна прокуратура-Котел за отстраняването им. Внесено наново с обвинителен акт срещу подс.П. А. на 09.03.2016 г. и образуването на НОХД № 353/2016 г. в Районен съд-Сливен, съдебното производство за пореден път е било прекратено заради допуснатите и неотстранени съществени процесуални нарушения с връщане на делото на Районна прокуратура-Котел за отстраняването им. Последвалото допълнително разследване по досъдебното производство е довело до привличането на двама обвиняеми – освен на обв.П. А. А., и на обв.К. Г. С. от Сливен по обвинение за осъществено от тях в съучастие като извършители и при посредствено извършителство с четирима шофьори на товарни автомобили, на престъпление по чл.235, ал.1, алт.1, предл.5 вр.чл.20, ал.1 от НК. На 31.10.2016 г. е бил внесен обвинителен акт срещу двамата обвиняеми по посоченото обвинение и образувано НОХД № 1619/2016 г. в Районен съд-Сливен, по което с присъда № 206 от 01.12.2017 г. двамата подсъдими К. С. и П. А. са признати за виновни в това, че на 31.07.2014 г. в землището на Котел, от местността „Злостен” до местността „Трите вятъра”, в съучастие като извършители, в условията на посредствено извършителство чрез действията на четирима шофьори на товарни автомобили, без редовно писмено позволително извозили от държавния горски фонд 46,52 куб.м. дърва за огрев на стойност 2 512,08 лева, собственост на ДГС-Котел, като случаят не е маловажен и на основание чл.235, ал.1, алт.1-ва, предл.5-то вр.чл.20, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК са били осъдени по на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, както и по на 1500 лева глоба в полза на държавата. Постановено е веществените доказателства – 46,52 куб.м. дърва за огрев да се върнат на собственика им ДГС-Котел. В тежест на двамата подсъдими е възложено заплащането на по 177,50 лева направени по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитниците на двамата подсъдими адв.Св.П. и адв.П.Н. от АК-Сливен с оплаквания за постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, като необоснована и незаконосъобразна с искания за отмяната й и постановяване на нова въззивна присъда за оневиняването им по предявеното обвинение. С поставената на настоящата касационна проверка нова присъда № 3 от 16.07.2018 г. по ВНОХД № 115/2018 г. Сливенският окръжен съд е отменил изцяло обжалваната първоинстанционна присъда, като е признал двамата подсъдими С. и А. за невинни и ги е оправдал по предявеното им обвинение, разпоредил е веществените доказателства – 46,52 куб.м. дърва за огрев да се върнат на действителния им собственик [фирма]-С., като е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. В касационния протест от Окръжна прокуратура-Сливен се навеждат доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд с конкретни указания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационния протест за подаден в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустим, но разгледан по същество за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Касаторът недоволства от възприетото от въззивния съд влошено здравословно състояние на подс.С., отнело му възможността на инкриминираната дата да организира (разпореди) подвоза на дървесината, на границата на светлата част на деня, без присъствието на горския стражар и редовно писмено позволително, като неоснователно било отречено съизвършителството на деянието с подс.А. с посредничеството на четиримата шофьори на товарните автомобили на фирмата на първия при аргументите, че „кой друг освен подс.С. като управител може да организира тази дейност”, а подс.А. бил негов „подчинен и ръководител на товарачите и шофьорите”. Причината за тези неправилни изводи вижда в оказаното от съда доверие на обясненията на подсъдимите и на показанията на свидетелите, подкрепящи защитната им теза, при игнориране на доказателствата, подкрепящи обвинението, в хода на „необосновано дълго проточилото се съдебно следствие”, ограничило правото му да го докаже и да постигне осъждането на дейците, заради което претендира за отмяна на неправилния съдебен акт и ново разглеждане на делото от окръжния съд. Извън ненужното, на цели 15 страници от мотивите си, описание на предявеното на подсъдимите обвинение и на тезите на страните по него, включително във въззивните жалби и в съдебните прения, в пространното си изложение въззивният съд подробно е обсъдил и проверил достоверността на гласните доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка помежду им и с останалите писмени доказателства и констатациите при огледа на местопроизшествието. Този подход му е позволил да възприеме фактическа обстановка (стр.16-27 от мотивите), поначало неоспорена от страните, но като се пропускат от прокурора установените действия на други лица извън тези на подсъдимите, включително и на инкриминираната дата, имащи пряко отношение към осъществяване на дейността на фирмата [фирма] на подс.С. при изпълнение на сключения с ДГС-Котел договор от 23.04.2014 г. за добив на дървесина в различни дялове от района на стопанството. Освен обясненията на подсъдимите С. и А., от съществено значение са оценени показанията на представителите на ДГС-Котел – на св.К., горският стражар, отговарящ за горския дял, от където са били извозени инкриминираните дърва за огрев, на началника му св.С., на св.Кр.Х., маркирал и издал редовното писмено позволително за превоз на 31.07.2014 г. на дървесината, добита в землището между селата К. и Н., но без за същата да е издавал подвозни позволителни, на св.П.С., директор на ДГС, имащи отношение към изпълнението на договора. Те са изяснили не само нормативните правила, но и създадената в отношенията между ДГС и представителите на [фирма] практика по добиване, измерване, маркиране, натоварване, извозване и заплащане (авансово или впоследствие) на тази дървесина. Във връзка с тези доказателствени средства, обективно са анализирани подкрепящите ги свидетелски показания на бригадата товарачи, ръководена от св.Т.К., идентифициращи като организатор на дейността им по натоварване на дървесината от временните складове в гората и на ТИР-овете на т.н. „ТИР-станция” лицето „П.” (св.Пл.А.), който ги ангажирал и на въпросната дата и им изплатил договореното възнаграждение. Това обстоятелство е било доизяснено и от преразпита на св.А. и св.Д. във въззивното съдебно следствие. Те са потвърдили и данните за влошеното здравословно състояние на подс.С. към процесния период и на конкретната дата и ограничените му възможности да управлява дейността на фирмата си. Като не по-малко значими са оценени и показанията на шофьорите на високо маневрените камиони св.С., св.Е., св.П., св.П., чиито действия обаче са оценени от прокурора като на „посредствени извършители”, чрез които двамата подсъдими са осъществили и в съучастие помежду си като извършители инкриминираното деяние. Те са подкрепени и от твърденията на св.Т.Ш., шофьор на ТИР-а, на който са били претоварвани дървата за огрев, за практиката едва след натоварването на камиона му горският стражар да маркирал дървесината с КГМ с издаване само на позволително за превоз. Анализът на тези гласни доказателства са дали основание на окръжния съд да се довери на обясненията на двамата подсъдими С. и А. за конкретната „ангажираност” на първия към извозването на процесните дърва до ТИР-станцията в местността „Трите вятъра”, както и за същността на дейността на втория във връзка с изпълнението на сключения от него десетина дни преди това граждански договор с фирмата за измерване на добитата дървесина и провежданото му обучение от наетия по трудов договор лицензиран лесовъд Д. Д.. Изяснено е, че именно последният е отговарял за дисциплината на сечищата, за сечта и измерването на отделните видове дърва, складирането им на временни складове, организиране на извозването им и предоставянето им за превоз до набелязаната дестинация при осъществяване от него на съответната комуникация с отговорните за тази дейност длъжностни лица от ДГС-Котел. Смъртта му в края на м.11.2014 г. обаче е отнело възможността да бъде разпитан, като разследващият орган и прокурорът са съсредоточили усилията си да докажат наличието на противоправно поведение първоначално само на подс.А., а след третото връщане на делото от Сливенския районен съд за ново разглеждане от прокурора заради неотстранени съществени процесуални нарушения на ДП – и на подс.С.. Описанието по-горе на процесуалното развитие на делото идва да покаже, че не „необосновано дълго проточилото се съдебно следствие” е ограничило правото на обвинителя да докаже обвинението, а невярната му оценка на доказателствените източници, отразило се на правилното приложение на материалния закон. Показателно е, че по делото няма данни за предишно подобно поведение на подс.С. или на друг от фирмата му, което да е от значение за изводи относно авторството и налична негова вина за констатираното при извършената по сигнал проверка от полицейските служители от РУП-Котел и то в период, когато той е имал сериозни здравословни проблеми. Още по-малко изложеният доказателствен анализ на съда е давал основание за такива изводи спрямо подс.А. при скорошното му включване и без необходимия опит в дейността на фирмата на С.. Не се спори относно заключенията на назначените на ДП и изслушани от районния съд различни експертизи, включително на подробната СМЕ във въззивното съдебно следствие и медицинската документация за здравословното състояние на подс.С., установили какви са вредите за ДГС, пазарната стойност на процесните дърва за огрев и заплащането й впоследствие, икономическите взаимоотношения на ДГС и фирмата на подс.С., дало основание на съда за изводите му за собствеността върху тях и за разпореждането му като веществени доказателства по делото с оглед постановения въззивен съдебен акт. ВКС намира, че извършеният обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали по делото с вярна оценка на действителното им съдържание и без игнориране на най-общо коментираните от касатора като неглижирани „свидетелски показания, подкрепящи обвинителната теза” (без да е ясно кои) не обуславя извод за допуснати от окръжния съд на съществени процесуални нарушения при обосноваване на вътрешното си убеждение по значимите за решаване на делото факти, даден е отговор на всяко едно от възраженията на страните и са изпълнени задълженията му по чл.339, ал.2 и 3 от НПК, поради което не е налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3, т.1 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд. Съдът обстойно и законосъобразно се е отнесъл и към оценката на правните изводи на първата инстанция, с които основателно не се е съгласил. Освен констатираното противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата на СлРС, касаещо личното и/или посредствено (според обвинителния акт) извършителство на двамата подсъдими, той се е отнесъл критично и към ангажираните, но оборени от доказателствата обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт и изградената върху тях правна конструкция на обвинението. Макар констатираните фактически грешки при посочване точните имена на св.Кр.Х. и на датата на осъществяване на инкриминираното деяние, приети за несъществени, съдът не се е съгласил с опита на районния съд да „доуточни” фактическите обстоятелства по обвинението, приемайки нови едва в мотивите на присъдата си, стъпвайки и на предположения. Правилно е отречено подс.С. да е дал указания на подс.А. в разговор по мобилен телефон, с посочения от него при разпита му номер като такъв за контакт, в 16,20 часа на въпросната дата, при събраните данни телефонът освен да е бил регистриран на името на фирмата, в процесния период на изпълнение на посочения договор с ДГС да е бил ползван от различни служители на фирмата, включително и от лесовъда Д.. Както се посочи и по-горе, изяснените факти за фактическата възможност на подс.С. да ръководи фирмата си, за характера на договорената дейност на подс.А. при обучението му от Д., за отношенията на последния с представителите на ДГС по изпълнение на договора за добив на дървесина, за ангажираността на св.А. по организиране дейността на товарачите и шофьорите, на св.Д. по заплащане стойността на дървесината и на трудовите им възнаграждения са дали възможност на въззивния съд убедително да отрече както обективната, така и субективната съставомерност на инкриминираната деятелност на двамата подсъдими като съизвършители, лично и посредствено, при общ пряк умисъл, като престъпление по чл.235, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. С основание е отрекъл и поднесената от прокурора правна трактовка на изложените от него факти и възприетото посредствено извършителство на деянието от двамата подсъдими чрез действията на четиримата шофьори, позовавайки се законосъобразно и на цитираната съдебна практика на ВКС. В касационния си протест прокурорът е избегнал да коментира тези мотиви на окръжния съд, а и не е изложил каквито и да е доводи във връзка с наведеното касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, извън най-общото си оплакване за отхвърленото авторство и съзряната от него по предположения вина на двамата подсъдими. ВКС приема, че няма неправилно приложение на материалния закон, а и не е налице и основание за съждения по ангажиране на административно-наказателната отговорност на когото и да било от подсъдимите най-малкото заради изтекла абсолютна давност по ЗАНН. Касационният протест в цялост, като неоснователен следва да бъде оставен без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 16.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 115/2018 г. от Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :