1 Р Е Ш Е Н И Е № 278 С., 29.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1132/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 414 от 28.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 213 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 711/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което ищците по делото А. Е. К. и В. К. са признати за собственици на правото на строеж на ап.№ 3 на първия етаж в недостроена триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица],№ 57. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за това кога се счита реализирано правото на строеж, учредено за построяването на многоетажна сграда, състояща се от множество отделни обекти, както и дали ако сградата не е построена в груб строеж в петгодишен срок, се погасява правото на строеж и за отделните обекти, дори и някои от тях да са реализирани. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика. След допускане на касационното обжалване производството по делото е спряно до приемането на тълкувателно решение по поставения правен въпрос по реда на чл.292 ГПК. С ТР № 1/ 2011 г. ОСГК на ВКС се прие, че правото на строеж се счита упражнено при завършване на цялата сграда в груб строеж, когато се придобива и собствеността върху отделните обект. Това тълкуване е меродавно за случаите, при които собственикът на терена е учредил право на строеж на лице- строителен предприемач, за изграждането на цялата жилищна сграда, а последният е прехвърлил така учреденото му право на строеж по отношение на отделните обекти на други лица. Другото условие на хипотезата е сградата като цяло да не е завършена до изтичането на петгодишния давностен срок по чл.67 ЗС. В настоящия случай данните по делото са, че през 1996г. собственикът на терена П. Г. С. е учредил в полза на [фирма] правото да построи жилищна сграда на три етажа с 11 апартамента. С нот.акт № 8/ 97г. строителят прехвърлил на ищците А. К. и В. К. правото на строеж на ап.№3 на първия етаж в същата сграда. Считано от датата на издаване на разрешението за строеж- 5.03.1996г. до изтичане на петгодишния давностен срок по чл.67 ЗС сградата не е била довършена в груб строеж, но е бил издигнат и покрит първият етаж, където се намира апартамент №3 на ищците. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на отстъпеното им право на строеж и че то не е погасено по давност, както и че е без значение недовършването на другите обекти и на сградата като цяло. Прието е, че правото на строеж за всеки отделен обект в сградата се счита за реализирано от момента на изграждане на външните стени и покривната плоча на съответния обект. С оглед на приетото в ТР № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС горното решение на въззивния съд се явява неправилно и следва да се отмени. Разглеждайки противоречивата съдебна практика по поставения правен въпрос , ОСГК на ВКС реши, че е правилно това становище, според което правото на строеж в разглежданата хипотеза се счита реализирано с изграждането на грубия строеж на сградата- т.1 от тълкувателното решение, както и че давностният срок по чл.67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния- т.2 от ТР № 1/ 2011 г. Съгласно т.2 от ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС тълкувателните решения по чл.292 ГПК имат задължителен характер за съдилищата. Отнесено към настоящия казус даденото с ТР № 1/ 2011 г. разяснение води до извода, че правото на строеж както на първоначалния суперфициар / в случай че договорът с него не е бил развален/, така и на последващите приобретатели за отделен обект от сградата, каквито се явяват ищците, е погасено по давност, поради което установителният иск по чл.97, ал.1 ГПК / отм/ за признаване на ищците за носители на право на строеж за апартамент № 3 в сградата е неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно чл.272, ал.2 ГПК с отхвърляне на главния иск се възстановява висящността на евентуалния иск за присъждане на обезщетение по чл.72 ЗС за извършено подобрение в имота на ответниците, с цена на иска, предявен като частичен от 5000 лв. при общ размер на вземането за подобрения от 30 000 лв. По този иск са събирани доказателства и е изразено становище на страните, но няма произнасяне поради това, че главният иск първоначално е бил уважен. В такава хипотеза и съгласно т.15 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС компетентен да се произнесе по евентуалния иск е възивният съд, на когото делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 213 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 711/2007 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на П. Г. С. и В. Д. С. от [населено място], че А. Е. К. и В. А. К. са собственици на правото на строеж за апартамент № 3 в [населено място], [улица], № 57, находящо се на първия етаж от триетажна жилищна сграда в парцел ХІ-7220 в кв.179 по плана на града и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Е. К. и В. А. К. за признаване за установено по отношение на П. Г. С. и В. Д. С. от [населено място], че ищците са собственици на правото на строеж за апартамент № 3 в [населено място], [улица], № 57, на първия етаж от недовършена триетажна жилищна сграда в парцел ХІ-7220 в кв.179 по плана на [населено място], който апартамент се състои от стая, кухня, баня с клозет, със застроена площ 56,68 кв.м., заедно с 5,2764 % от общите части на сградата и правото на строеж и маза № 3 със светла площ 6,30 кв.м. Връща делото на Плевенски окръжен съд за разглеждане на евентуалния иск по чл.72 ЗС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: