6 Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 02 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 958/2016 година Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения П. Й. С. за възобновяване на НОХД № 43/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра. В саморъчно изготвеното искане от осъдения С. се съдържат твърдения, че делото е разгледано и приключило в негово отсъствие, тъй като не е получавал препис от обвинителния акт и не е призоваван на посочения от него адрес. Бил подведен от полицейски служители, „че няма да се стигне до съд”, поради което не се е интересувал от делото. Излагат се твърдения за неправомерни действия на полицейските служители и се поставя въпросът за вината на С. и осъждането му на две години лишаване от свобода. В съдебното заседание процесуалният представител на осъдения поддържа твърдения за наличие на касационните основания за възобновяване, тъй като е нарушен материалният закон и е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се във факта, че С. не е упълномощил защитника, който го е представлявал в хода на досъдебното производство, да го представлява и в съдебната фаза на процеса. Изтъкват се доводи, че районният съд не е положил достатъчни усилия да открие осъдения и да му връчи обвинителния акт. Претендира се отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият П. С. и защитникът му поддържат искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното : I. В настоящето производство касационната инстанция има правомощия да провери единствено дали са налице предпоставките за възобновяване на делото на основание на чл. 423, ал. 1 от НПК. С присъда № 24/29.06.2017 г., постановена по НОХД № 43/2017 г. от Районен съд – Мездра, подсъдимият П. Й. С. е признат за виновен и осъден за извършено на 02.01.2017 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 600 лева. Присъдата не е обжалвана и след изтичане на законоустановения срок е влязла в сила. Наказателното преследване срещу осъдения С. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и в негово отсъствие в съдебната фаза. Осъденият е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 06.01.2017 г. (л. 21 от ДП) при участието на защитник. Спрямо С. е взета мярка за неотклонение „подписка”, съдържанието на която и последиците от нарушаването й са му разяснени. Видно от протокола за разпит, проведен на същата дата, С. е отказал да му бъдат предявени материалите от разследването след неговото приключване. Изразил е желание да сключи споразумение по реда на глава двадесет и девета от НПК. След приключване на разследването между прокурор при Районна прокуратура – Мездра и защитника е изготвено споразумение за решаване на делото на основание чл. 381 от НПК, подписано от осъдения. Изготвеното споразумение е внесено в Районен съд- Мездра и е образувано НОХД № 16/2017 г. В проведените две съдебни заседания (на 11.01.2017 г. и на 18.01.2017 г.) осъденият С., редовно призован, не се е явил. Съдът е приел, че с неявяването си, въпреки редовната процедура по призоваване, осъденият е изразил нежелание да бъде одобрено споразумението. При тези съображения прекратил съдебното производство и изпратил делото на Районна прокуратура – Мездра. Обвинителният акт срещу С. е внесен в съда на 24.01.2017 г., като с разпореждане от 27.01.2017 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК, съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.03.2017 г. С разпореждането е указано връчване на препис от обвинителния акт на осъдения, както и уведомяването му за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Видно от приложеното на л. 8 от делото съобщение, осъденият С. не е намерен и надлежно призован за съдебното заседание, не са му връчени обвинителният акт и разпореждането на съда. Призовката е изпратена на адреса (с. К., [улица]), който осъденият при привличането му като обвиняем е заявил. Върху същата е отразено изявление, че лицето не живее там и е положен печат от кметство на [населено място]. По тази причина ход на делото на 02.03.2017 г. не е даден. С протоколно определение от същата дата съдът е изменил мярката за неотклонение, взета спрямо осъдения, от „подписка” в „задържане под стража” и е предприел мерки за установяване местонахождението му - обявен е за общодържавно издирване, изискани са справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, съответно от Национална следствена служба, справка за задграничните пътувания на осъдения. Съдът е указал в срок до 25.05.2017 г. да бъде уведомен за резултатите от издирването, а разглеждането на делото е било отложено за 30.05.2017 г. Осъденият С. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 7993/15.03.2017 г. на ГД „НП” (виж. л. 27 от делото) и на 19.05.2017 г. (л. 31 от делото) съдът е уведомен, че издирването не е дало резултат. Постъпили са данни от съответните институции, установяващи, че С. не се намира в местата за лишаване от свобода, съответно не е задържан в арестите на страната, данни за задграничните му пътувания. Призовката за осъдения е върната с отбелязване от кметството в [населено място], че лицето не живее на посочения адрес. В съдебното заседание, проведено на 30.05.2017 г., след доклад на съда за неустановяването на С., въпреки предприетите мерки за издирване, не е даден ход на делото и е постановено производството да се проведе по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, като съдът не е преустановил усилията си по издирване на С.. Отново е изискал справка за резултата от проведените оперативно-издирвателни мероприятия и е направил опит за призоваване от известния адрес по делото. В съдебното заседание, проведено на 29.06.2017 г., съдът докладвал постъпилите данни по делото – върнатата призовка за осъдения, ведно с придружително писмо от кмета на [населено място] с идентично на предходните отбелязвания съдържание, както и актуална справка от 22.06.2017 г. за негативния резултат от общодържавното издирване. Това е дало основание районният съд да даде ход на делото в отсъствие на осъдения С. при участието на защитник и след проведено съдебно следствие е постановил атакуваната присъда. Изложените обстоятелства мотивират извод, че не са налице изискванията на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на производството. Осъденият С. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза, в която е взел лично участие. Той е бил уведомен за задължението си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, произтичащо от наложената му мярка за неотклонение „подписка”. Вярно е, че осъденият не е намерен и призован за съдебната фаза на производството, но това е станало в резултат от неговото поведение, което с оглед на липсата на уведомяване на съответния орган за промяна на адреса, който сам е заявил, сочи на укриване. Доводите, отразени в искането за възобновяване, за подвеждане на С. от полицейските служители, че „няма да се стига до съдебно производство”, поради което той не се отклонил от наказателно преследване, са неоснователни. Неубедителността им е повече от очевидна, тъй като той е бил наясно за продължаване на процеса в съдебната му фаза, предвид данните за подписаното от него споразумение, както и че след внасянето му в съда на два пъти е бил редовно призован, като именно неявяването му е причината съдебното производство да се прекрати. Осъденият С. се е отклонил от местоживеенето си, но е бил наясно за водения срещу него и неприключил наказателен процес. С ненадлежното си процесуално поведение, осъденият е препятствал изпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК и сам се е лишил от правото си да се яви в съдебно заседание и лично да упражни правото си на защита. Изборът му да не участва в съдебната фаза на процеса е личен, който не му дава основание да претендира възобновяване на делото и отмяна на присъдата на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. II. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитата на осъдения въвежда възражение за нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в ненадлежно процесуално представителство на осъдения в съдебната фаза на процеса. В саморъчно изготвеното искане от осъдения С., макар и трудно изводими от неговото съдържание, се поставят въпроси за неговата вина и справедливостта на наказанието. Така поддържаните претенции насочват към искане за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, което съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд. С оглед на изложеното в този пункт, настоящият състав намира, че след приключване на производството пред касационната инстанция делото следва да се изпрати на Софийския апелативен съд, компетентен да се произнесе както по допустимостта на искането, така и по основателността на оплакванията, свързани с основанията, предвидени в чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Й. С. за възобновяване на производството по НОХД № 43/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Изпраща делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.