Р Е
Ш Е Н И Е
№ .37
София,11.05. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета
Иванова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 331/2009
година по описа на Трето гражданско отделение
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Д. К. Д. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 621 от 20.11.2008г. по гр.д. № 623/2008г. в частта по иска по чл.225 ал.1 КТ.
Ответникът П. гимназия гр. Б., Р. област изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за доказателствата, с които работникът следва да установи пред съда отрицателния факт от фактическия състав на чл.225 ал.1 КТ – че не е работил след незаконното уволнение .
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Б. по гр.д. № 45/2008г., с което е отхвърлен иска , предявен от Д. К. Д. против П. гимназия гр. Б. с правно основание чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2450лв. като е изложил съображения, че искът е неоснователен, защото ищецът не е представил удостоверение от НАП за регистрираните данни по чл.62 ал.4 КТ, с което да докаже изискването на закона през шестте месеца след уволнението работникът да не е работил по трудово правоотношение .
Решението на въззивния съд като необжалвано е влязло в сила по исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа.
При незаконно уволнение на основание чл.225 ал.1 КТ работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно общата разпоредба на чл.127 ал.1 ГПК /отм./ при действието на който е разгледано делото от инстанциите по същество всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В разглеждания случай е направена констатация по трудовата книжка на ищеца от въззивния съд, че след прекратяването на трудовото правоотношение с П. гимназия гр. Б., Р. област няма вписване за сключване на трудов договор, представена е и служебна бележка от Б. по труда, че Д. К. Д. е регистриран като лице търсещо работа на 27.12.2007г., което съвпада с датата на прекратяване на трудовия договор. При тези данни следва да се приеме, че искът по чл.225 ал.1 КТ е доказан по основание в какъвто смисъл е както практиката на ВКС – решение № 933 от 09.07.2008г. по гр.д. № 540/2005г., така и преобладаващата практика на съдилищата , видно от приложените към изложението по чл.284 ал.3 ГПК решения на Русенския окръжен съд , Великотърновския апелативен съд, Габровския окръжен съд и др. Разрешението в обжалваното решение, което се основава на изискването на чл. 62 ал.2 КТ , задължаващо работодателя да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите при сключване на нов трудов договор е незаконосъобразно. Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и на основание чл.143 ГПК /отм./ съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на отразените в нея факти във връзка с предпоставките на чл.225 ал.1 КТ по иск за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение. Следователно не ищецът, а ответникът има задължение да опровергае пълнотата на съдържанието й като представи удостоверение от НАП за регистриран друг трудов договор или други писмени доказателства, в случай че оспори истинността й по реда на чл.154 ал.1 ГПК /отм./ . Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест между страните, което е отменително основание по чл.281 т.3 ГПК.
Съгласно чл.228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ е полученото от работника или служителя за месеца, предхождащ уволнението. От представеното допълнителното споразумение № 066 от 10.10.2007г. се установява, че за месец ноември брутното трудово възнаграждение на Д. К. Д. е 407.16лв. Следователно за шестмесечния срок по чл.225 ал.1 КТ П. гимназия гр. Б. му дължи сумата 2443 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение, което е отменено от съда. В останалата част до пълния размер на претендираното обезщетение 2 450лв. искът е недоказан. По тези съображения на основание чл.293 ал.2 ГПК решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се реши по същество като се уважи иска по чл.225 ал.1 КТ в размер на 2443лв. и се присъдят на ищеца разноските по делото за всички инстанции по този иск в размер на 350лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Русенския окръжен съд № 621 от 20.11.2008г. по гр.д. № 623/2008г. в частта, в която е оставено в сила решението на Районния съд гр. Б. № 53 от 13.06.2008г. по гр.д. № 45/2008г. по иска по чл.225 ал.1 КТ и разноските по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.225 ал.1 КТ П. гимназия гр. Б., Р. област да заплати на Д. К. Д. ЕГН ********** сумата 2443 лв./две хиляди четиристотин четиридесет и три лева/ обезщетение за шест месеца за оставане без работа след незаконното уволнение , както и 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски по делото за всички инстанции по този иск.
Оставя в сила въззивното решение по иска по чл.225 ал.1 КТ за разликата до 2450лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: